Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Кулминация

Косите й са лимони в нюанс златист
Осветяват нощта ми като слънчевите лъчи
Сърцето ми разцъфва като цвете в блясъците готово да се разгърне
Очите й са бистри езера извиращи с топлина
Като реки се вливат в моята долина ...

Светли02

Поезия » Любовна, Оди и поеми

1.2K 1

Освободи сетивата

***
самота –
пътеките от стъпките ми
пусти
Залезът, ...

gabrielle

Поезия » Философска, Свободен стих, Източни форми

1.4K 1

Отново ще си слънчево момиче

Отново ще си слънчево момиче,
което бе, което всъщност си.
Ще триумфираш ти като кокиче,
над зима пролет ще се извиси.
Което бе, което всъщност си ...

agferdousi65

Поезия » Любовна, Друга

1.5K 2

Безусловно

И така реших безусловно накрая:
чувствата си да оставя безутешни.
Каквото е било, едва ли ще узная,
след годините на епохални грешки.
Това,че живях в нашата епоха, ...

Ranrozar

Поезия » Любовна

883 4 13

Посветено

на З.
Заспивай. Ще те пазя от нощта,
от тъмното и глухите му пазви.
По философски тихо ще мълча,
та унеса ти да не наприказвам. ...

svetlitschka

Поезия

709 1 10

Къде си, моя слънчева магийо

Недей ме разпилявай, като вятър,
това ще е последният ми шанс.
Аз зная колко жадни са полята
и зная, че ноември е във транс.
Земята е напукана и чака ...

dansyto

Поезия

878 3 4

Изпитание за сто живота

С всяко свечеряване умирам,
с всеки изгрев раждам се отново.
Колко бих желал аз да избирам
свойта карма, свойта участ нова!
Няма оправдания да търся, ...

dansyto

Поезия

771 2 7

Арестувани стихотворения

... в меката софийска вечер, както скитах по "Леге",
сякаш с поглед ме съблече – и ме спря едно ченге,
нищичко не бях му сторил! – стихчета редих наум –
варненско дърво без корен, спряло в подлеза на ЦУМ,
пита: – Имаш ли пищови? – аз отвърнах късо: – Не! – ...

Валери_Станков

Поезия

1.2K 6 8

Градът ще се събуди засиял

И тази нощ градът ще спи, и глух
ще е, щом тихо вятърът засвири
и нежно ангелите снежен пух
ще сипят върху старите чимшири.
Ще накривѝ коминчето калпак, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

1.1K 8 12

Изплаках най-щастливия си смях

Заседна в шията ми буца страх
с болезнено преглътната обида.
Изплаках най-щастливия си смях
и вече съм готова да си ида.
Денят ми посивява. ...

Dendu89

Поезия

1.4K 9 31

Жената, която е ничия

Тя върви –
и мъжете се шашкат.
Тя върви – в мен Вселени кънтят.
Не парфюм, а лисича опашка
вие вятър по нейната гръд. ...

Валери_Станков

Поезия

1.2K 2 2

Написано върху графит

НАПИСАНО ВЪРХУ ГРАФИТ
Омръзнало ми е да бъда силна!
Горчи ми всяка пирова победа.
Да хвана пътя толкова да искам,
че даже и посоката не гледам. ...

yotovava

Поезия » Философска

664 4 15

Тази нощ

Поздрав за всички жени
успяли да намерят
верния път към дома.
Тази нощ като стих е без думи.
Тази нощ е сиротна жена. ...

Violet_86

Поезия » Авторска песен

1.2K 4 15

42 195 метра

... не ми остана дявол знае колко,
а – уж, момче бях адски окумуш,
ще завъртя последна обиколка
и сетне ще си взема хладен душ,
връз мене стадионът ще избухне, ...

Валери_Станков

Поезия

1.1K 1 2

О, дете!

Омаяно от ангелска красота,
сърцето ми нявга се усмихна,
възхитено от твоята чистота,
твоето сърце тогава то обикна!
Ела, искам твоето добро ...

hcs

Поезия » Любовна

1.2K

Опустошената душа

Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената от някого душа...
От съдбата си запратена към клада ...

ВТ

Поезия » Друга

1K 1

Звуци

Съвършена в ритъма на дъждовните капки
чистотата се сипе от всемирни недра.
На прозореца… пълзящи препратки
сливат пътечки с разнопосочни пера
В дъждовните звуци извира кристална, ...

Лютиче

Поезия

759 2 2

Къде съм

Къде съм аз? Душата ми – вселена,
пътува между бъдеще и минало.
От хиляди звезди е осветена,
дори когато в ступор е застинала.
Къде съм аз сред многото въпроси ...

ninasar

Поезия » Друга

1.2K 6 15

Изкачване

Изхвърляй винаги по нещо
да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита
се изкачваш към небето. ...

vega666

Поезия

1.2K 12 5

Защо мълчат Поетите

Защо мълчат поетите? Защо?
Невям са си прехапали езика?
Свирукат си на крушово листо,
когато трябва яко да се вика.
Неотлетели птиченца на юг, ...

Валери_Станков

Поезия

1.1K 2 4

Мощта на светлината

Когато хоризонтът е надвесен
тъй ниско, ми напомня гилотина.
От билото висят като обесени
смразяващи предвестници на зима.
Мъгла се стеле, облаци се гонят, ...

Самодива

Поезия

1.4K 6 10

Гарата на живота

Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...

