Стихове и поезия от съвременни български автори
Храната на Смъртта
Аз не съм твоята храна,
Имам предназначение.
Той ме познава.
Той ме умее. ...
Проклета съм !
Не ме обичай даже на шега,
проклета съм да наранявам,
без любов да скитам по света.
Не ме поглеждай с влюбен поглед, ...
Може би
болка.
Може би няма да чуствам
вина.
Може би в нощите ще съм ...
Звъни...
горчиво и тъжно дори,
а някой във другата стая
безумно звъни ли звъни...
Ало! Очаквам да чуя гласа ти, ...
Отдавна демонът си е такьв
и имаше безброй хареми със жени,
че тя една едва ли би задоволила
сластта му във първичните игри.
От юноша демонът си беше и вития: ...
Има любов
там някъде, зад сенките,
в очите на непознатия,
в думите на любимия
или просто тук, пред теб. ...
Едно... Или Три?
Когато Онзи, Любимият, дошъл,
Вече било прекалено късно,
За да зашият разочарованието ти,
За да те събудят и да повярваш, ...
Всеки БОГ
съм божество.
И светлината ме облива.
Тук всеки слънчев лъч е сам.
Тук лесно се предава и убива. ...
Защо си мисля...
Спомена красив да залича?
Защо си мисля, че ще мога
От утре аз за теб да не горя?
Защо си мисля, че ще те забравя? ...
Здравей, мое слънчево утро
Бодлива ли казах? Защо ли?Ооо, сетих се... вечер не спя!Щом клепачите тежки затворя,във очите ми боцка Луна!
Здравей, мое слънчево утро!Как проблема през деня да реша?
Хайде, моля те, нали с ...
Преди раздяла
припомня за вълнения предишни.
Не казвай нищо! Ще мълчим сега,
днес всичките ни думи са излишни.
Прегръщай нежно! За последен път, ...
Душата ми
дущата ми въргаля се в мръсотията!
Толкова безпомощтна, отритната,
няма смисъл от съжаление...
А искаше да бъде искрена, ...