Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Живо чудо

Човек не може вечно сам
след куп войни да се изправя.
Човек е силен и голям,
но нявга мъка го поставя,
където въздухът горчи ...
999 3 2

Неблагозвучие

Стряскащи спомени смътно изплуваха.
Бурни водите незвани нахлуваха
в спящите улици, сънно притихнали,
с глухо клокочене, с шумно завихряне.
Смете стихията грубо животите, ...
607 1 11

За да е любов

За да е любов са нужни двама,
да се борят, да горят...!
Пътят им един да е и друг да няма,
за обичта да могат, ако трябва да умрат!
За да е любов са нужни две ръце, ...
647 4

Промяната

Днес сложих розовите очила,
високи токчета, червило
и роклята на пролетни цветя.
Отърсих се от всичко сиво.
И станах цветна, много цветна и ухаеща ...
523 1 3

Малко е

Малко е
Малко е веднъж да те обичам,
за това и в другия живот
ти ще бъдеш моето момиче!
Забраненият, но вкусен плод! ...
717 2

Приказка под океана

Някъде много надълбоко.
Някъде под синята сянка на коралите,
в набръчканото дъно,
скрит за мъртвия прилив на дните,
има прозорец ...
1K 18 12

Благодаря ти Майко

Благодаря ти Майко
Благодаря ти Майко че живот си ми дала,
заради теб аз появил съм се на този свят.
А колко безсънни нощи ти над мен си бдяла,
уморена но с усмивка, колко нощи не си спала. ...
595 2

Инопланетянско

Звездите лазеха по тротоара,
а кучетата падаха на дъжд.
Гробовна бе измислицата стара,
че всичко го измисля чужд,
невидим за зениците ни разум. ...
662 1 3

Днес има промоция

Какво време само! Не липсват емоции!
Чак да ни завидят за такива услуги.
На всяка крачка предлагат промоции.
Дори до вратата ти доставят брошури.
Преоценени истини, любов и пари! ...
674 2 6

Лято отначало

Луната е изплела тънка нишка,
поръбила е в сребърно вълните.
Брегът е тих. По-тих е от въздишка,
отронена от пясъка на дните.
В сърцето свито като раковина ...
697 9 17

Прегърната от вятъра

Прегърнах вятъра след теб останал.
Рисувах чайки в дъждовното небе.
А капките, стъклото ми омаяли,
са морз почукващ по самотното сърце.
Сега лудувам с него. С вятъра. ...
941 5 16

Запомни ме винаги такава

За какво ми е това легло,
щом те няма – светлинка си в мрака?
Плача, за било и не било,
вън, на прага любовта ми чака.
Вятър – вместо мене овдовял, ...
593 1 6

Виж ме

Виж ме, изгарям, клечка кибрит съм,
а мислите ми бурен океан.
Не мога, не искам, да заспя,
седя и броя звездите!
Виж ме, в душата ми огъня буен, ...
761

Избран

Избрах те за любим...
Защото...те обичам!
Защото...
ти винаги със мен си мил...
Защото...можеш безпроблемно, ...
637 2 7

Не можем да бъдем, нали, непознати

И погледи скрити... Само това ли?
През рамо поглежда взорът от срам.
На грижите прежни съдбите отдали
сред свои сме днеска, а всеки е сам.
Веднъж от вълшебството нежност познали, ...
1.4K 3

Предесенно

Задянал август шарено цедило,
понесъл есента на гръб и крачи.
Приспива я и пее тихо, мило
да бъде лято. Морните косачи,
повалят бързо равните откоси, ...
1.4K 7 17

Гора

Вървях по своя тежък друм,
но за миг забравих суета, шум,
изпълних се с радост тиха,
птичи песни ме успокоиха.
Усетих около мен светлината, ...
536

Дамгосани души

С ръката си погалих слънчев лъч –
неволно сякаш спря се на дланта ми.
В полето бях, окичено със ръж,
приседнал покрай синори … и рани
от парещата жар на туй небе, ...
510 1

Ежедневие

И ето отново изливам на белия лист
самотата узряла с душевните страсти
Сърцето широко разтваря врати
и тръгва река от рими прорасли
Залива мастилото със сини вълни ...
385 3

Есенно предчувствие

Мирише ми на есенна талига,
препълнена от ароматен плод,
а лято е, додето поглед стига,
с таван – небето и морето – под.
Но щъркелите вече се подготвят ...
955 8 19

