Приближи се, скитнико, нека споделим нощта...
няма да си сам и на студено...
и не щe платиш висока ти цена,
евтино е тялото ми... a сърцето - наранено...
Защо продавам се, да питаш ти недей... ...
Почувствай устрема за свобода човешки.
Почувствай волността да бъдеш или не.
Понасяй укора за свойте грешки.
Бъди свободен във живота си веднъж поне.
Почувствай се орел във небесата. ...
Капка след капка разкривам душата
в пламенен дъжд, ронещ порой от кървави сълзи.
Издава звука на тайните ми, яростно изгорени от самотата.
Капка след капка, превръщаш се в плячка
и силата ти спира с трясък до ледени стени. ...
Сладък глас шепне в захлас
ужасни истории за бъдеща власт...
Колкото и далеч да си сгушен зад розова мъгла,
толкова сигурен се чувстваш пред огледалното аз.
Усещаш в сърцето си, че злото никога не спи, ...
Най верни, най-истински и скъпи за мен сега сте вие,
вечни приятели мои - тефтерче и писалка.
Знам, произведението мъката от сърцето ще изпие,
ще докаже, че болката може някак да надвие.
Съчувствие лицемерно и думи мили не помагат. ...
Това е стих за едно канапе, с което са свързани много от спомените на ранното ми детство. Стихът е написан с много добри чувства. :) Бъдете снизходителни, написах го на игра ;)
На любимото канапе....
За старото и окъсано канапе
(в което често обичах да потъвам)
мисля да напиша този стих, ...
БУКЕТ ОТ РОЗИ...
През невидимите стъпки във деня ти,
аз тайно тръгнал съм към твоята душа,
с мен само взех две думи от съня ти -
в букет от рози нямо вплетох тез слова. ...
Горещо е във вените подкожно
и въздухът във ноздрите ни пари,
защото се опитваме да можем,
а можейки в копнение догаряме
по спомена за знойната безбожност, ...
Стоя сама в нежната прегръдка на нощта, навън вали и сякаш мрака дарява изкряща красота...
И в мен вали, даже буря в душата ми бушува. Страсти, страхове и болка в мен крещят, сърцето ми воюва...
Взирам се в погледа на луната, защо не се разбирам аз самата?
Какво целя?
Какво сърцето и душата ми желаят? ...
Обичам те безумно!
Без теб тъжна е нощта,
роня сълзи и пак не мога да заспя.
Знам, за тази обич няма светла диря.
Невъзможна и така болезнена е тя. ...
Замръзналите ти длани, обещавам - ще сгрея.
Сълзите няма да ти бърша, от щастие ще са.
Заради теб ще плача, заради теб ще се смея...
Ще се раздам до край, от сърце и душа.
Бих дала всичко, без значение колко ще боли. ...
Във спомена от вчерашната среща
ще се потапям в утрешния ден,
ще тръпна, ще горя, ще те усещам
и ще копнея пак да си до мен.
Във тюркоазеното синьо на морето ...
Tук съм, любовнико.
По-гола от всякога.
В очите ти стъклени хлъзгам се бавно.
Поиска ме сънено... там под завивките,
с пръсти докосваш ми кожата жадно. ...
Колко пъти исках да ти кажа отивай си,
назад не се обръщай.
Колко нощи броях звездите
с надеждата, че някога ще бъдеш
истински със мен поне за миг. ...
Молитвата за слабите е само.
Със нея ти прикриваш във душата си страха.
Да се изправиш пред бедата, да надвиеш -
туй е най-вече доблестта.
Молитвата изпива всяка воля. ...
Два кораба в морето на живота.
Два кораба различни, но под флаг един.
Орли - най-гордите от всички птици,
над всички други ний кръжим.
Светът е жалък и безплоден. ...
Как успя да влезеш във дома мипрез толкова заключени врати?Как нахално наруши съня ми,след толкова ужасни самоти?
Забравила те бях. Тъй, както се забравя раната от...да родиш човек!Душата бе, от болки, посивяла,разкъсвана от спомена по теб!
Трябваше ми много дълго времеда свикна с мисълта, че не си ...
Потребност беше и те очаквах,
с надежда взирах се във мрака.
Очите си затварях, не заспивах,
тъгата в мен бе, душата плака.
Търсих те във всеки слънчев лъч - ...