Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Не,моляте не тръгвай..

Не,моля те, не тръгвай,
още малко при мене остани.
Толкова ми липсва твойто "Лека нощ",
и жадна оставам да видя твоите очи...
С думи само ме караш да полудявам, ...

Tajnata_Kralica

Поезия

1.4K 3

Не чакай мене...

***

Не чакай мене – неочакваната,
че аз съм като влак без гара –
неискана и непотърсена ...

Regina_Hierro

Поезия

1.4K 13

Може би

Загубихме се.
Без щастие
пролетта си замина.
Имахме дни,
имахме сънища ...

hixxtam

Поезия

998 10

* * *

И тази мисъл моя живота ми крепеше,
И сутрините ми осмисляше - кафето вече не горчеше...
Но призрачният свят на миналото, събуден с жезълът вълшебен
И стоварен върху мене със силата огромна на твоята наука
Кристализира постепенно и после пръсна се на хиляди парченца, ...

Жарковски

Поезия

744 4

Участ

Успехът идва с труд
и със годините,
и трябва вяра за това,
и го постигат
само силните, ...

Романтик

Поезия

915 20

Аз потъвам в твоите очи

Аз потъвам в твоите очи.
Там ме гали кадифена нежност
и струят от изгрева лъчи,
отразили болка и надежда...
И ме срещат плясък на криле, ...

Албиция

Поезия

1.3K 18

Прекъсвам Това Приятелство

Прекъсвам Това Приятелство
Толкова държах на теб,
Че дори когато не ме понасяше бях тук.
Толкова усилия хвърлих на вятъра,
А ти успя веднага да ме замениш с друг. ...

Kristo

Поезия

864 3

С какво заслужих...

С какво заслужих, обич моя,
на твойта топлина жарта,
разгарящ се по мен да лумне,
пожарът див на любовта?
Да стена в твоите прегръдки, ...

Djein_Ear

Поезия

1K 19

Върви си,моля те... тръгни

Защо днес пак така си натъжен?
Защо повтаряш същите рефрени?
Тези твои думи парят, като ръжен,
горят, остават дупки овъглени.
В сърцето има място само за един: ...

Етчи

Поезия

1.2K 1 14

Синьо и черно

Синьо и черно
В мъглата се вплитат
Два силуета
В ноща се преплитат
Не виждам ясно ...

Assasiyah

Поезия

1K 1

Каква ти тук прошка

След толкова нощи,
след толкова дни,
стоиме виновни
и шепнем: ”Прости!”
Запалихме огън, ...

fantagero

Поезия

1.2K 10

Студено ми е

Студено ми е-
простирам двете си ръце:
към тъмното, към твоето лице
с надежда мъничка - едва.
Усещам силното ти рамо, ...

fantagero

Поезия

1.1K 5

НАВРЕМЕ

НАВРЕМЕ
Ако се слея с интериора
и стана незабележима
като частица от декора,
като омръзнала картина, ...

didislava

Поезия

876 12

Диалог в мрежата

Той:
За срещата ни просто думи няма.
Очаквах я, като стихийно бедствие,
но ние с тебе заживяхме двамата
виртуално, без пагубни последствия. ...

Com_ocio

Поезия

876 5

БЪЛГАРСКИ СОНЕТ

Тъй както скулпторът с длетото
любовно камъка сече
и мачка майсторът тестото,
преди в пещта да го пече,
така и ти към мен си строга, ...

paveltsvetkov

Поезия

1.2K 8

САМОТНО

Сълзливи акорди отекват в нощта,
безмилостни тръпки прокрадват,
а в мрака ръце на самотна жена,
във унес пак НИЩОТО грабват.
Сълзливи акорди, сълзлив полутон ...

ПАТРИЦИЯ-57

Поезия

1.8K 10

УСЛОВНО

Условна присъда ти тихо изрече
и взе ме в прегръдка условно,
знам - няма я, нямя я вече
любовта, или била е условна.
С наслада условна, условно ще чакам ...

ПАТРИЦИЯ-57

Поезия

905 7

ИЗЛИШЕН

ВТ

Поезия

925 6

ОЧИ

Вечер е.
Срещу мен бързат хора различни,
с очи спокойни, пламтящи, безлични,
очи с болка или радост голяма,
пълни с мъка от житейската драма ...

ВТ

Поезия

854 9

МЕЧТИ

ВТ

Поезия

765 4

На Д

На Д
Сами сме в този свят със теб,
понесли кръста си съдбовен.
Ти – с чистотата на дете,
а аз – приемливо греховен. ...

кумеца

Поезия

1.1K 28

Моето сърце

Запява птица. Невидимо.
Звукът се носи на вълни.
Почти безшумно падат листи.
И есента е моето сърце
във приглушена охра, ...

bogpan

Поезия

947 13

Светлина

Имам истинска нужда от теб, Светлина !
След дълга верига от хълмове – от равнина,
след страшни капани от спомени - от мечти,
след пътеки – дяволски кръгове – от очи !
След бездни, осеяли мислите ми, дълбоки, ...

Meryl

Поезия

1.1K 7

Едва ли

Всичко е сякаш отдавна измислено
и е наречено с безрой имена -
как да премина реката от истини?
Стига ми само една.
Не всичко е наше и то си отива, ...

