Полето беше празно. И без дух.
Отдавна свърши тази наша клетва.
В цветя ще те обсипва вече друг,
а аз ще се превърна в клет несретник.
Тогава пак ще гасна в своя плач ...
Блещукат любопитните очички,
Откраднали на слънцето искрата.
Живот ти дадох. Моя - ти си!
И благодаря на Бог, че те изпрати!
Дете си, сладко приказно момиче, ...
У мен вълчицата оголи нокти
от гняв събуди се вълкът у теб
... луна заплака в следващите нощи,
светът замръзна – леден и свиреп.
Косите си развяха ветровете. ...
Те заедно са отдавна, от пантивека,
той топлил го е в трудните му дни.
Подарявал е светлината си на Човека,
и водил го през тежките му години.
Едно приятелство отдавна още в пещерата, ...
Търся си другарче, за белѝте,
искам всекиму звезда да дам,
ако с мен в небето полетите,
Малък принц дали ни чака там?
Пътят млечен тихо ни повежда, ...
Понякога с години съм те чакала
до мен за малко да поспреш.
Животът ми премина в бягане
от сутрин до вечер, от осем до пет.
И все тъй еднакви ми се струват ...
Ела! И мен спаси в смъртта.
Горя и в деветте кръга на ада.
Не ме боли от раните в плътта,
сърцето ми от онзи спомен страда.
Сърцето ме боли и няма край. ...
Двама с теб, пленници сме на дъжда,
вълна отнасяща отломките на лято.
Дърветата танцуват в есенна ръжда,
под знака на дъждовното стакато.
Лодка от видим към невидим свят, ...
Понякога си мисля, че ми казваш
най-хубавите думи на света,
понякога сърцето ти е празно
и пусто, и без капка топлота.
Понякога с експлозия в очите ...
Оказах се в тази галактика,
събудих се в звездните пясъци...
Май...трябва да тръгна нанякъде...
Гола, космическа, блясъчна...
Прогледнах в това измерение, ...
Щом слънцето целуне в небесата
дъждовен облак – ражда се дъга.
С палитрата от седем цвята
деца рисуват земни чудеса.
Облаците им усмихнати са някак… ...
Навън януари е много зает,
врабчета лови и ги пуска.
Край него са котета, хишници. Пет,
умилкват се – чакат закуска.
Не знаят, че той за любов закопнял, ...
Да се скриеш - нищо ти не коства -
животни и пейзажи - колко щеш,
но да избереш цветето с невинност -
това е смелостта на кораба,
останал за векове на дъното, ...
Балкан, аз искам да съм в твоята прегръдка,
тук чувствам се честит и защитен,
до корена си знаем пада всяка крушка,
ти роден дом оказа се за мен!
Над тебе рее се духа на мама, ...
Уморих се от несбъднати надежди
и от хорския прозрачен фалш,
и от пътищата, дето ме отвеждат
все напред по пътя ми назад.
Уморих се от безкрайната тревога ...
И в края на селце се беше свила,
студът те бе пронизал в този брод.
Небето бе проклело сняг и зима,
когато ти се моли пак на Бог.
Когато чу, че нечий плач е всичко, ...
Той българина все води своята борба,
в ден обикновен, във веселба и в тъга.
До него е неговият помощник по съдба,
едно магаре, един приятел Марко по душа.
До него заедно е на нивата, с него то оре, ...
Понякога сядам на края на здрача
и нищя от залеза лилава прежда.
Защо ли Луната сама е и плаче?
Дали да ѝ вържа кончета надежда.
На всякое възелче слагам звездица. ...
Чета поезията ти, Поете,
чета... и болката нараства в мен!
И питам се, защо ли предпочете
да тръгнеш си отчаян, наранен?
Животът ти - роман от чувства, ...
Модус вивенди
Аз някога в Живота си те вписах
(тогава вярвах, че ще бъдеш вечна!),
но ти капризно каза: „Няма смисъл!...“
и някъде Безкраят те отвлече... ...
Когато в някой свит е на кълбо,
характерът бодлив на таралежа,
не го посрещай с пламнало око,
от гняв, а докосни го много нежно.
Дори ръката после да кърви ...