Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Приятели

Приятелю, здравей!
Как си?
Бързаш ли? Недей!
Спри за малко.
Ела, седни до мен ...

ada__

Поезия

1.2K 3

душа пленница /танка/

душа пленница
самотница в безкрая
цигулка плаче
красота любов мираж
тъжно безлично днешно

Laska

Поезия

975 3

Подслушах звездите, а те си шептяха

Подслушах звездите, а те си шептяха:
"С радара невидим тя нека го търси".
Сетивата си моля - дано го открият,
и дните ми в бяло да бъдат обвити.
Уви, и от сергия в пазара по-пълен е ...

petinka67

Поезия

1.1K 10

Писалката

Аз отдавна смених те с машина,
днес почиваш в бюрото сама.
Ти през толкова бойни полета премина,
толкоз мои войни прежива...
И по белите листи оставяше мълком ...

rummis

Поезия

901 3

Нестинарка

Допряла пръсти в огнена жарава
на бели нестинарски стъпала,
нощта безмълвна твоя жрица става.
Копнения извират от стагата
и лягат тихи, бели на жарта, ...

rummis

Поезия

860 3

Какво след нас остава

Последен опит да сме смели и добри.
Последен опит да сме себе си самите.
Догарят пожелания и истини в очите
и тръгват като роби сетнешните дни.
Край нас растат тревите, бягат и крещят ...

rummis

Поезия

951 2

Искам да говоря!

Искам да говоря!
Не знам защо да мълча не мога...
Какъв е смисълът да се опълча...
... и да остана сам...
Доброто в кучешкия поглед, ...

Вестин

Поезия

1.4K 4

Тичам..

Тичам..
а от стъпките ми няма следа,
само рани след себи си виждам
обръщам се -
пак съм сама ...

Kasch

Поезия

1.1K 2

Защо?

На границата на съзряването
ни брулят ветровете.
Замислени над остаряването
забравяме, че в небитието
няма ветрове да ни пронизват ...

ЧАР

Поезия

1.2K 10

Мен ми стига таз пътека

Моя тиха, моя тъмноока,
нощ с надиплени коси,
не прикривай моята посока,
а със лунен лъч я освети!
Не мами с миражи нежни ...

LYCKI

Поезия

844 11

Родилно

Подреждам
като пъзел
буквите в нощта.
Душата на
прозореца ми ...

hixxtam

Поезия

894 7

живоот

Големи, черни петна катран откри доктора в моя - напук - дроб надран. Тялото в агония свиреше деветата симфония, И пак на пук цигара паля, на доктора пръст ще извадя, защото съм тук, за да живея, а не стерилен да вирея.

madme

Поезия

1.3K 1

литераторът

Даскалът целомъдрен,
с умни думи дарен,
ала в мозъка ударен,
на простотията верен,
сочи маха с пръст, ...

madme

Поезия

1.3K 3

реката знае

Ние знаем, че реката, ще ни покаже пътя за коридора на мечтата, където е скрито нашето съкровище, Ние знам, че реката ни води през нашите предели, и все пак този път сме поели. Там някъде в мракът се вслушваме за ромоленето на водата, за нейният тих напев за нежният припев, който ни съобщава посокат ...

madme

Поезия

1.3K 1

Постепенно се влюбих

Минаваха бавно дните,
постепенно влюбих се аз,
от невинно приятелство
нещо повече исках аз.
* ...

myllt1

Поезия

1.1K 3

За него

Кратък миг, усмивка нежна.
Едни очи прекрасни, снежни,
не можах да срещна, пак и този път.
Мълчи небето и птиците
не пеят вече. ...

Meg

Поезия

1.9K 3

Капка в теб

Капка на овяхнало листо,
паднала на земята -
това съм аз сега.
Стоя и чакам
да дойде росата, ...

Meg

Поезия

1.6K 4

Къде си?

-Изчакай ме...
продумах й тихо,
-Не мога!
промълви ми тя...
-Добре не бързай... ...

atanas_dvk

Поезия

997 2

Бяла тишина

Навсякъде е толкоз
бяло
такава чудна
красота.
Проскърцват стъпките ...

Романтик

Поезия

1.2K 16

хайку

пиано арфа
нежна музика лети
усмивка в очи

Laska

Поезия

1K 5

Юбилей :)

Стотака днеска „чукнах” вече аз
(всъщност повече са, но ги крия),
ама нали жена съм, с младеещ глас
опитвам мъничко поне да прикрия.
Преклонна цифра, добре закръглена, ...

Етчи

Поезия

17.2K 28

Пишеш за смъртта...

- Пишеш за смъртта...
Над електронната ни, интернетната обвивка
животът мига.
Вечерта студена. Дори живакът до прозореца
се свива. ...