Meryl

Поезия

1.3K 5

МОНОЛОГ НА ...БЕЛЯЗАНАТА

Все още мърдам.
Бавно, полека.
Бутам остатъка на дните,
за последна венчавка
в църквата... ...

vesi-lina

Поезия

1.2K 18

Липсваш ми..

Не си отивай!
ще ми липсваш...
Слънцето залязва,
душата умира,
редът се спазва.. ...

Onzi_

Поезия

1.3K 4

На юг от града

Мрак и самота,
тишина и тъмнина
навсякъде разстилат
своята тъга.
В малката стая, ...

Onzi_

Поезия

1K 6

Далече е утрешният ден

Далече е утрешният ден,
а тази вечер пак не ми се спи.
Ококорена стоя, загледана във тебе,
как спиш като мъничко дете.
Не мога да те мразя, ...

lunna_sianka

Поезия

686 4

Прозорец към живота

Прозорецът на стаята изпълва със печал...
Прозорец към живота напомня той –
метафора, която в съзнанието пазя от детските години...
Прозорец към живота.
Днес искам аз капаците му стари навеки да затръшна ...

Жарковски

Поезия

836 5

Уморени клоните от бурния вятър

Уморени клоните от бурния вятър
свеждат покорно глави
и боли ги вече от неговите тласъци
но кой ли може да ги спаси?
Като кукли на конци са те в ръцете му ...

lunna_sianka

Поезия

716 5

Не,аз не плача,..

Не, аз днес не плача, защо реши това?
Просто вятъра студен ме погали.
Може би чиста женска суета
огъня изгастнал в мен запали...
Аз не треперя сама в студа, ...

Tajnata_Kralica

Поезия

978 5

* * *

Нима не разбра -
тъй трудно е да ти се моля,
да си винаги до мен,
живота все оправдание намира -
ти да си тук, а аз да съм далече ...

lunna_sianka

Поезия

674 2

* * *

Прекрасно чувство се заражда във душата
любовта неописуема ме прави тъй богата
и щастието изведнъж познах,
що е да си влюбен истински разбрах.
Светът аз гледам през розови очила ...

dobri4kata

Поезия

787 3

Мъчителна раздяла

Това е нашата последна среща,
всичко навън потъна в тъмнина,
но аз ти давам една целувка гореща,
за да си спомняш за мен и мойта топлина.
Защо трябва да тръгваш точно сега, ...

dobri4kata

Поезия

974 1

Чети бавно!

Леко дъх поеми
и погледни какво ти показвам:
със своята чудна бяла магия
цяла Рила облак полазва...
Стъпвай леко! ...

Assasiyah

Поезия

1.2K 1

Очакване

Очите й - черни маслини,
къдриците - буйни вълни.
Устните - червени малини -
не спират,все нещо мълви.
...

Етчи

Поезия

783 6

Ще мога да бъда ...

Ще мога да бъда ... Аз открих, че с думи можеш да промениш човек. Аз излъгах обезнадеждения, че живота ще е лек. Аз приключих с времето, когато бях дете. Аз изградих свят, но пропуснах да направя небе. Аз се промених, за да стана нещо по-добро. Аз се опитвам да спася всяко човешко същество. Аз се от ...

Kristo

Поезия

774 7

МЕЧТАНИЕ

Мечта наречена очи,
мечта изречена със тях,
върни ме във живота,
небе... о, дай ми стряха!
Мечта, изгряваща в очи, ...

ЧАР

Поезия

1K 8

Забрава

Недей да питаш за какво аз плача,
Нима сам още ти не си го доловил?
Или не смееш просто да разкриеш на душата,
Че спомените няма да се върнат,
Колкото и живи във сърцето си да ги държиш? ...

Lilly

Поезия

846 6

ПО ОГЪНЯ ЩЕ ТЕ ПОЗНАЯ...

Пак е есен.
Коя по ред
не се опитвам вече
да си спомня.
Мъгли се стелят. ...

vesi-lina

Поезия

938 13

Стихове и поезия от съвременни български автори

Не,моляте не тръгвай..

Не чакай мене...

Може би

* * *

Участ

Аз потъвам в твоите очи

Прекъсвам Това Приятелство

С какво заслужих...

Върви си,моля те... тръгни

Синьо и черно

Каква ти тук прошка

Студено ми е

НАВРЕМЕ

Диалог в мрежата

БЪЛГАРСКИ СОНЕТ

САМОТНО

УСЛОВНО

ИЗЛИШЕН

ОЧИ

МЕЧТИ

На Д

Моето сърце

Светлина

Едва ли

МОНОЛОГ НА ...БЕЛЯЗАНАТА

Липсваш ми..

На юг от града

Далече е утрешният ден

Прозорец към живота

Уморени клоните от бурния вятър

Не,аз не плача,..

* * *

* * *

Мъчителна раздяла

Чети бавно!

Очакване

Ще мога да бъда ...

МЕЧТАНИЕ

Забрава

ПО ОГЪНЯ ЩЕ ТЕ ПОЗНАЯ...

Опашка