Пъргаво поточе с пръски радост сее
през гората тича и на глас се смее.
Кърши клонки с песни, руслото люлее,
a небето сутрин ... да вали не смее.
Пъргаво поточе бистро водоскоче ...
Преди да кажеш "ДА" преброй до десет,
че иначе ти може да сгрешиш!
За грешките, разбира се не бесят,
но цял живот това ще ти тежи.
Преди да кажеш "НЕ" преброй до десет, ...
Усетите ли, че дъхът ми спира
с последната ми месечна заплата
купете птица, прикована в клетка...
Когато ме полагате в земята
с очи строшете злобната решетка. ...
Облаци черни над планината се спускат.
Облаци черни да я глътнат искат,
сякаш от пъкъла Сатаната ги изпрати –
влачат валма, кълбета разстила.
А ти?... ...
Къде си съзидателно начало,
ако всичко край теб е замряло,
ако въздух не трепти в простора
и без усмивки се движат сиви хора?
Каде си ти велика и непонятна сила, ...
Ще си го имаме нашето време
през проблемите и през болката.
Ти никога не си тръгвал от мене,
някак си свързани сме и толкова
нищо, че се целуваме вече с очила, ...
Прости ми, че не те разбрах..
Прости ми..към сърцето ти погрешен път избрах...
Прости ми и на себе си прости...
Душата на едно момче пред тебе се разкри
И безмълвно пред теб застанал е с притворени очи.. ...
Защо и докога?...Нима това си ти?....Нима това сам аз?
Защо и докога..продължаваш да довършваш незапочнати неща?...
Любовта ми една прашинка нищо е за теб.... Защо и докога, кажи ми..просто повдигни глава...
Погледни ме, влез в света. Това съм аз - най -близкия до теб..
Ти открадна моя смях и моите мечти,
тръгна, без да се сбогуваш,
и сърцето ми на прах разби.
Тъй тъжно, бавно ме погубваш.
Вън дъждът обилно, неспирно вали, ...
Силата вече я няма...
Уморено гледам как се променя света.
Не чувствам нищо...само празнотата голяма.
Мразя живота, тъй както мразя смъртта.
Младостта и нея я няма... ...
Приказна лейди в парка върви,
спира за миг – поглежда встрани,
а дървото до нея с листа й нашепва
своята песен и пее, и в очите я гледа.
Очи прекрасни с хиляди краски, ...
Смразен от белотата непосилна
в безизходно вълшебно настояще,
залитам в кръгозорите менящи се
и рея се в самотно изобилие.
Безброят светове несподелени ...
Проблясва сивкавият мрак през пролуките тесни.
Обвити от невидим страх криле танцуват бесни.
Понякога се срещаме в нощта, неузнаваемо маскирани,
крилете се докосват до смъртта, а ние се презираме.
Кълба омраза, въглени от яд, след стъпките ни се търкалят, ...
Понякога, не е ли огледалото,
да служи за това да сме щастливи
или с отражението тласка ни
в суетната заблуда за преценка.
Понякога, не иска ли човек да види ...
Не звъни на вратата ми,
окъснял Вестоносецо!
Зная кога и какво ще се случи.
Даже със камъче не удряй в прозореца.
Просто тръгни си с бездомното куче. ...