Стихове и поезия от съвременни български автори

254K резултата

Светлоформи

1.
Зелени листи.
Kапчици разпукнати
Благословия с цвят.
2. ...
932 3

На мама

Прости ми майчице любима,
че не бях добрата дъщеря.
Просто минаха години
и повтарям твоята съдба.
Неусетно някак остарявам ...
1.8K 4

* * *

Сглобявам тишина
от песъчинки преобърнати
в пясъчен часовник.
Сглобявам спокойствие,
привидно в оставащите чувства, ...
1.3K

* * *

Животът просто се случва.
Не пита защо,как и къде?
Не е никога просто скучен
и от никого не е научен.
Той просто се случва...
1.2K

Воля

В моментите на тиха лудост,
когато всичко тръгва на обратно,
когато нощен писък раздърпва
на късчета неуморно душата ,
когато влаковете са отминали ...
1.4K 2

Обичам Ива

Обичам Ива
Отново гледам твойта снимка
Безгрижна, радостна, засмяна.
И не искам и не мога да повярвам,
Че всичко свърши и теб те няма. ...
1.7K 1

Пролетно

Нека друг да те обича
планина за тебе да свали,
поглед нежен да ти врича
и езеро в небето да качи.
Стихове за тебе да нарича, ...
1.8K 2

Мразя те...но те обичам

Пак те мисля, а не искам
повече по теб да страдам.
Мразя те …но те обичам
и всичко ти прощавам.
1.7K 2

Пия за теб

Пия за теб
Пия за теб,защото те обичам,
за да не забравям колко много ме боли!!!
Пия и твоето име изричам,
за да не забравя,че виновникът си ти!!! ...
1.9K 1 2

Прости ми...

Ден за прошка.
Ден на равносметки -
да дадеш и да поискаш.
Да признаеш свойте грешки.
Прости ми, ако в момент на болка ...
1.7K 2

Малко тристишия

Светът се възроди
в четири посоки,
остана окото на храма,
гледаше навътре в душата.
Той се влюби ...
1.3K 5

Мълчание

Опустя театърът затворен,
белее само старият афиш
от ветрове подгонен,
от дъждове облян в сълзи.
Мълчи и сцената му прашна, ...
1.5K 6

Усмивка през сълзи

Утрото посрещай със усмивка,
а вечерта изпращай със сълзи!
На сутринта над сълзите изсмей се,
а вечер пак си поплачи.
Много е тъжно нали, ...
1.7K 3

Обичам Те!

Защо си толкова далече?
Защо ме толкова боли?
Не се ли мина много време,
а аз си казвах - забрави!
Да те забравя аз не мога, ...
2.6K 3

Моите Хайку

ХАЙКУ
***
Прасковен цвят
в градината.
Розовее душата ми. ...
1.2K 3

Обичай ме

Ти с онзи поглед гледаш ме отново –
сякаш от най-съкровените мечти,
но ще разбереш защо сърцето ми не е готово,
ако бил си нараняван ти.
А всичко в тебе е така прекрасно ...
1.6K

Изповед

Пред залеза на тази синя вечер
аз искам да ти кажа тез слова,
които идват много от далече -
от дъното на моята душа.
Сърцето ми завинаги ще ти принадлежи ...
1.7K

Пожелание

Бъди човек, но най-вече жена.
Бъди жена, но най-вече нежна
Бъди приятелка, но най-вече истинска.
Бъди мечта, но най-вече сбъдната.
Бъди настроение, но най-вече щастие. ...
2.5K 6

Мечтание

Ти ще идваш във съня ми ,
ще го прогонваш може би.
Ще ме поглеждаш с нежност ти,
а в очите ти красиви слънце ще блести.
Ще бъдем само двама – ...
1.7K 1

Откровение

Аз съм тук и чакам те за среща,
забравила за своята тъга.
И ето, виждам те отсреща -
забързан с роза във ръка.
Сърцето трепва, душата се смущава – ...
1.8K 4

Несподелена любов

Една любов от огън по-гореща
оплела двама души със една съдба,
една ръка със друга пак се среща
и търси безутешна любовта.
Едно сърце прободено от мъка ...
1.6K 1

Недей!

