Стихове и поезия от съвременни български автори
Палачинките на сляпата неделя
и слънчевите очила
са с диоптър. — Виждам всичко рече,
а лъжат – сляпа съм била.
Оглушки правя си отдавна. ...
Пролетно чудо
липата пак е разцъфтяла,
а пчеличката – юнак,
с кошничка е долетяла.
Ще събира тя прашец ...
Леден свят
среден пръст.
Лампа светва
в черен кръст.
Студ коварен, ...
Цветно чудо
чудни ленти се извили !
С цветове са най- различни
като децата ни обични!
- Мамо, Мамо погледни! ...
Здравей, не се познаваме
Къде си? Чакам те отдавна аз.
С разстоянието някак свикваш,
но колко много бих се радвала да чуя твоя глас.
А те няма, ти си толкова далече. ...
Пролетното настроение на музата ми
Иска ми се нещо да напиша.
Тя ме гледа тъжна, строга
и ми казва: Остави ме да подишам!
Остави ме! Все до теб да съм не мога! ...
Животът с теб е светлината висша
която никой в теб сега не вижда.
Най чистото си слово ти дарявам
и нека тъмнината да завижда.
Съдбата е ревнива и обижда ...
Рублиш*
Не предвещават нищо,
не спасяват.
Дървета бивши –
хищни ...
Малък съм, но мога сам
не с крака, със самоходи.
Боря се и се клатушкам,
уж са мои, а не слушкат.
Хайде, силни сте крачета, ...
Сляпата неделя
Три пъти те мерих, като рокля.
Само раз... И сряза ме ефектно.
Още не успявам да се стопля.
Знам, че съживяваше плътта ми. ...
Чудесата на Пролетта
Слънчо как навън блести,
как лъчи му - изумруди
люлки сплитат като луди.
Виж и облачето бяло, ...
In the old Irish bar 🇬🇧
A refuge from the rainy and cold night outside.
I am drinking a glass of a strong, dark stout
Feeling a bit lonely - I don’t know why,
and the night is slowly passing by. ...
Омагьосани
просяци когато спят навън,
за какво е някакво отличие,
склопиш ли очи за вечен сън?
Странни са човешките илюзии, ...
Облачно
Виж как хубаво си пухкавеят!
А Слънцето играе с тях танго
И плавно във небето ги люлее
Щом стигнаха до морски бряг, ...
Трябва първо в себе си да се вгледаш
които с очи искам да разгадая и притая като спомен тих.
С чужди устни търсех нови хоризонти, надежди, смисли.
И новите си любови със старите неизбежно все ги мерих.
Всяка връзка е ново начало с добре познат и банален край. ...
Река си ти...
С душа блестиш. Сред пръст и камък.
Сред пръст и плуг. И дъх от нежност.
Да тръгнеш в студ. С добра надежда.
Брегът съм аз. Духът над всичко. ...
Двойно с лед
с някой друг
и не вярвай,
че съм тук,
че те чакам ...
Увисват залези, в края на небето!
салкъми презрели, с вкус на вино,
по стълба от кристали, спомени - ето,
питат сърцето - дали е било.
Под крилото счупено на мрака, ...
Да си човек
и бодливи розите ухаят,
човек да си е много по-добре,
отколкото да си змията в рая.
С вълните си морето те зове, ...
България
след красивото Черно море
са земите ни древни, вълшебни,
с най-прекрасното звездно небе.
И от двете страни на Балкана, ...
Добре съм... Спокойно!
бръмчи пак умът ми във рима.
"А аз предпочитам ордьоври" —
стомахът е гладен за трима.
Но устните с глас протестират: ...
Лунен страж
ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
Псалом 126
От синьо идва здрачът
и в тъмно си отива. ...