-Страхливец-
Мълчи! Сведи очи и просто замълчи!
Измамнико! Лъжите са разобличени!
Тъй както снощи разсъбличаше ме ти...
Страх те е да ме погледнеш сега, нали ...
Прошепни ме, на разсъмване, във зори...
... заспи тази нощ, гледайки в очите ми,
за да бъда отново в съня ти красива,
нежна, и тиха, добра... Безкрайно небе,
добра синева... искам утрото да е щастливо! ...
Студено е, загъни ме с очите си топли.
Със усмивката твоя деня ми стопли.
Уморих се от безсънните, дългите нощи
и сънят все ми убягва... уви...
Докосни тишината ми със трепетни пръсти. ...
И ето пак не виждам светлина
оглеждам се наоколо и съм сама
отново търся мястото си на света
но явно писано ми е било така
Как да влезе светлина, щом прозореца се затваря. ...
Енергия без плът, без суета,
свят, потънал в необятен рай,
мигове безсмислени във вечността,
живот без сюжет, ирония или пък край.
Тъй просто е и тъй прекрасно, ...
В асмите натежали от зърна,
внезапно кос разбойник се завря –
започна да кълве наред без срам,
като чифут на борасата, по план.
Плашило, уж поставил бях, ...
Липсваш ми всеки ден и всеки миг.
Липсваш ми и няма как да си те върна.
Липсваш ми, къде си ти?
Всеки ден е празен без твоята усмивка.
Всеки час е вечност щом не си до мен. ...
С радост аз отвърнах на любовния ти зов,
а ти превърна се в първата ми истинска любов!
Сърцето лудо затуптя
и силно влюби се подир това!
Аз вярвам, че не ще те никога забравя, ...
Насилието - за него нямам думи, то може да лети и да пълзи, да влиза тихо в празниците шумни и да крещи в най-тихите сълзи. Живеем сред насилие, убийство, нима ний хората сме врагове, мълчим, но в себе си крещиме и не може никой да ни спре. Защо ли хората се вричат, защо ли виждат само гняв и мъст, ...
Думи, думи, от които боли ни,
но и без тях, пак душата сълзи…
Ако можеше всичко без думи да бъде,
само мисли - като слънчеви струни,
на които нежно вятър да свири…
Тръгнеш ли, погледни към мен
за да потъна в кадифените очи,
искра от тях да взема, спомен
от нощта в която ти ме покори.
Недей, не ми отнемай искрата ...
Миг прекрасен в този ден, чувствата пробужда в мен. Как уханни днеска са цветята и колко чиста и красива е росата. Косите дълги сплитам си на плитка, на славейчето песента до мен долита и слънцето тъй нежно ме докосва, очите си затварям - в миг ме омагьосва. Протягам силно длани към небето, до лудос ...