Фотопортрет

Звездено отдалечен, неразпознаем,
в Небето на един фотопортрет сияя.
Усмивка с устни на Дете
очите ми достига.
И спира Кораб с девствен прах ...
342

Дъждът

Навън се лее топъл летен дъжд,
отмива на душите мръсотията.
Дъгата появи се изведнъж
И нарисува дълга , цветна диря
Във тъмното, подгизнало небе. ...
363 1 5

Отрезвяване

отрезвяване —
в една страна ситнежът
твърде бавен е
428

Съвестта — в рамка на „хайку“ и ропалистично

вродена болест
съвестта е — и без лек —
и (в)се ридае
..........................................
вродена ...
286

Живее в мен...

Дали живее в мен едно море?
С вълни от тюркоаз, с гердан от миди
посипани по бряг като сърце,
който със обич само може да се види.
На песъчинки моят дъх дели, ...
820 8 18

18+ В изповедалнята - 12

МОНАХИНЯТА: Повикал си ме, отче,тук! Не зная
със нещо съгреших ли аз? Гадая!
СВЕЩЕНИКЪТ: О не , сестричке мила! Ти си чудна
Със вярата си силна си и будна!
МОНАХИНЯТА: Старая се с молитви да съм чиста, ...
1.8K 3 6

Рисуване на небесените очи

РИСУВАНЕ НА НЕБЕСНИТЕ ОЧИ
Кой ли слезе да те учи
докъде с любов се стига?
Аз те следвам като куче,
красотата те въздига. ...
941 2 6

Точно

Рецептори за толерантност нямам вече,
психиатърът ми... Ами... хвана пътя.
Търпението ми, в канала май изтече
и с него все на някого водата мътя.
И не, не съм родена просто търпелива, ...
473 4

Есенна елегия

Лятото граничи с есента -
август най-примамливо присветва.
Често е поставил песента
на щурчето като цветна летва.
Щъркели отправят се на юг, ...
872 2 10

Завръщане в Рая

Вървях в съня си, без път и посока,
и видях как слънцето погребват в гроб,
заплаках ужасена от участта му жестока,
но вървях все напред и търсех брод.
Вилнееха край мен реки с черни вени, ...
478 1

Всичко свърши и всичко започна

Беше лято, но беше студена земята,
в кучешка колибка се скри топлината,
слънчевите лъчи гушнаха светлината,
за да я предпазят от тишината.
Толкова зловеща бе тишината, ...
645

Зов

Виж тъгата в очите ми,
като взор на сърна,
как навежда надолу клепачи замаяни.
Виж леда между нас -
непрозрачна стена - ...
661 4 10

Човекът

Той е най-висше земно създание,
а от най-хищния звяр е по-злобен.
Затуй живее в болка и страдание,
че от черни страсти е поробен.
Умът му твори всякакви оръжия ужасни ...
524

За "Добро утро"

Рано-рано
умората настани
голото си дупе
върху гърдите ми,
опря боси петички ...
833

Магьоснико

Магьоснико, къде си? Я ме виж.
Върни ми ден от детските години.
Не ща да ходя в Лондон и Париж,
а искам пак – в гората за малини.
За риба искам, с пръчка във ръка ...
513 1 3

Вижте ме

Вижте ме! Аз нямам дом
и нямам топла супа.
Сърцето ми се свива,
когато се откърши клон,
снегът над мен се трупа. ...
685 3

Нима не са били

Животът е измислица? Така ли?
Нима не са били онези вишни?
Където бос и по сандали
по пътища сегашни и предишни
дъждец от цвят ме гали. ...
713 6

Споделеност

Бих могла да бъда твоя муза.
(Бих могъл да бъда стих и бряг.)
Твоят стон, дихание и изгрев.
(Бих могъл да бъда мил и благ.)
Бих могла да бъда твоя жажда. ...
483 1 1

Загинах в съня си

На другия ден няма
да съм буден май. Ще
има доста загинали и
знай,че малко останаха
в твоя сън и мисля,че ще ...
530

Тишина в подножието на октомври

ТИШИНА В ПОДНОЖИЕТО НА ОКТОМВРИ
За някои неща е вече твърде късно,
на други – няма да им дойде ред.
Пчелицата едва ли ще възкръсне
в бурканчето с кристализирал мед. ...
557 6 8