Стихове и поезия от съвременни български автори
257.1K резултата
"Аз съм самотата..."
Дойде в моя живот и моите мечти
Бързо, изневиделица се появи
Като ураган, дори лавина
Мина през мен и ме опустоши...
За кратко беше огън - изгори ме ...
Бързо, изневиделица се появи
Като ураган, дори лавина
Мина през мен и ме опустоши...
За кратко беше огън - изгори ме ...
1.6K
2
Всеки може да лети
Ето какво ме вдъхнови да напиша това стихотворение:
Въженцето със малък клюн опъна,
То вързало бе дънера дебел,
Задърпа силно, ала се препъна,
Но стана, продължи към свойта цел! ...
Въженцето със малък клюн опъна,
То вързало бе дънера дебел,
Задърпа силно, ала се препъна,
Но стана, продължи към свойта цел! ...
1.6K
7
Щастие
Щастие
Поглеждам и виждам те,
сънувам те… това си ти.
Жадувам те, копнея да те имам
и гледам твоите очи… ...
Поглеждам и виждам те,
сънувам те… това си ти.
Жадувам те, копнея да те имам
и гледам твоите очи… ...
1.6K
6
Колко още
Две души в една се слели, а пък моята - линее. Колко още дни, недели тя пред тебе ще немее? Колко още ще те чака млада, буйна женска кръв? Тръгва вече, тръгва влака с порива ми луд и пръв. Колко още сълзи ще се слеят с нощите ми тихи и безсънни? Даже и звездите вече ми се смеят, че те чакам тука с у ...
1.4K
3
Когато... :) (таванни записки)
Когато...
Когато спя,
сънувам, летя.
Когато летя,
съм сам и бдя. ...
Когато спя,
сънувам, летя.
Когато летя,
съм сам и бдя. ...
895
8
Неподарено
Остана ми за подаряване: сянка върху лист от мъгла. Остана ми за подаряване: Звук на клон – като черта. Остана ми за подаряване: Тъга. Върху прозореца малък, -къс заскрежено сребро. Най-скъпият подарък, -апликация върху стъкло. Но понеже е топла дланта, а аз неумело поднасям – Уви, Студената красота ...
918
5
За синята магия и момичето без мечти
Сред утрото поръсено с усмивка, повито в мъглива пелена, обърканите ми мечти събира и приютява ги в своята синева. И сякаш просто безучастно наблюдава как буди се живота в града, а толкова изгубени мечти спасява от ритъма убийствен на страха. Сред ледените гласове на вятъра, сред тихото ръмжене на к ...
868
3
Духовете на града...
Усмихнати, забързани, студени, с преплетени ръце, с нежни сърца, с лица от есенния хлад поруменели, с бледи устни, с топлещи слова. Целувки скрити, тайни и свенливи, прегръдка на раздяла в здрачина и стъпките, зад ъгъла завили, изгубени сред ранната мъгла. И светофари с погледи сърдечни, и мълчаливи ...
828
3
Очите Ти
Зелените очи ме гъделичкат, усмихват се гальовно в утринта. Зелените очи ме провокират с бляскава, младежка топлота. И вярвам им. Обичам ги. Желая! И моля ги. Целувам ги. Горя! И страх ме е без тях да не остана. И плаша се от тази самота. Усещам ги и близки и далечни изгубена сред минали неща, захвъ ...
1K
2
Тъгата в мен
Вървя из полето,
щастлива, но не.
Сиво е небето
и тъжно е в моето сърце.
Душата ми е празна ...
щастлива, но не.
Сиво е небето
и тъжно е в моето сърце.
Душата ми е празна ...
1.8K
1
Такава ще съм, обич
Такава искам да си все за мене,
такава никога не си била –
загубила ръцете при летене,
ти вече ме прегръщаше с крила.
Евтим Евтимов ...
такава никога не си била –
загубила ръцете при летене,
ти вече ме прегръщаше с крила.
Евтим Евтимов ...
2.3K
26
Спомен
Помня първата ни среща, помня още онзи поглед, помня всяка наша целувка, всеки миг на радост и тъга. Още пазя спомените наши, ключът от тайната врата, малкото сърце от бронз и онази капка топлота, която ти ми подари. Къде си в този миг, не знам, дали си сам или със някое момиче, дали си мислиш, дали ...
1.1K
2
Какво бих направила
Бих направила всичко эа да те боли...
Бих отряэала косите си,эа да те уловя със тях....
Бих эакрила слънцето,за да не свети в твойте очи.
И бих те накарала да чувстваш само страх.
Бих дала всичко като восък ти да се стопиш, ...
Бих отряэала косите си,эа да те уловя със тях....
Бих эакрила слънцето,за да не свети в твойте очи.
И бих те накарала да чувстваш само страх.
Бих дала всичко като восък ти да се стопиш, ...
821
5
