Стихове и поезия от съвременни български автори

254K резултата

Дали

Чудя се дали сега съм само аз сама.
Къде си?С кой ли си?
На коя ли сваляш пак звезди?
Дали си някъде далеч от тук,
сам самичък на света напук. ...
1.1K

Защо

Защо не си отидеш?
Защо не си вървиш?
Навсякъде те виждам,
ти редом с мен стоиш.
В училище, във къщи - ...
1.4K 3

* * *

Една самотна вечер ме повика,
поех към правилния кът.
Слях се с мрака без да питам
-Грешка ли е този път?
Бродех, търсех и намирах. ...
1.1K

Пред сън

Над притворени очи
с букли лунни светлини,
вити сребърни лъчи
сме рисунък по стени.
До леглото ми седни, ...
1.2K 1

Вълчица

Вълчица в глутницата
вие.
Луната с поглед
жадно
пие. ...
950 1

* * * * *

Хей, момичета с нощи по тетрадките
и училища завършили с копнеж,
защо съня и времето отлагате,
какво ви дава всеки нов куплет?
Не спирате да пишете във рими ...
1.4K 2

Вредно кафе?

Не искам и трохичка да остане
върху трапезата, която ще ти сложа.
До дъно ще изпием пълната със вино кана,
със залъци ще обереме соса.
Когато глад и жажда утолиме ...
1K 3

Аз вече си простих,а ти прости ли?..

Още пазя спомените живи,
за морето и за нощите красиви.
Очите ми рисуват приказни картини
за залези - мечти недостижими.
Още пазя в сърцето си печата ...
1.3K 3

Искаме ли много...

Има много подредени дни
и такива с хаос истеричен.
Има дни, в които не върви
и се чудим на късмета си себичен.
Нагласени газим във вода ...
1.2K 2

Писмо

Ако някой ден те намеря обесен
на далечно сиво безплодно дърво,
с въжета овързан от болка и плесен,
със зъби да стискаш последно писмо -
ще знам, че сънувам – така не е редно ...
1.8K 11

Нощта се разсъблича

Тъй тихо е...
Нощта се разсъблича.
Воали нежност рони -
пласт
след ...
1.1K 3

Нощта

Виж!-каза му тя.
Нищо не виждам.-отвърна мъжът.
1.3K 2

Изгреви и залези

Изгреви и залези –
черно - бели сенки,
преливащи се мигове,
впили
корен ...
1.3K 1

Млечен път

Млечен път –
снежно-бяло шалче
за луната,
изплетено
от нощни светлини ...
924 1

Слънчев лъч

Слънчев лъч -
утринна златиста нишка,
промушена
в ухото на иглата,
с която ...
1K

Вятърко

По миниатюрата
“Вятър усмихнат през рамо”
на Стефан Кръстев
През рамото си те поглеждам Вятърко.
Виж, струни са косите разпилени. ...
958 2

Нощна мъгла

Вкопчила се лепкава мъглата в теб зловещо
гъста като плътта ти студена. Кажи защо ти е горещо?
Бяла, тъмна сивота обвива те, много време има до зори.
Виждаш силуети, друг свят, само туй. Почакай какво там гори?
Жълти, хладно бляскави очи зловещо заговарят. ...
1.2K

Хлъзгав лед

В хлъзгав лед обгърнат е светът и думите ти още чуваш
любовта на живота и да не докосваш.
Усмивка тиха, очи дълбоки гледат нежно.
Тръгваш вече, целуваш я за сбогом - уж небрежно,
като студен пламък гаснеш - надежда. ...
1.2K

Течност

Безизразно студена, кристална чаша обществото е,
пълна с течност - човеци или...А знаят ли, че всеки трябва да умре
на дъното? Калта - черна, гъста, лепкава утайка живее
на повърхността. Боклуците изплуват, а твоят труп не пее.
Средата - тук, бистра като планински ручей е водата чиста, ...
1.2K

