Стихове и поезия от съвременни български автори
През сън очи не спят
времето
се стича,
съня ти
разсъблича... ...
За теб и в теб живея
не пазят клонките от бури и от дъжд.
Гласът ти тихо ... много тихо ми говори,
потрепват звуци над покълналата ръж.
От капки обич натежали думи в листи ...
Пътища
ненамерила вярна посока.
Помъдрях или само без дъх
просто тихо умирах от болка?
Утаени в душата тежат ...
Блага вест
врата широка.
Очите са прозорец -
към света.
Слухът е заглушен ...
В находките на стар археолог
в разгърдени пра-стари светове...
И по челото ... уж небрежно ме целува
преди към тебе да ме поведе!
Като рисунък фин върху стената бледа ...
Пълзящи светлинки
разливат се,
разливат...
по клепки на очи -
отворени ...
Щурците не свирят
Не чух щурците да свирят.
Нощта бе пълна с луни.
Желания, любов, заклинания...
Не чух щурците да свирят! ...
Желая те
земята – синия небесен свод.
По хоризонта ласки времето чертае,
а щрихите са като тайнствен код...
Целувката е запечатана в пространство, ...
За българите
Черно
нова среща
те срещнах отновo?
Защо дълбоката рана
да се отвори е готова?
Защо, когато пред мен беше, ...