4 968 резултата
Няма еднакви пристанища.
Няма еднакви брегове.
Има – еднакви параходи.
Има – еднакви дъждове.
Иначе дните си приличат ...
  174 
Снегът затрупа нашите топли следи.
Непредвидима е любовта в планината.
Нима ще загубим чувствата си отпреди?
Пътеката на живота е желана святост.
Вървяхме с теб не един различен сезон. ...
  259  14 
Не разрушавай прекрасното.
Не го и променяй отново.
Не го превръщай във нещо очаквано,
наслади му се. И не мисли много.
Не отваряй очи! Изненада е! ...
  305 
Вървял ли си през времето към мен?
Открил ме в залеза на пурпурната грива,
обяздил всички сънища и нощ, и ден,
прегърнал залеза от болката изстиващ.
Към мен понесъл в пръсти слънчев пясък, ...
  936  34 
Животът ми е пълен с изненади
откакто може би съм се родил.
Живея по паланки и площади,
а после си припомням:
кой съм бил? ...
  256 
Очаква с трепет старият квартал
да падне сняг, да стане чисто, бяло,
да възвести прекрасното начало,
на нов живот – под преспите заспал.
На пролет се преструва и комай, ...
  226 
In the empire of pixels, a digital duet,
Wizard and Lady fair, a love set.
Quotes of songs in code they exchange,
In the language of lyrics, emotions arrange.
"Roses and wine," she whispers in the night, ...
  428 
Кръстът на храма тази вечер тъй ярко блести
мисля за тебе, мила моя Албания,
С дъжда ние вървим, небето тъжно свисти,
а родният град е река от познания.
Дъното търся на пяната кехлибарена, ...
  318 
Искрица-звездица, брилянт от сълза
въздишка замира, смразява нощта.
Загръщам се в плащ от смолисти лъчи,
какво крия в мене не ще проличи.
Дворец от снежинки, небесен и бял, ...
  238 
Трябвало е да измина километри, да минат години,
Да се сменят различни сезони – и в светло, и в мрак,
за да те открия тук, в тези красиви градини
край мюнхенска гара, малко преди последния влак.
Ти с четка рисуваш, аз - с думи, и в стихотворения, ...
  238 
Растение с омайно ухание
Мъничко е но притежава очарование
Лавандулата е лилава на цвят
Тя расте по целия свят
Извиват се дълги подбалкански полета ...
  219 
Един сезон в лиричен епизод,
който в живота си ще носим
до последния си земен ход
със земните си тихи въпроси...
Небето бе загадъчен лазур ...
  300  11 
Ще спра да те обичам, когато небето промени цвета си.
Синьо значи, че още те обичам.
Но привечер идва залез, а залезът е по-красив, защото променя цвета на небето.
Един ден е жълт, един ден- оранжев,
един ден-розов, а друг- червен. ...
  262 
Грабнаха реката
от нейното корито
и я вкараха, горката,
в тунел, на закрито!
Камъните бели ...
  614 
Надничам през затворени клепачи,
а светът пред мен е черно-бял,
дърво стърчи в мъгла и гарга монотонно грачи
под небосвода тежък, вял.
Едно едничко бяло погледа улавя - ...
  365 
Стройно единомислие
на светлина, листо
и вятър.
Корени, смисъл,
тълкуване- ...
  277 
Босоного, разгърдено лято, къде си?
Като нежно глухарче душата лети
и те търси на сто непознати адреси,
само зима. Заключени трижди врати.
Ослепели прозорците в булото скрежно, ...
  250  11 
Вървят си люде, из снегa,
един потегли - други спрат.
Вървят и зарад път,
потръпва топъл им дъхът.
Вървят си люде, из снега, ...
  242 
Об(л)ичайте се денем и нощем.
Об(л)ичайте се вътре и вън.
Об(л)ичайте се, може и още!
Об(л)ичайте се като на сън.
Студеният вятър погали косите ѝ, ...
  217 
Загадъчно промъкваш се в тъмнината.
Звезди блещукат покрай теб.
И бледо-жълта ти е светлината…
Обожавам твоя силует!
Отново поглеждам те на 28-мата нощ. ...