Не, недей се гръмва!
Аз не ще го понеса,
а след туй ще се удавя!
Някак мога да те утеша,
усещам аз! ...
1.3K 2

Фантазия

Да избягам аз не мога от съдбата,
да препускам, тъй, на воля из гората
планинските пътеки да преследвам
дъжд да брули моето лице.
Слънце не изгряло да догонвам ...
1.8K 4

Сбогуване

Сбогувам се със светлината.
Сбогувам се с нощното сияние.
Готова съм сега и мога
да си отида днес
без капчица тревога. ...
1.5K 1

***

Разглеждам снимки в стар албум,
докосвайки лица и сенки минали.
Оставят някак тъжен шум
от радостта отишла си завинаги.
Разлиствам бавно лист след лист, ...
1.6K 4

Ако

Ако ти си небе,
аз птица ще бъда
и на мойте криле
светлината ще нося.
Ако ти си земя, ...
1.5K 2

Мисля,че се промених

Смених обвивката,
а може би поставих втора.
Паролата е "влез" или "иди си".
По трудно ще докоснеш
чувствената същност, ...
1.4K 6

Шарени мисли - хайку

1
Слънчево зайче
гъделичка стените.
Въздухът кихна.
2 ...
1.4K 9

Анимационна приказка

Педя човек лакът брада е шеф на най -голямата тайфа.
Името на бандата е "Приказен герой", макар, че доста от тях заслужават публичен побой.
Те живеят на приказни места, в други светове или в местните гета.
Някой са поданици на царства господарства, а други идват от ЕВроалианса.
Но сега през 20 + 1 - ...
2.1K

Звездно

Нощта се взира в очите ми.
Усещам бляскавия трепет на звездите,
жълтобели маргарити, разцъфнали
в небесната градинска шир.
Далечни и загадъчни съзвездия, ...
971 7

Мислите прескачат...

Мислите прескачат...
Погребението,
еднопосочното пропадане,
филм неспиращ
да се прожектира. ...
986 3

Нова същност на тепсия

Отчаяни са вплетените в мен желания
да преоткрия новата си същност.
Останало е всичко в миналото,
но толкова неща ме свързват с него.
Дълбоко в мен дълбаят спомени, ...
1.4K

Била съм там

Била съм там,
на тези камъни израснали в очите
през времето антично
от ласки тихи
на вятър южен и песъчливи почви, ...
1.1K 6

Един последен танц

> За последен път докосвам твоето лице,
> за последен път усещам как бие твоето сърце.
> Целувам те сякаш никога вече няма да целувам,
> жадувам за още, на любовта си аз робувам.
> За последен път сме само аз и ти, ...
1.7K 2

Хайде, хайде да тичаме

Хайде, хайде да тичаме
Разбрах, че имам
седем живота,
във всеки един
съм момиче. ...
1.5K 13

Ти и Аз

Китарен звън край нас звучи.
Реката камъчета глади,
а вятърът в клоните шуми.
Звездите ни посипват с космичен прах.
На светът сме сякаш само Ти и Аз. ...
1.8K 2

Огледало

( Най-трудното нещо в животът на човек, е да осъзнае,
че той и образът в огледалото са една и съща личност)
О, свещена простота!
Най-точно отразена в съвременната суета.
Душата мълчи, а тялото пълзи, ...
1.5K

знаеш ли

Знаеш ли колко си сладък сутрин,
колко силно обичам сънливия ти поглед,
как копнея всеки ден да си до мен
и да бъдеш първото нещо,
което виждат очите ми, ...
1.1K 3

Там, където човешката същност вече не достига

Там, където човешката същност вече не достига,
отвъд онова сиво ежедневие, от което отпива,
от моите илюзии вятър и прашинки останаха,
а следите в огледалото към светлината се изгубиха.
Аз знам, че очите на слепците бавно ум ...
1.3K 5