Стихове и поезия от съвременни български автори
Пълзи си ниско и незримо...
Пълзи си ниско и незримо,
отровно биле, с чуден цвят.
Като цветята мирис има
и като него те цъфтят. ...
Море от есен
и капки по листата си блестят,
денят се ражда в есенното чудо
на този малък, но прекрасен свят.
Не виждам изгрев, слънцето е скрито ...
Винена история
иска да разкаже за лозята.
Как в горещи летни, знойни дни,
гроздовете зрееха в позлата.
Шепне още, как за първи път ...
Паисий
книга написа един монах.
Той бе знаме, народен пастир,
лъчи озариха робския мрак!
Защо от българското се срамиш, ...
Не стават вече чудеса!...
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят...
Небето е надвиснало – ще падне ...
Към теб вървя
Очите ти са езеро красиво,
те галят ме с лъчи.
В душата си аз нося мълчаливо
изгубени мечти. ...
Ранена душа
и в рима стих, след стих редих!
Изливах своята душа
и с нежност, вяра щрих след щрих!
А тя е бяла и добра, ...
Път към ада
краката ми боси, кървящи.
Ходя към ада в окови,
бодат ме ножове - печащи.
Чакат ме на трон почернял, ...
Не са небетата ни гробища. Не са...
а люлки нежни. Преброих ги - седем.
И глупава, наивна вяра в чудеса,
помага ми, отвъд дъгата гледам.
Наивността ми сякаш ангели рои ...
Дъждовна дреха
звънчетата на капките ми пеят,
макар че слънчевия ден ми взеха,
в симфония се сбъднаха на кея,
прелитат над морето като птички ...
За нас ще узнае светът
и препускаш стремглаво към тях,
а животът, стръвно куче, почти,
нахвърля се към тебе, без страх.
Бориш се с него, по пътя вървиш, ...
* * *
пробуждащи нощта.
И упоителното алтовото гугукане на гълъби
подмамва изгрева.
Реминисценция
провираща се през паважа,
избухват ранни зарева,
роят се над града прокажен.
Тежи прокобна тишина ...
Сутрешна прозявка
схванати от дългото стоене.
Петлите физзарядно им припяват.
До трета песен имаме броене.
Тютюневите кашлици развалят ...
Високата цена
Говори, туй сърце на камък става.
През пукнатините река от камъни тече.
Към бездната препълнена с отломки.
Тежестта , която ти остави , любовта която ти забрави. Красота и празнота, думите ти губят стойността. ...
Преобразяване
е слязло ниско, потайно мълчи,
внезапно появилата се мъгла,
тъжния зимен пейзаж заличи!
Постоях в компанията на мрака, ...
Божията премъдрост
(постбиблейски мотиви)
Бог в безкрайната премъдрост
сам от Вечността реши́
да дари със нова дързост ...
* * *
Заседнал си между мислите и думите ми.
Давиш ме недоизказан. Болезнено премълчан... Безмълвна съм, а ти си глух за немите ми истини.
Като песъчинка заседнала в очите ми, уж случайно попаднала в тях, а всъщност дяволски желана. Пърхам с мигли, за да те изплача, но ...
Съдба
червени, жълти, бели – цвят до цвят,
и ароматни, мили, бляскаво красиви
мечта за мене бяха в този свят.
Откраднах си една от тях – изящна нежна, ...