Стихове и поезия от съвременни български автори
Во сне 🌐
Небо меняло свой цвет –
Белое крошево с чёрного в синее
Было красиво – я стала счастливою,
Особенно, под... ...
Вик от изповедалнята
В ума ми вие гладен единак
и с дрипав шал луната е повита.
От първите зори до късен мрак
кънтят безспир в душата ми копита. ...
Болен здрав носи
се отправих в големият МОЛ.
Беше пусто, там нямаше хора.
Манекенът дори беше гол.
А отвън, всички здрави вилнеят, ...
Есенна разходка
се разхожда есента,
със корона многоцветна
от изсъхнали листа.
И по влажните павета, ...
Несбъднати мечти
акордите на есента,
последни ноти занемели
са златно-жълтите листа.
Животът ми е също пъстър, ...
Есенно момиче
по-пъстри листи не познавам, няма,
сезонът от лъчи плете си дреха,
преди дъжда да донесе утеха
за всички жадни за дъждовна ласка, ...
С мен будувай, щурче
посред дъхава тучна ливада,
с мен будувай, момче,
спи нощта и луната е млада.
Песента си докрай ...
Усещане за нежност
и небрежна,
с аромата на кафе.
Топло е
и много нежно ...
Вакселерация
И загубих шанс да умра
до "живите класици"
на родната литература...
Как се правят пари от чужди сълзи
са си стиснали ръце.
Аз направо се сащисах.
Чудо, но от де се взе?
И народ като на сватба, ...
"И я, че изокам някой ден"
по-точно пенсионер,
с треперещи пръсти
след Нова година
от банкомата, ...
Полулики глупаци
Като овце прекланят се тълпите.
Отивате на заколение – измамени хлапаци,
защо жертвате мечтите си? Защо спите?
Стъпка по стъпка светът стана роб, ...
Пътеводна светлина
/на майка ми /
Сами да сме под лунните простори,
светило мое да си в нощ и ден
като звезда, която с мен говори, ...
Есенен роман
по своя мил хлапашки начин,
роман от цветен дъжд – обичан
в сърцето тихо капе, значи
ще заговорят цветовете ...
Запали се ясно слънце
запали се, разпали се!
Огнени стрели изпраща!
Да запали черна Земя!
Черна Земя, неверница! ...
Роден съм с името Димитър
харесвам и останалите имена,
живея в подобаващ ритъм,
за греховете нося и вина,
корона нямам, нито скиптър, ...
...
И после ще говоря с вятъра...
Ще си постеля, в края на гората
и може да открия светлината.
Ще се обърна, ще запомня себе си. ...
Вълшебство
цареше необичайно сива тишина,
тънкостеблата борова горичка,
шумеше, омагьосана от любовта.
Небето тъжно, спомен отронен, ...
Разминах се между двама непознати
Просто минавах.
Мислех си: ще се шмугна между
вас, не ми обръщайте внимание.
Жената стоеше отпред, мъжът – ...
Стар е земният ни праг
как като останеш сам,
есента е тежка, а мъглата – гъста,
... как сърцето стопляш си до грам
без от мъка да се пръсне?! ...
Само ядове
И тебе нека дяволите да те вземат,
че като те видя нищо не работи,
освен нервната ми система.
До бретона ми идва от тебе ...