42 265 резултата
И в този следобед със цвят на ръжда
не ми е до болни любови.
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас, ...
не ми е до болни любови.
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас, ...
889
12
28
На Надя с обич
В главата ми разчорлена се шмугна невестулка.
Побърка ме, за ден до пладне всичко овърша —
остави ме без капка ум, без мисъл, без шушулка...
А после слезе кат надолу — в тихата душа. ...
В главата ми разчорлена се шмугна невестулка.
Побърка ме, за ден до пладне всичко овърша —
остави ме без капка ум, без мисъл, без шушулка...
А после слезе кат надолу — в тихата душа. ...
613
4
5
Помниш ли,
аз съм същото усмихнато момиче
с рокля на точки и слънце в очите.
Същото, което до болка обичаш
и с него още гониш мечтите. ...
аз съм същото усмихнато момиче
с рокля на точки и слънце в очите.
Същото, което до болка обичаш
и с него още гониш мечтите. ...
538
5
17
173
В момента имам просто нужда от приятел и от рамо,
цял живот в чужбина – чужда, ни любима чух, ни мамо.
Един приятел, да го гушна. Някъде да е наблизо,
съ̀лзите ми - непослушни, да му скапят нова риза...
цял живот в чужбина – чужда, ни любима чух, ни мамо.
Един приятел, да го гушна. Някъде да е наблизо,
съ̀лзите ми - непослушни, да му скапят нова риза...
352
5
14
Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!
Рогата и копитата, бодлите, ...
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!
Рогата и копитата, бодлите, ...
463
4
4
Времето минава,
а хора няма
Работата се увеличава
и бизнесът бавно си пропада.
Организация не съществува. ...
а хора няма
Работата се увеличава
и бизнесът бавно си пропада.
Организация не съществува. ...
610
Понякога съм тиха и тъжа. Дори тъгата има свои ноти.
Какво ти е? И с бялата лъжа, отвръщам ти. Такова е, каквото.
Понякога съм гневна и трещя. На прицел си и остри са рогата,
нервират ме най-дребните неща. Вилнея. Дотогава, докогато.
Понякога съм нежна и добра. Коняк съм отлежал, като коприна. ...
Какво ти е? И с бялата лъжа, отвръщам ти. Такова е, каквото.
Понякога съм гневна и трещя. На прицел си и остри са рогата,
нервират ме най-дребните неща. Вилнея. Дотогава, докогато.
Понякога съм нежна и добра. Коняк съм отлежал, като коприна. ...
309
4
5
Усещам те в черешовия цвят -
в листенцата с префинна белота.
И лек ветрец разпръсква аромат
опивайки душата с нежността.
В листенцата с префинна белота ...
в листенцата с префинна белота.
И лек ветрец разпръсква аромат
опивайки душата с нежността.
В листенцата с префинна белота ...
1021
5
12
Нощта разтопи
заскрежената нежност
в бокал от звезди.
Любов центробежна
Луната върти... ...
заскрежената нежност
в бокал от звезди.
Любов центробежна
Луната върти... ...
416
3
7
Една душа, а стига ли за всичко,
щом всяка мъка дълго я гнети?
Понякога се питам: Божа птичко,
защо не пееш с другите и ти?
Все тъжна си, на топчица е свита ...
щом всяка мъка дълго я гнети?
Понякога се питам: Божа птичко,
защо не пееш с другите и ти?
Все тъжна си, на топчица е свита ...
702
5
9
Понякога въпросите ми нямат отговор.
Защо ли времето в джоба си ги крие?
Дали защото аз неточно ги задавам?
Или Бог е решил да изпита волята ми?
Мълчи Всевишният. Мълчи всемирът. ...
Защо ли времето в джоба си ги крие?
Дали защото аз неточно ги задавам?
Или Бог е решил да изпита волята ми?
Мълчи Всевишният. Мълчи всемирът. ...
644
3
4
(От твоята Лите – Величка Николова – Литатру)
Злата смърт те срази без остатък,
неочаквано – като на филм.
А животът лети все нататък...
и направи от мен пилигрим*. ...
Злата смърт те срази без остатък,
неочаквано – като на филм.
А животът лети все нататък...
и направи от мен пилигрим*. ...
759
3
13
С две думи,
вместо с две ръце,
притискам себе си
към Теб, Сърце.
Усещам ...
вместо с две ръце,
притискам себе си
към Теб, Сърце.
Усещам ...
580
3
14
Звездите горе мене чакат
да ги броя. Нощта е ясна.
Луна – полегнала на лакът
и принцът, който не порасна.
Белее дворната пътека, ...
да ги броя. Нощта е ясна.