Скитницa

Поезия » Друга

1.8K 3 13

Стих от лъчи

Днес мъглата – сив куплет
пак се нареди отпред.
Но не струва този стих,
чувство в него не открих,
нито слушах, нито чух, ...

zelenaradost

Поезия

644 8

Приятелство - следа

/ Татяна Г. Денева и Таня Мезева/
Т.Д. Имам нужда от теб,
както цветето капка вода,
както птица простора
жадува и миг свобода. ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

733 1 5

Когато всяка Истина горчи

... понякога съм тъжен като клоун
и – почна ли да пиша стихосбирка,
направо съм Силвестър Слай Сталоун,
нокаутиран в центъра на цирка.
Арената е моят празен лист. ...

Валери_Станков

Поезия

917 1 4

В неделя

Разкажи ми пак с трепет във сърцето
за минали усмихнати недели,
когато мислите ми беше ти,
а аз стоях на топло и приветливо!
Признай приятелю тихия си глас ...

eleonora6

Поезия » Любовна

967

Старата гара

Чакам те там, на старата гара.
Ще дойдеш, защо ли се чудя?
Не ме оставяй, тънещ в забрава,
виждам те идваш или е заблуда?
Влакът нечакан за мене пристига. ...

morphine_09

Поезия » Любовна, Друга

1.4K 1 4

Сподавен вик

Денят ми пясък с алабастров цвят,
по плажа на морето е разсипан.
И покълва там, самотен моя свят,
небето пак от слънце е обсипано.
Късче от душата си оставила, ...

M1234567891

Поезия » Любовна

1.1K 5 21

Безглаголна философия

Реалност коварна, реалност- терзание!
Истина лъжовна, истина- признание!
Философия боса и понякога луда,
смях без усмивка, живот във заблуда.
Чаша студена в топла ръка. ...

Lidiya_Grigorova

Поезия

991 4 3

Парламент - ядрен реактор

С децибели от безкрайни крамоли
и празно политическо мелене,
произвежда Парламентът ни ток,-
колкото два АЕЦ-а "Белене".

Вълшук

Поезия

620 1

Предколедно

Не ми се пише тъжен стих...
Очаквам коледният дух да ме споходи.
Но как? Кварталът ни, безумно тих, мъглив,
е заприличал на неизлечимо болен...
Витрините - очи без светлина ...

ДаниелаВиткова

Поезия

1.1K 4 11

На каква цена

Газ… петрол… ракети,
злато и… дърва!
Лозунги… памфлети -
в ядрена страна!
Пролет… лято… зима ...

Yuri

Поезия

676 1 7

Да моля ли за прошка всеки ден...

Да моля ли за прошка всеки ден?
Щом ти не чуваш, няма смисъл тук.
И аз съм пренебрегван, и смутен,
и сякаш ме размазва боен чук.
Да търся ли отново начин друг, ...

agferdousi65

Поезия » Любовна, Строги форми

1.4K 1 4

Граница

От кървави балкански камънаци засмуква мляко моят корен.
Посечени от ятагани, гръкляните на моите деди
в безсъниците ми свистят.
Очи на мъртви биволи, очи на мъртви българи подрежда Бог –
и ги държи отворени. ...

Валери_Станков

Поезия

1.2K 1 2

Обич за надежди

Къща
пълна с динамит -
светът
след малко
ще избухне. ...

Violet_86

Поезия

771 3 6

Етюди за Любов 5

Продължение
Нощта примряла, безутешна,
навярно спомен възкреси,
Слънцето едва посрещна
с изцъклени от плач очи. ...

toti555

Поезия » Друга

1.1K 5 7

С усещане за сняг

Всичко е приказно, светло, красиво,
всичко снегът заличи!
Бялата улица тук мълчаливо
свети в безброй светлини.
Бавно в душата снегът се натрупва. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

647 4

Тъгувам

Тъгувам за родната си къща
наклонената златна круша като мед
целувам далечината ме поглъща
изправена под строй и ред.
И там гроздето посред зима ...

dianaxse

Поезия » Друга

1K 2

Една любов

В пространството на орбити безкрайни
Една любов се сгуши сред звездите.
Тя носи в себе си вълшебни тайни...
Надежда, вяра, сбъднатост на дните.
Величието нейно в ореоли, ...

lindastefani

Поезия

1.5K 2 5

Сублимация на женското начало

Момичетата в нашия квартал
обичат да си ровят в телефона.
Заслужих ли си златния медал
от всичките изискани коко̀ни?
Когато се понасят в дефиле, ...

thedac

Поезия

766 1 3

Стихове и поезия от съвременни български автори

Кулминация

Освободи сетивата

Отново ще си слънчево момиче

Безусловно

Посветено

Къде си, моя слънчева магийо

Изпитание за сто живота

Арестувани стихотворения

Градът ще се събуди засиял

Изплаках най-щастливия си смях

Жената, която е ничия

Написано върху графит

Тази нощ

42 195 метра

О, дете!

Опустошената душа

Звуци

Къде съм

Изкачване

Защо мълчат Поетите

Мощта на светлината

Гарата на живота

Стих от лъчи

Приятелство - следа

Когато всяка Истина горчи

В неделя

Старата гара

Сподавен вик

Безглаголна философия

Парламент - ядрен реактор

Предколедно

На каква цена

Да моля ли за прошка всеки ден...

Граница

Обич за надежди

Етюди за Любов 5

С усещане за сняг

Тъгувам

Една любов

Сублимация на женското начало

Опашка