Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Щастлив бъди

Тази нощ отново плаках, сънят ми пак
безпокоеше ти. Обичах те, а ти си тръгна
като на шега. Остави ме сама, да страдам,
с молещи ръце. Взе си най-красивото от
мен, разби детското сърце! В мен остана ...

bubenceto199

Поезия

1.4K 1 2

Живях

В стаята съм пак сама! Говоря с приятелката Самота
и се утешавам с джин в дясната ръка!
На кого сега да вярвам? На приятеля красив -
той заби в гарба ми нож ръждив!
За кого сега да плача? За себе си или за теб? ...

bubenceto199

Поезия

763

Дъх на детсво

Дъх на детсво
Дишай. Не спирай да гониш паветата.
Слушай шума на липите.
Помниш ли, още от детсво, мечтите?
Смътно? Но помнят дърветата. ...

bloody_angel

Поезия

1.1K 1

Милиони...

Милиони рози да ти подаря
и милион мечти със тях,
но с милион сълзи
няма да ме върнеш там.
Аз съм вече само в твоя блян...

X-real

Поезия

752

Умирам ли или съм жива?

Умирам ли или съм жива?
Понякога мразя ги. Хората. Всички.
Винаги щом не разбирам.
Мразя, когато не дават, а искат.
Мразя, а малко умирам... ...

bloody_angel

Поезия

1.1K

Докажи й!!!!

Наистина ли можеш?
Наистина ли няма да боли,
да изрежеш пострадалите места
от любовтта ни? Кажи?
Наистина ли ще стане бързо? ...

lunna_sianka

Поезия

999 25

Откровение

Откровение
Мислиш, че не различавам аз добро и зло – така ли?!
Мога да разграничавам своите чувства накипяли!
Ето как, ще ти разкрия мойто сложно състояние,
та дано и сам откриеш как се чувствам в отчаяние. ...

Нада

Поезия

790 1

Опит - грешка

А всички казват: "Няма нищо страшно",
"Това са на живота ни извивките"
Редуваш малки букви с нещо важно.
Редуваш си въздишките с усмивките.
Редуваш прозата с известна доза рими. ...

gadina_

Поезия

1K

Как мечтая

Как мечтая всеки ден и час,
да чуя нежния ти глас,
да видя най-красивите очи,
най-прекрасната усмивка.
Как мечтая аз!... Кажи, мечтаеш ли и ти, ...

CORRADO

Поезия

1.2K

Посоки милиони...

Отворих вратите в дома си
с надежда за пеперуди и слънце.
Ключът за безкрая оставих
на прага пред мойта душа.
Преставам да бъда пазач. ...

Deepavali

Поезия

935 1

Като призрак

Лутам се самотен,
без цел, без мечти.
Отне ми всичко ти
и живота промени.
Сега съм като призрак, ...

CORRADO

Поезия

1.3K

Любов си,нали?

Дари ме с онази
"Во веки веков!",
а не ежедневната,
бърза любов.
Любов си, нали? ...

Шопче

Поезия

732 1 5

Интересно гости:)

Научиха се двама познати,
че у нас кафето е безплатно.
И идват, говорят си, а нас ни няма сякаш...
Палнали цигарките, не спират да си приказват!
Ползват ни за сервитьори, ...

lunna_sianka

Поезия

744 8

В мрак живях

>>>> Досега в мрак живях
>>>> и търсех себе си,
>>>> лутах се и накрая ослепях,
>>>> а щастието - отиде си!
>>>> Сложих маската фалшива, ...

desito_t

Поезия

972 3

Върви си

За прошка молиш ме сега,
но да простя аз не мога.
Как да простя на тази, която
сърцето ми погуби и изсмя се във лицето?
Дори да желая прошка да дам, ...

CORRADO

Поезия

1.1K 1

Избор

Поглеждам навън и виждам красотата на деня,
поглеждам във теб и виждам друга красота,
поглеждам навън и се радвам на смеха,
поглеждам във теб и виждам нея - любовта.
Поглеждам към небето и вижадам безмълвните звезди, ...

Nier

Поезия

718

Погледни...

Думите са непосилни да опишат онова, което сърцето чувства.
Словата са дрехите на мислите и чувствата, които трептят в нас.
Непосилни сме пред обичта, когато идва вътре от нас.
Без думи и емоции оставаме, изгрява само светлина.
Мъдростта пуска корените в душите ни и от там се раждат мислите ни. ...

beytula_bubu

Поезия

922

Гордост...

1. Тежки думи рекохме си,
обиди непоправими нанесохме си
и това ни огорчи,
стигнахме до тук, нали...?
2. Не искам да ти кажа сбогом, а го правя! ...

yovinda

Поезия

1.4K

Заблуден

Заблуден
Ти владееш моите мисли сега,
ти владееш моето сърце и душа.
За тебе живея в мига,
да чуя една добра дума сега! ...

mishlenche

Поезия

1.4K 6

Кога ще се случи?

Проскърцват мислите - ръждясали и вехти.
Едно и също всеки ден предъвкваме.
Като прожектори в мъглата светят
очите на смълчаното разсъмване.
Работим с неохота и наужким. ...

Nelsan

Поезия

1.1K 18

Нужда

Не е нужно да знаеш
коя и каква съм.
Не ти трябва
да ме познаваш изцяло.
Всички мои малки тайни ...