Луна – полегнала на лакът
и принцът, който не порасна.
Белее дворната пътека, ...
367
2
6
Говорим, говорим и толкова мисли изричаме,
потъваме в думи трогателни даже излишно,
усещам, че сякаш с пера от паун съм накичена
и спирам потока пенлив на словесната пищност.
Забравям за думите и с тишина ги замествам, ...
потъваме в думи трогателни даже излишно,
усещам, че сякаш с пера от паун съм накичена
и спирам потока пенлив на словесната пищност.
Забравям за думите и с тишина ги замествам, ...
404
3
11
Както пролетното цвете -
и месечината угасва ,
изгрява слънце в плетовете ,
покълва в дъжд ... и пак пораства.
А сред полето вятър вее - ...
и месечината угасва ,
изгрява слънце в плетовете ,
покълва в дъжд ... и пак пораства.
А сред полето вятър вее - ...
905
Бих...
Бих готвила най- вкусни манджи на мъжа любим...
Събуждала го бих със най- гальовна песен...
Болен ли е, винаги бих бдяла като верен херувим
и сторила бих с делтапланер скок нелесен… ...
Бих готвила най- вкусни манджи на мъжа любим...
Събуждала го бих със най- гальовна песен...
Болен ли е, винаги бих бдяла като верен херувим
и сторила бих с делтапланер скок нелесен… ...
631
3
15
Ще подкрепим ли санкциите нови?
И с НАТО ли ще бъдем занапред?
Дали ще сме народ или окови
ще влачим в устрем тъп и слеп?
Защо ни е море? Ний Атлантик ...
И с НАТО ли ще бъдем занапред?
Дали ще сме народ или окови
ще влачим в устрем тъп и слеп?
Защо ни е море? Ний Атлантик ...
658
1
Запознай се с поколението на мечтите,
готови сме за всичко и няма да ни спрат звездите.
Вървим по на дедите си следите,
но няма да се оплетем в бедите.
Гоним опасността, ...
готови сме за всичко и няма да ни спрат звездите.
Вървим по на дедите си следите,
но няма да се оплетем в бедите.
Гоним опасността, ...
1014
1
2
Претворихме живота си в нещо тотално различно,
изменихме от корена истини без да щадим
до етапа, когато изгубваме всяка логичност,
до момента, от който потичат отровни води.
И е сиво до болка, където сме сели надежда. ...
изменихме от корена истини без да щадим
до етапа, когато изгубваме всяка логичност,
до момента, от който потичат отровни води.
И е сиво до болка, където сме сели надежда. ...
897
6
10
-Добро утро слънчице мило!-
се усмихна земята
и шепи разтвори да събере топлината.
С нежност помилва всеки храст,
всяка тревичка и на припек изложи ...
се усмихна земята
и шепи разтвори да събере топлината.
С нежност помилва всеки храст,
всяка тревичка и на припек изложи ...
565
3
13
Как строго ме гледаш иззад очилата!
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха, ...
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха, ...
535
6
6
Идеален свят!
Свят от думи
неизказани,
погрешно казани
чувства не показани ...
Свят от думи
неизказани,
погрешно казани
чувства не показани ...
474
Не се нуждаем никога от повече
Душите ни са смъртно уморени
От желания, надпревара с времето
От мигове жестоко пропилени
Нуждаем се от повече мечти ...
Душите ни са смъртно уморени
От желания, надпревара с времето
От мигове жестоко пропилени
Нуждаем се от повече мечти ...
965
1
1
Изтрити стъпки в жлъчно-сива вечер,
студени тръпки и нито глътка въздух вече...
И острие стърчащо в плът пробита
и хилядите спомени болезнено изтрити...
Открадната надежда, празни и хапливи думи, ...
студени тръпки и нито глътка въздух вече...
И острие стърчащо в плът пробита
и хилядите спомени болезнено изтрити...
Открадната надежда, празни и хапливи думи, ...
462
2
изкривеното
мислене го изправя
самият живот
...
друга формална редакция: ...
мислене го изправя
самият живот
...
друга формална редакция: ...
325
Inara ( Ирина Радионова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
INARA:
Ще ме чуеш ли в острия полъх на пролетна песен,
прозвучала в студеното утро на птичка от камък?
Ще ме спомниш ли в тихите стъпки на златната есен ...
INARA:
Ще ме чуеш ли в острия полъх на пролетна песен,
прозвучала в студеното утро на птичка от камък?
Ще ме спомниш ли в тихите стъпки на златната есен ...
890
1
3
Ето - наближава Великден,
Исус възкръсна и се възнесе.
Нека всеки е весел и засмен,
ще дойде празникът чудесен.
