Стихове и поезия от съвременни български автори
Процентът мъжественост...
Всеки ден.
И всяка нощ
тренировъчните мускуси
във кръвта ти, като нож ...
Всекидневно
и много пъти все ще е така.
Обръщам се в леглото отесняло
и в стаята не стига ми дъха!
Надявам дрехи, всеки път различни, ...
Карма
Всички души се преплитат в копринените нишки на кармата.
Съдбата ни събира и тя ни дели в едно съществуване.
Срещите случайни излизат нагласени.
Дали тук и сега, дали ще живея или умра, аз ще съществувам! ...
Да си влюбена в него
гледах мечтаещо-тъжна в сумрака.
Сега очите ми копнеят за стъмване,
а самотна душата ми залеза чака...
28 юни 2007 - 4:10 сутринта... ...
Забравям
и не спирам да си спомням,
докато не забравя себе си.
Забравям, смеейки се...
и не спирам да се смея, ...
ВОЙНА
Покълва мъката.
Струи послание,
но твърде скъпо е.
Блестят в ума ...
МОДЕЛИРАЙ МЕ С ГРЯХ
Не с бои, а със вяра...
Ослепял съм от страх
как боли, ще повтарям...
Не ще се предам. ...
Пясъчна секунда
да знае своята съдба.
Може би това е един доста добър показател
за предградията на алчността.
Какво ще бъде, ако знаем ...
Еквилибриум
остават етикети с имена.
Човек човека съди. За човечност.
Във зверство обвинява вълк вълка.
Карирана от спешни ампутации, ...
Ако някой ми каже
Ако някой ми каже, че ти си като всички останали
– бих го нападнала, бих го ранила със думи…
След дългото, напрегнато: Утре…
След дългия миг… на очакване. ...
Почти виртуално
Аз искам да запазя в мене порива,
с който всяка вечер ти ми пишеше „Здравей”.
И да не го забравям даже
когато хлад в сърцето ми повей. ...