Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Морска любов

Грабвай багажа,
тръгвай за плажа.
Хвани ме за ръката,
отведи ме в рая.
Ти си звездата. ...
724

Топлината на очи

От другата страна на пламъка…
…е пепел,
на неизказаните мисли,
утрин и кафе,
туптенето е мъртво… ...
992 1

1

Големи тъжни слепи дни...
На мисълта напразното старание.
Край мене равнодушно отмини
във облак розово ухание.
Разчувствана от старите лъжи, ...
659 1

"Джоре дос "

Срам ме е да слушам този страшен вой:
Бойко е машина, Слави е герой....
Не задава никой главния въпрос:
Що парашутисти праща Барбадос?
Изборите бяха в Бабук, Алфатар... ...
1.1K 1 1

Равносметка

Равносметка
Душата ми без тебе опустя.
Сънят ми нощем бяга от очите.
Само сърцето ми осиротя!
Не ми помагат вече и сълзите. ...
583

словата пряко правилата

словата
омиротворяват
колчем
оримотворяват
................................ ...
437 1

Продължение

И все пак ,ще продължава
светлината в нашите души.
Това което след нас остава,
е тишината, за да ни утеши.
Едно мълчание несъразмерно ...
753 6 13

Страж

Живея в тъмния прозорец на нощта потайна
и не затварям - да се чуят стъпките ѝ тихи,
кога ще дойде, как ще ме прегърне, няма как да зная,
последният ми дъх дали ще може да ѝ стигне?
... Или ще влезе ненаситна при баща ми ...
873 6 5

Без заглавие

Познавате ме по- добре от мрака.
Понякога поглъща и мълчи.
Дори на прага обич да ме чака,
лъжа забулва нейните очи.
Луната от високо – не видяла, ...
628 3 6

За теб да пея аз ще продължа

Сърцето наранено е спасено
от силната душа преоткровено.
Парченцата разбити съкровено
споява вяра за да продължа.
Мечтанието идва несъмнено ...
1.4K 1 2

От тук, до отвъд

Гражданки бяха и двете ми баби –
бялото сладко, в поднос от сребро.
Силни жени, но в душите си – слаби.
Еви, от нечие твърдо ребро.
Рано земята и двете повика, ...
470 2 6

Тайните на август

Щурците са решили тази нощ
да свирят чак до пълна изнемога.
И в този музикален луд разкош,
да лягам ли да спя или да бродя,
сред меките ливади с полъх лек ...
593 2 9

Поет с дисаги

Поетът с дисаги
Преметнал дисаги със стихове през рамо,
върви той по своя път и води пак борба.
С музата му любима късно вечер и сутрин рано,
пише за хората, от бог е неговата дарба, съдба. ...
752 1

До връх Мальовица

Пътечка тясна през гората
обрасла в дъхави цветя,
по нея да вървим ни маха
и ни повежда към върха.
А той гигантът отвисоко ...
1.2K 1 2

Кукло моя

Кукло моя, златокоса,
моля те, не се сърди!
В раницата своя нося
куп домашни, разбери!
Мислиш, че не ми се иска , ...
1.4K 11

Градско щастие

Пеят птичета навън
покрай блока сив,
сякаш, че летя насън
или в стих щастлив.
Колко приказно ехти ...
483 1 3

Съдба

- Какво да ви кажа? Съдба е!
Каквото е писано, това е!
- Дали? А, моята воля?
Мойте усилия! Сълзи и пот?
Какво ли тука да говоря ...
678 1 7

Легенда за звездите

Когато Господ правеше звездите,
високо в Рила беше на бивак.
От езерата вземаше лъчите,
от розите - ухание и смях..
Но трябваше му дух и нежна сила ...
459

Кръговрат на живота

Запалените факли,
умрелите очи,
глас на мъртви хора,
белият шум звучи.
Чашата горчи, ...
569 1

Липсваш ми

Липсваш ми
Безмълвен остана дни наред,
с поглед далечен, блуждаещ,
стискаше в шепа малко късмет,
но не ти стигна до края... ...
1.1K 6 29

Само в сънищата

Аз казвам, че забравила съм те отдавна
И нежността идваща с твоя глас,
С прегръдките и ласките, с усещането
Че съм си в нас.
Но в сърцето си аз още се надявам, ...
864

Но любовта не би могла...

