Стихове и поезия от съвременни български автори
Усмихвам се, но ми е тъжно
но ми е
тъжно.
Във град вървя.
На кръгъл час ...
просякиня...
без душа и без морал.
Подвластен си на тази твоя проклета суета,
но попита ли се кой остави ме в тази кал?
Гледаш ме и в мене виждаш скитница една, ...
Приказка за Юга
айсберги на севера топят,
разказват приказка, където
пламъкът е страж и съд.
Реки текат - горещи, подивели, ...
Очите си отворих със целувка...
Очите си отворих със целувка –
целуваше ги вятърът унесен,
събуди ме със ледена милувка,
за да ми каже, че навън е есен. ...
ПТИЦА
под дървото с натежали клони,
под небето с натежали облаци,
старецът подхвърля семена
на птиците, ...
Помниш ли...
Поредната заблуда
отново сърцето си убих,
не се съмнявам вече -
любовта е само сянка!
Какво от това, че те обичам? ...
на Надежда
Сърце от камък....
аз без капка милост днес ще си отида преди теб.
Няма да те чакам да се наканиш
и да превърнеш остатъка от мен в лед.
Не можеш да ме нараниш - аз съм със сърце от камък. ...
Молитва за дъжд...*
и тази вечер в съня ми заваля.
Повече е невъзможно да се преструвам,
от липсата ти през деня (когато не спя) ме заболя...
И тази вечер дойде принца от мечтите на белия си кон, ...
есен
земята покрита с килим от листа,
да,пак дошла е есента.
кървав залез,сълза,умира любовта,
съмнения и болка,свиват таз душа. ...