Стихове и поезия от съвременни български автори
Неповторимо е морето
Неповторимо е морето
Когато повтаря вълните си
Еднакво е и е различно ...
ВЛЮБЕНА...
Не си поет, а думите изричаш със магия,
когато ми шептиш, аз цялата потръпвам,
не си художник ти, рисуваш с устни и не крия,
че с теб пред райските врати пристъпвам... ...
Слънчева молитва
звън, камбаните ехтят
към молитва призовават
и отново пак звънят.
Ето на колене падам ...
х х х
Не тъгувай, дете! Дай ръка!
Ще боли само първата крачка!
Малко тъга, малко смях
и сме на прага на свободата. ...
Сълза... ме връща при нея
и споменът за него - също,
самотно звездното небе
предишни спомени чертае.
И сълза на плачеща върба ...
Ами,ако
дано не се сбъдне тая моя мисъл!
****
Ами, ако приятел те остави,
ако всеки те забрави, ...
Имам нужда от нови слова
“Имам нужда от нови слова,
но наливат ми старците сливова,
тъжни песни започват да пеят.
Имам нужда от нов светофар. ...
Нима!?
Моята душа е още много разпиляна,
не зная откъде отлитам и накъде летя.
Поглеждам в огледалото и виждам само вятъра,
преплитащ тихо пръсти в мойта суета. ...
Тя беше просто една...
скиташе босо по мократа земя и търсеше спасение...
Беше спокойно, сериозно и гледаше все напред.
Може би искаше да немери нещо изгубено или отишло си...
А вън валеше... дъждът се изливаше и мокреше всичко... ...