Светлината във тунела спира да мига.
Очите ми се взират в нищото.
Въздухът наситен отново не стига.
Светът и животът - всичко измислено...
Ръцете ми протегнати докосват вятъра. ...
Не ме пропъждай просто ей така,
защото в мрака днес ти е студено.
Пламъка на старата ни обич мога да спася,
защото там всичко е простено...
Не позволявай на гордостта да те засенчи ...
Не ми наливай вино червено и тази вечер,
остави умът ми бистър и трезвен.
Не ми носи наслада питието вече,
разговорът на четири очи е спешен...
Не ме разливай между твоите очи, ...
Исках със тебе да плача от щастие...
Но все не можех... Но все не можех...
Вярвах, че ти си свещено причастие...
И все се молех... И все се молех...
Сбирах си восък от свещи угаснали... ...
Ти ограби празната ми душа
и сега отново съм на кръстопът.
Останах като скитница за малко топлина,
с душа на птица, закъсняла да поеме своя път...
Хорското мнение оставих и сърцето си послушах, ...
Това е ден във който искам да ти кажа,
че ти за мен си всичко на света,
утеха в труден миг,
едничката останала надежда,
спокойствие и път по който да вървя. ...
ЗАКЪСНЯХ !
Закъснях и не знам дали времето мога да върна,
но дори да не мога сълза една ще запазя,
доказателство за моята любов.
Едничък път трънлив и болезнен, ...
Като дюля узряла, есента е красива,
в топли лъчи, като вино прелива,
гроздето бисерно се усмихва на изгрева
в ябълки златни оглежда се залеза.
Черни смокини приканват сред клоните, ...
Вече много години вървя, път към дома.
По залез и преди зазоряване се изгубвам,
по пладне в жажда тихо изнемогвам,
нощта е гладна и ме разкъсва,
но жребият е хвърлен и все така, ...
В сънища...
Навън нощта разплита черните коси,
във къдрите стопява се мъглата...
с ръце поръсва лунен прах, звезди,
целува с устни трепетно листата. ...
Обичам те, съжалявам за това,
прости ми за тези мои слова.
На този свят само ти единствен беше с мен,
на този свят без теб е първият ми ден!
Приятел истински ми беше, най-добрия в живота мой, ...
Всеки носи в своето съзнание
надеждите, мечтите на дете.
Дори във най-голямото страдание,
то вярва безрезервно, от сърце
и своите копнежи съхранява ...
Описват ме. Във книги и във преписки.
Наслагват ме на пластове в картините.
Като природно бедствие ме провокират,
затварят ме на тъмно във витрините,
продават ме като артикул с намаление, ...
Кръговратно
Очакваме с надежда веселата пролет,
както чака ситен дъжд Земята.
Разперили криле, в последен полет,
от нас ще отлетят пак хвърчилата... ...
Под напора с въздушните течения,
се сливат цветовете на дъгата,
рисуваш си пастелено небе,
а след това хвърчило му закачаш.
Тъй близко свети, сякаш че, ...
Умилостивяване
Ненужно е да съм почтена, някак си...
А вън да тръпне луна любопитна.
Задръжки, свян отмивам на тласъци -
отвътре ми идва чак да политна. ...
Говоря. Без думи. Без глас.
И плача. Боли ме за нас.
И викам. Но ти си далече.
Във болка се давя. Късно е вече.
Моля се. На теб, на себе си, на Бога. ...
Не искам да си тръгвам още. Не! А знам, че мога да го сторя... Светът е пълен с чакащи мъже, все нечия врата ще се отвори. Не мога да си тръгна ей така, какво, по дяволите, ме възпира!? Не е заради култа към дълга, не е заради сносната квартира... Не е, защото нямам вариант, с който мога да изплувам ...