Nelsan

Поезия

942 10

До вчера...

До вчера бях изгубена и ничия.
Отчаяно се лутах без посока.
И вярвах в любовта и я отричах,
и търсех цел и място във живота.
До вчера бях от болки изтъкана. ...

Nelsan

Поезия

924 2 9

Зима

Зимата дойде,
сняг до колене.
Бодливко наш
ляга си завчaс.
Сняг заваля, ...

marex

Поезия

1.3K 1

Утеха

> На Тани
>
> Сърцето си ти дадох, забравяйки за себе си,
> за болката, в душата ми стаена...
> Сега тъгувам, отново наранена, ...

orhideia

Поезия

1.4K 4

* * *

"Посвещавам го на "
Самотен лъча е...
търсещ посока... изгубен в нощта...
Звездите безмълвни, печално искрят
над студения свод... чакащи зов... ...

Sirius

Поезия

1.2K 4

Раздяла

Поглеждаш ме с насмешка и с въздишка,
казваш: "Ти за мене беше грешка!"
и тръгваш, без да кажеш сбогом,
за мене ти ще бъдеш хубав спомен.
Очите ми са пълни със сълзи, ...

Естер

Поезия

1.1K

Изневяра

С мен и друга бил си ти
и хранил си ме с лъжи,
защо го стори ми кажи,
разби на прах мечтите ми.
От тази подла изневяра ...

Естер

Поезия

1.2K

* * *

Видях те с друга онзи ден
и не желая да си вече с мен,
всичко свърши между нас,
тръгвам си в този час.
Тебе бързо ще забравя, ...

Естер

Поезия

939

КАЛЕНДАР

Бог създал е човека, а когато се спрял
да отдъхне се сетил, че може
да направи за него един кален дар
и подредба за дните му в него да сложи.
Пообрал от ръцете полепнала кал ...

valiordanov

Поезия

1.3K 13

Някой каза ми

Някой каза ми
Някой каза ми скоро, че била съм различна.
Не, не искам да споря,
защото дълго плаках и дълго се борих,
за да се измъкна от нищото… ...

Nella_gold

Поезия

972 13

А повече от всичко казваше, че ме обичаш…

А повече от всичко казваше, че ме обичаш…
Реши така, и тръгна си безмълвен
от моя свят – невидим и непридвидим…
Отивай си! Ден, два ще ми е тъжно
и споменът за теб в сърцето ще тежи… ...

Nella_gold

Поезия

1K 7

Сърцето

Как възможно е в гърдите
да бие силно малкото сърце.
Голямо било, казват,
колкото в дланта ти да се събере.
А в себе си побира всичко: ...

desi4kaa

Поезия

1.2K 1

Океан

ОКЕАН
Човешката душа е като океан,
в която вливат се безброй реки.
Едни са бистри ручеи пенливи,
а други тинести и зли реки. ...

desi4kaa

Поезия

1.5K 1

Загубих те

Загубих те
Загубих те и няма да те върна...
Загубих те и няма да съм твоя...
Загубих те и твоите устни
никога вече няма да са мои... ...

Marissa1

Поезия

2.3K 3

***

Изсвирване момчешко ме събуди
ти не си - аз знаех,
но любопитството ми
леко и на пръсти отскубна се навън.
И молекулата ми щастие ...

кармелита

Поезия

1.4K 3

* * *

Несъвършенство
пред картина на Дора Бонева
Художници прочути
ме рисуват
и сънищата ми ...

кармелита

Поезия

1.4K 3

* * *

Пътуване до границата
На границата
на безумието и страха
На границата
на мечтата и на зримото ...

кармелита

Поезия

1.4K 1

Водата е бременна

Водата е бременна с мен.
Износва ме с майчинска мисъл.
Аз плувам в зародишен плен.
Тренирам за първия писък.
Пося ме фонтан от лъчи. ...

Смиф

Поезия

1.2K 13

Аз бях...

Сега усмихнато тичам под дъжда.
Радвам се на твоята тъга.
Тъгата, която безмилостно ти причиних.
Беше за хубаво, аз така прецених.
Искаш да видиш колко нежелана се чувствах преди. ...

aSh`

Поезия

726

Прашната колибка, празната човешка душа

Навън има само мрак, тишина
студ, мраз и тъмнина,
но отнякъде само една
проблясва някаква светлина.
Това бе прозорец на стара колиба ...

Белла

Поезия

1.6K 5

Стихове и поезия от съвременни български автори

Щастлив бъди

Живях

Дъх на детсво

Милиони...

Умирам ли или съм жива?

Докажи й!!!!

Откровение

Опит - грешка

Как мечтая

Посоки милиони...

Като призрак

Любов си,нали?

Интересно гости:)

В мрак живях

Върви си

Избор

Погледни...

Гордост...

Заблуден

Кога ще се случи?

Нужда

До вчера...

Зима

Утеха

* * *

Раздяла

Изневяра

* * *

КАЛЕНДАР

Някой каза ми

А повече от всичко казваше, че ме обичаш…

Сърцето

Океан

Загубих те

***

* * *

* * *

Водата е бременна

Аз бях...

Прашната колибка, празната човешка душа

Опашка