Вестин

Поезия

1.3K 6

18+ Баба Нуша ..... на крушата

Баба Нуша…..на крушата

Искам аз история да ви разкажа
кратък филм във стих да ви покажа,
как мойта мила баба Нуша ...

Radi

Поезия

2.8K 12

Ноемврийски сняг

Ноемврийски сняг
сутринта заваля,
леко прехвърча
и ми влезе във врата.
Шапката наложих ...

levski66

Поезия

818 3

Дъб

Във последния дъх я открих
и я сплетох във свойта корона,
станах неин възлюбен жених
пред света, съвестта и закона.
Слънчев лъч ни кумува, и цял ...

popolo

Поезия

930 4

Отминавам всяка дума

Отминавам всяка дума и хула.
И очите си, вече затварям,
да не гледам, как се изричат...
ако можех и да не чувам.
После тихо във себе си казвам, ...

Djein_Ear

Поезия

991 8

виновен си...

виновен си....
за дните пълни със лъжлива наслада,
за мечтите пълни с лъжливи дела,
за сърцето хвърлено в дълбоката яма,
за душата ограбена,от днес до смъртта... ...

vesyy

Поезия

1.1K 4

Приседнала тихичко на прага

Kasch

Поезия

928 3

Спомени в дъжда

Помниш ли целувките,
в прегръдките топяхме се почти,
помниш ли вкуса на устните,
които шепнеха ти:"остани"?
Нима вече ме забрави ...

xpuc4o

Поезия

1.5K 5

Есенно

Полъхът есенен бързо отнася
пожълтели листа от дървото на дните.
Пронизваща мисъл в мъгла кондензира
острите пръски от спомени бегли.
А мъглата във сняг се превръща и пак ...

Greenish

Поезия

1.3K

Автограф

Рисувам света върху есенен лист
от изгнила топола...
Рисувам със пръсти,
със мигли и сън,
със очи... ...

rummis

Поезия

895 2

Цвете /на баба/

Ти чакаш някоя ръка последна
да те изтръгне от живота, от света...
Нима в качулката на вятъра позна
палача свой, над теб приведен!
Но там където бе родено ...

rummis

Поезия

1.2K

***

Днес всички гадателки говорят за Вечност,
за Светлина и Любов... а под краката ти
разстилат паяжина - капака към бездната
и учтиво те канят на парти.
И на петите ти става студено... ...

rummis

Поезия

1K

Старостта

Има ли нещо по-жестоко от старостта,
отнемаща ни бавно младостта-
едно от богатствата в света.
Безпощадно взимаща ни способността
истински и пълноценно да живеем, ...

ada__

Поезия

989 2

Има ли смисъл...

Има ли смисъл да бягам от това,
което имам до себе си сега,
да правя това,което ми казва страха
и да не допускам да живея за мига...
Има ли смисъл да правя така, ...

ada__

Поезия

1.1K 4

* * *

Отвори прозореца сега,
погледни към черното небе
и мойта вечната тъга
ще докосне твоето сърце.
Виж красивите звезди ...

ada__

Поезия

996 2

понякога

Понякога всеки плаче
понякога всеки го боли
понякога всеки обича
нежните лъжи.
Понякога,в твоите ...

madme

Поезия

1.3K 4

С коси, разпуснати в река

С коси,
разпуснати в река,
над мен разстилаш
своето вълнение
и нежна правиш ...

MOJSEI

Поезия

938 19

Есенен дъжд

Ах,
Колко тъжно е да гледаш тежкият есенен дъжд.
Той връща красиви спомени и то не веднъж.
По стъклото стичат се капки на тъга.
Давят спомени с минали неща. ...

Димана

Поезия

1.1K

ЖИВЕЯ В ТЕБ...

Живея в теб
Не разлюбвай косите ми - пясъчно фини,
не веднъж си се губил в пустинни вълни,
не веднъж и очите ти - призрачно сини,
са ме гледали с огнени, страстни искри! ...

Белоснежка

Поезия

1.2K 15

Стихове и поезия от съвременни български автори

Приятели

душа пленница /танка/

Подслушах звездите, а те си шептяха

Писалката

Нестинарка

Какво след нас остава

Искам да говоря!

Тичам..

Защо?

Мен ми стига таз пътека

Родилно

живоот

литераторът

реката знае

Постепенно се влюбих

За него

Капка в теб

Къде си?

Бяла тишина

хайку

Юбилей :)

Пишеш за смъртта...

18+ Баба Нуша ..... на крушата

Ноемврийски сняг

Дъб

Отминавам всяка дума

виновен си...

Приседнала тихичко на прага

Спомени в дъжда

Есенно

Автограф

Цвете /на баба/

***

Старостта

Има ли смисъл...

* * *

понякога

С коси, разпуснати в река

Есенен дъжд

ЖИВЕЯ В ТЕБ...

Опашка