  213 
Тихо прелитащи бели оси.
Нищо не питаш ти – студ изкласи!
Сняг между веждите – сякаш куршум.
Жално поглеждам те – имаш ли ум?
Слагай апреските, топлия шал – ...
  238 
Чакам сняг, но уви, само мокри листа и разкалян,
тъжен двор, и проплаква капчукът безгласно едва,
леден вятър вечерен сърдито нанейде търкаля
сноп отскубната ядно от него и мъртва трева.
Хризантемите мои, довчера прекрасни принцеси, ...
  191 
в памет на Арх. Александър Померанцев,
автор на проекта на Храм-Паметник "Свети
Александър Невски" в столицата София
"По воля Божия" Поетът е сам.
Застава пред белия лист на мълчанието ...
  314  10 
Сребристи и млечни, безплътни мъгли
се стелят в далечни и близки земи,
обвиват земята в напразен копнеж,
сестри на снега и елмазния скреж.
Безшумно прокрадват се в мойта душа, ...
  259 
Облаци, като препълнени памперси,
като торби на доволен клошар,
като гащи от прането на ангели,
като гърди на богиня и топки на звяр,
се търкалят по небесни пъртини ...
  862  40 
Вече тъмно е вън, а следобед е, няма и пет,
леден вятър тъга безнадеждна в душата навява,
всуе хвърля искри по тавана и тлее жарава.
Нито есен, ни зима. Междинен сезон е проклет.
С тихи стъпки по двора прокрадва се мършав котак, ...
  273 
Когато трябва да спреш да говориш,
започва да те боли като го правиш и ти спираш.
Когато трябва да спреш да се оглеждаш,
погледът ти бива привлечен от нещо много красиво.
Когато трябва да спреш да слушаш, ...
  215 
Небето – ниско, сякаш хей така
сега ще го докосна и изтрия
сълзите. — Добър ден! – ще му река,
а вятърът от близката кория,
едва отворил сънени очи, ...
  752  10  17 
Неделите ми
В неделя, ноември е намръщен!
Две врабчета търсят топлотата,
някъде сънят им се прекърши -
студеното се спусна със мъглата! ...
  228 
Нощ е и луната
с облаците скита,
нощ е и гората
над пътека сплита
пипала студени. ...
  279 
в памет на баща ми
Ти ме посъветва с поглед
в който прочетох молба...
Тази молитва без слово
ме ориса с друга съдба. ...
  282 
От север идвате навярно,
понесени от снежен прах
и като пики -- силни карти --
накацвате по пуст клонак.
В полята властелини мрачни, ...
  283 
Кърваво вино в кристален бокал
Плащ кадифен и шифонен воал
Танцът на златни листа под дъжда
тайнствено вие се в нощна гора.
В своята крепост вълшебник шепти ...
  227 
Цветът на любовта е -
толкова благ и човечен,
има красиво от усмивки лице
и ручей извиращ от бистрия извор напевен!
Има поглед на светъл простор синева ...
  257 
От очите ми капки дъжд се отрониха,
бяха с тъй соления вкус на морето.
Есенни сълзи, като листа се подгониха,
окрилени от вятър, полетяха в небето.
Заваля и окъпа душата с облаци бели, ...
  725  15 
В продължения
Къде е любовта, светът и ние,
къде се крие целият живот -
все въпроси търсим, да открием
смисъл, с вяра дните ни да продължат! ...
  224 
Есента по моята улица върви
в две топли стъпки светулки,
в позлатени листи животът трепти -
дървета свирят на струнни цигулки!
Златно е по изгрев в неделя, ...
  207 
Стои гнездо самотно,
напразно чака птица.
Поклаща се сиротно,
изгубено в мъглица.
В преплетените клони ...
  413 
Златно струящи заспали лъчи,
синя коприна над мене мълчи.
Как е прекрасно да бъда сама,
взряна в безкрая искрящ на деня!
Лунно сияйна трептяща мечта ...
  240 
Реката на младостта си тече.
А аз край нея все още мечтая!
Когато младостта още те влече:
не мислиш тъжно за края.
Реката на младостта си тече, ...
  247 
Предложения
: ??:??