Стихове и поезия от съвременни български автори
Няма утеха
Празен е храма
И камбаната вече в казан за ракия проплаква.
Всичко ти взеха,
Чаша очаква ...
Не пролет, а любов си, април!
в напъпилите ябълкови клони,
опил се от зеленина танцува
в сянката на стройните тополи.
Сякаш плуват в небесния вир ...
Защо приемаме смъртта с трагичност
Нима покойникът не се е отървал,
сменил очаквания да е личност,
с крила на ангел – чист, красив и бял?
От хорско дребнотемие избягал, ...
*****
отпусна се тихо света.
Вървя сама по безлюдната улица.
Вятър прегръща моята снага.
Замръзнали листа сочат път към дома. ...
Теменужен знак
че цъфнаха на сутринта дърветата?
Очите на небето се засмяха,
дочули детска врява от врабчетата.
А в слънчевата люлка на лъчите ...
Ти си чао
к'во набираш.
Как откачаш,
пак филмираш.
Влизаш в роля ...
Летяла би – на лакти и колѐне
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня, ...
Тези къщи
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща, ...
Потъвам в твоите очи
Потъвам в твоите очи
и светлината им за мен изгрява.
Докосват чувствата мечти
и всичко друго безразлично става. ...
Да кажем твърдо НЕ на войните
пролетно лицето му сияе,
златен лъч, през клоните зелени,
го гали ласкаво с очи засмени.
Рисуват детските ръчички, ...
Хроника
всички улици водят
към безпътица
и кръстопътищата ни
раняват с разминаването си, ...
В казиното
съзрях една жена
с костюмче ярко синьо
и с гъвкава снага.
Харесвах униформи ...
Зомбиране
натрапена сигнално във очите.
Пресява светлосенки на вина
и мозъци зомбира непокрити.
Пробита, язовирната стена ...
Първи април!
Честит празник, господа политици!
Политикът мами народа, за да яде,
не се спирате пред нищо, циници!
Какви са тези дълги носове, ...
Къщичка за птици
Отлитат сиви дните, застудява...
над нервите и клатещите жици –
в небето на ноември се смаляват,
като тъга по прелетните птици. ...
Безпощадно
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти – двата угаснали въглена – ...
Циганска любов
Във филма циганска любов,
неземна, волна и красива,
и в нея ритъм страстен, нов
и свобода недостижима. ...
Ода за Мариупол
сякаш късче пейзаж на побъркан художник.
Виждам сградите там да стоят непокътнати,
чувствам в себе си хлад като дъх на отвъдното.
Крача тихично аз по притихнали улички, ...
Казват – бил мечтател. Е, все тая!
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.
Някъде зад прашната завеса ...
Сезонно
моят ум в мечти унесен търси някакъв резон.
И върти се незменно свят – виенско колело,
в мен момичето – спасено – от било и небило,
свят съгражда за душата, пише, пише и греши, ...
Като
смачка ми сърцето
и сега се крия
и плача за което.
Като къща стара ...