Изгубено Време

Време, изгубено време в очакване
или греша. Ако не губиш, понасяйки нечие чуждо оплакване,
твое е то, а от друг управлявано
ти чакаш на пейка с приятел и сам с чувство едно...
Изтощен, осъзнаваш, че не си като другите. ...
1.7K

Уморен Съм

Уморен е светът, уморен съм и аз.
Широка, черна, безмълвна бездната зее пред нас.
Щракват челюстите и после...нищо
или сгрешил съм - пада главата отсечена, тупва зловещо.
В конвулсии жив съм още. За малко ...
1.4K

Пълнолуние

Небе, нощ, влага, капки, луна, път, топлина,
красотата на слаба и в зенит светлина,
прорязана в средата от жицата на лудостта.
Бял пух, не, коприна или просто мъдростта
на вековете през взора и - съвършенство. ...
1.2K

Красива

Красива си в очите на дете,
дете в очите ти съм аз
без грях един.
Във твоя поглед незабравим
изгубвам се, мечтая... ...
1.8K 1

Капки

Капки безброй, падат,
разбиват се, блестяща, черна, светеща земя
безкрайност. Носят те тъга, отмиват я и пак падат,
разбиват се в безкрая на единството. Крещя в
транс, коварно стопля ме страстта. Те лягат, ...
1.2K

Обичам Те

"Обичам те", да чуеш за първи път
от устните най-нежни, близко, твойта плът.
Да чуеш ти тез думи две
от векове най-ценни за всяко сърце.
Да чуеш и ням да останеш там, ...
2.1K 2

Съня... прекрасен...

Сънят... прекрасен...
Защо си тъй ужасен ?
Не идваш никога при мен,
оставяш ме във плен
далеч там, сам... на самотата ...
1.3K

Аз пред теб стоя

Аз пред теб стоя,
бленуван образ мой.
Всяко кътче в моята душа
гори да бъде твое.
Далеч си ти оттук, уви, ...
1.2K

Ти ...

Ти, мое бистро поточе,
лъкатушещо в будните дни.
Ти, мое нежно отроче
на родени в сърцето мечти.
Ти, мое мило създание ...
1.2K 5

Едно стихотворение

Безвремие на ставащото чудо,
изгубих се по правилния път,
очаквам все животът да се случи,
сълзи не капят, няма го студът.
Навярно някой на ръце ме носи, ...
1.9K 11

Ромоли

Ромоли тишина,
зад прозорците
нежно побрала
песента
на дъждовните капки - ...
1.3K 7

Момичето на моите мечти

Момичето от моите мечти си ти
и сърцето ми завинаги ти заплени със своите нежни очи!
Душата ми трепти щом си близо до мене ти !
Няма ли те наблизо, мисълта ми те зове и винаги ти нашепва
нечуто от теб, може би -Обичам те от все сърце!!! ...
2.4K

* * *

За тогава, когато очите достигнали край
и кристална росата от тях ще спре да извира,
и забравила своите чувства, надежди за рай,
ще се взира болезнено без да намира.
Някога малко момиче, желало любов, ...
1.1K 1

Огънят на вдъхновението

Не позволявай да изстине огънят на вдъхновението.
Разпалвай непрестанно пламъка му чист.
То води ни през праговете на вълнението
към точния баланс на всеки стих.
Поетът трябва винаги да бъде влюбен ...
1.8K 5

Авлетина

Познаваш ли Авлетина?
Тази, която
я носят
по босоногите пътеки
и московските електрички, ...
1.4K 1

Ожулен стих

За разбиращите какво имам предвид...
Ние се подчиняваме на движението,
слънцето се разби в прозореца
като досадна муха.
Аз стоя, аз мълча ...
1.5K 2

Cкакалец

Днес видях един скакалец.
Зелен изумруд на паважа.
Скачаше.
Светеше.
Жив. ...
1.3K 4

Събудих птиците

Събудих птиците,
а те си спяха кротко.
Не бяха чули как малкото им падна,
побутнато
от пръстите на безпощаден вятър. ...
1.6K 10