Нека се разсее всеки мрак, ...
Исус възкръсна и се възнесе.
Нека всеки е весел и засмен,
ще дойде празникът чудесен.
Нека се разсее всеки мрак, ...
481
/Пак не по Яворов 😁/
Двете серт майки,
стреляйки, спорят.
Стана детето
пак на парчета. ...
Двете серт майки,
стреляйки, спорят.
Стана детето
пак на парчета. ...
322
3
Стихнал е дворът. И слисан изглежда
старият сив неизмазан дувар.
Стълбове слепи в калта се оглеждат —
празни канджи на незнаен рибар.
Помни чакълът игри на ашици, ...
старият сив неизмазан дувар.
Стълбове слепи в калта се оглеждат —
празни канджи на незнаен рибар.
Помни чакълът игри на ашици, ...
435
4
17
Най- мразя...
Хич не ми харесва, че остарявам,
а ме тревожи, че сигурно и личи,
тъй като понякога имена забравям
и всеки миг ми се говори! Е, почти.. ...
Хич не ми харесва, че остарявам,
а ме тревожи, че сигурно и личи,
тъй като понякога имена забравям
и всеки миг ми се говори! Е, почти.. ...
625
3
23
Ето ме – сама на ръба на вечността,
но не се боя, че ще изтлея в бездна.
Илюзия за безсмъртие не носи утеха.
Смъртта за всеки е участ неизбежна.
Съдник на света или на някой друг не бях. ...
но не се боя, че ще изтлея в бездна.
Илюзия за безсмъртие не носи утеха.
Смъртта за всеки е участ неизбежна.
Съдник на света или на някой друг не бях. ...
510
2
2
Не чакам ни петък, ни събота, нито неделя,
отварям широко вратата на поредния ден.
Часовник безстрастен времето в такт разпределя,
по неведоми криви животът се движи край мен.
Природата, фокусник сръчен, сезони редува, ...
отварям широко вратата на поредния ден.
Часовник безстрастен времето в такт разпределя,
по неведоми криви животът се движи край мен.
Природата, фокусник сръчен, сезони редува, ...
922
3
17
Ти трепна с трус. И дъх от болка.
Конвулс, конвулс. По пладне знойно.
А блесна с лъч. В жарта на слънце.
Да вдишам пръв. Цветче от зрънце.
Ти трепна в ден. И светна в сянка. ...
Конвулс, конвулс. По пладне знойно.
А блесна с лъч. В жарта на слънце.
Да вдишам пръв. Цветче от зрънце.
Ти трепна в ден. И светна в сянка. ...
512
Като цветята на малката Ида
сенките оживяват в нощта:
танцуват птици, вихрогони,
и щом вятърът се заиграва
в протегнатите към небето клони, ...
сенките оживяват в нощта:
танцуват птици, вихрогони,
и щом вятърът се заиграва
в протегнатите към небето клони, ...
643
3
15
Те ми казват: "Спри се, де!". Аз съм непреклонна.
С моя свят въртим се. Ѐ... mobile. La donna.
Две напред, една назад — с дните валс танцувам.
С Понеделник чувствам хлад. С Вторник се преструвам.
Сряда носи ми букет. Гневен е Четвъртък — ...
С моя свят въртим се. Ѐ... mobile. La donna.
Две напред, една назад — с дните валс танцувам.
С Понеделник чувствам хлад. С Вторник се преструвам.
Сряда носи ми букет. Гневен е Четвъртък — ...
1604
7
25
Свободата ухае на цъфнала вишна,
попила свежестта на утринна роса.
Слънчев лъч целува душа изнурена.
Пали порив за обнова и за доброта.
Има, има още изгреви недолюбени. ...
попила свежестта на утринна роса.
Слънчев лъч целува душа изнурена.
Пали порив за обнова и за доброта.
Има, има още изгреви недолюбени. ...
617
1
9
Какво ли крие пак небето?
Ту слънчевото утро е намусено,
ту залезния ден не ни напуска...
Какво ни казва пак небето?
Сватбите са повече нарядко. ...
Ту слънчевото утро е намусено,
ту залезния ден не ни напуска...
Какво ни казва пак небето?
Сватбите са повече нарядко. ...
1351
8
14
Страхливо открадваш отнякъде слово,
от другаде строфа. По малко и скромно.
Съшиваш ги с бели конци. И готово!
А чуждата болка? Е, кой ли я помни.
Сияеш, блестяща наглед и перата, ...
от другаде строфа. По малко и скромно.
Съшиваш ги с бели конци. И готово!
А чуждата болка? Е, кой ли я помни.
Сияеш, блестяща наглед и перата, ...
548
2
12
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