Ще можеш ли да ме изтриеш
съвсем от мисълта си ти?
Къде самичка ще се скриеш
без радост, обич и мечти?
След " Сбогом! " , " Свърши се! " , " Прости! " ...
1.1K 3 4

Танцувам

Танцувам! Да! Танцувам там, на покрива,
където други няма.
Сама танцувам и прегръщам порива
на илюзорен сън - измама.
Под онзи свод, обсипан с хиляди звезди, ...
682 7 13

Не вярвай

Недей да вярваш в сънищата – знай че,
съновникът – самотник го е писал.
Измамата се свива, на кравайче
и замъглява ясната ти мисъл.
Недей да слушаш напевите стари ...
486 5 8

Дано е утре изгрев жив и благ

Не мога да повярвам, че си тръгна.
За този тъжен миг не бях готов.
Раздялата надеждата изтръгна
и плаче тихо моята любов.
Безжалостен е залезът... Покров ...
1.3K 2 4

Измолих те!

Измолих те. Не питай с устни как слепих,
фотоните от мрак разбити на Всемира.
Изписах небесата, нощни – всеки стих,
една звезда, що закарфичена умира.
Боля до смърт, но ето – някак преживях, ...
441 7

Лодчица – от вестник

Миг от злато, топло лято,
бриз, с горещи длани.
Сребърното звездно ято –
пиленца събрани.
В тъмнината, край Луната – ...
470 3 9

Какво му трябва на едно сърце

Усмихвам се - защо пък не?
До мене е Любимата жена!
Какво му трябва на едно сърце?
Ми, мисля, стига си му Любовта!
Така ли е, или пък да? ...
1.4K 2 9

Едва ли

Ела пред здрач, тогава болката заспива,
звезди прелитат – мракът е чудесен.
Тогава съм добра и мъркам обичливо
и мека съм и топла – просто есен.
Ела пред здрач, в косите царевична свила, ...
539 4 8

Седянка

Изгря златно слънце, светна в житата,
Румяна прибра се със пълни менци,
омеси хляб, докато втаса,
помете двора, коса си сплете.
Стоян изведе на паша стадата, ...
911 4 9

Шевицата

Редя и пренареждам…
Оживяват вещите в ръцете ми.
Мислите ми тънка прежда,
редят се в спомени изплетени.
Заключил скринът свойта тайна, ...
1.7K 11 26

Днес

Днес не ми се рисува,
не ми се и пише.
Август още лудува
и във огнено диша.
Пеят птиците вън ...
735 3 18

Среда

Светът днес бленува любов
сам още не знаещ какво е,
изгарящо чувство, порив ли, зов
проблем ли е, или главоболие
Мисли си, че е море... ...
552 10

Облачна приказка

С осветената си брада,
старец хваща за миг гънка от светлината
в ръката си и тя потъва, слиза надолу,
при мечето с фенера.
Лисицата я прескача, ...
812 1 4

За какво плача?

Плача, че сме разграден двор,
че много бандити не са в затвор,
че с престъпления става се богат,
че всеки прост циничен гад,
лишен от скрупули и морал, ...
715

Фокстрот

Една огромна мида
тази нощ
въртя фокстрот в корема ми объркан.
Дали от прекалено
дълъг пост ...
893 1 1

Kонтейнер, за бедни

Кога се уморих от този свят?
Така и не разбрах, но ми е тъжно.
Сред лято лицемерия валят
и маски, като някаква си длъжност.
Кога израсна на сърцето трън? ...
377 4 7

Вълшебница

Вълшебница желая да бъда -
запленена,
от тайнствените дебри на бурите човешки.
От облаци и вятър -в потоци озарени -
от бури да извайвам сълзи на грях ...
1.2K 10 18

Лиричен дактил

Той от неудобство и свян
със знак никого не сочи.
На пръсти пристъпя сам
към силаботонични посоки.
И удря с първа сричка крак, ...
917 5 17