Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Омагьосани

За какво е пищното величие,
просяци когато спят навън,
за какво е някакво отличие,
склопиш ли очи за вечен сън?
Странни са човешките илюзии, ...

sensors

Поезия » Гражданска

1.2K 1

Някои неща

Някои неща
не трябва да се отлагат...
В тях има толкова много мъка и тъга.
Не с алчност, не с омраза –
пламнала в душите ни зараза ...

едимах

Поезия

1.7K 1 1

Понякога

Понякога в съня си ще те връщам,
ще спомням младост и любов щастлива.
На яве внуците ни ще прегръщам -
те правят ме и радостна, и жива.
Понякога ще ти се сърдя много ...

лидка

Поезия

1.1K

Ледена бариера

О, мила, скоро аз ще падна,
ела, мъката ми сподели!
Ела да излекуваш тази рана,
от която сърцето боли!
Ела със своето вълшебство, ...

hcs

Поезия » Любовна

812

Облачно

Колко са красиви облаците днес!
Виж как хубаво си пухкавеят!
А Слънцето играе с тях танго
И плавно във небето ги люлее
Щом стигнаха до морски бряг, ...

NorwenaAldren

Поезия » Любовна, Пейзажна

1.3K

Трябва първо в себе си да се вгледаш

Топлите ласки, предизвикателен поглед, потайни мисли,
които с очи искам да разгадая и притая като спомен тих.
С чужди устни търсех нови хоризонти, надежди, смисли.
И новите си любови със старите неизбежно все ги мерих.
Всяка връзка е ново начало с добре познат и банален край. ...

Secret0000

Поезия

994

Река си ти...

Река си ти. С гласа на мама.
С душа блестиш. Сред пръст и камък.
Сред пръст и плуг. И дъх от нежност.
Да тръгнеш в студ. С добра надежда.
Брегът съм аз. Духът над всичко. ...

braveheartandsoul

Поезия » Любовна

960 1 4

Двойно с лед

Бягай, лягай
с някой друг
и не вярвай,
че съм тук,
че те чакам ...

Krisscho

Поезия » Авторска песен

1.2K

Увисват залези, в края на небето!

Увисват залези, в края на небето,
салкъми презрели, с вкус на вино,
по стълба от кристали, спомени - ето,
питат сърцето - дали е било.
Под крилото счупено на мрака, ...

M1234567891

Поезия

1.2K 2 3

Занаят

рабо̀ти ли се
занаят с усмивка — се
зове почивка

rhymefan

Поезия

544

Да си човек

Небето с облаци е пак небе
и бодливи розите ухаят,
човек да си е много по-добре,
отколкото да си змията в рая.
С вълните си морето те зове, ...

ninasar

Поезия » Философска, Друга

718 4

Жена

Жена съм и това е.
Една такава неподправена...
Твърде емоционална
Често и банална...
Една такава крехка.. понякога.. ...

conity

Поезия » Любовна, Друга

1.7K 1

Чудеса навред, по три

Тази мама – не расте,
а смалява се. Накрая
май ще стане пак дете,
с нея аз ще си играя.
Татко уж е най-голям, ...

Patrizzia

Поезия » За деца

1.4K 2 9

България

Под небесните сини простори,
след красивото Черно море
са земите ни древни, вълшебни,
с най-прекрасното звездно небе.
И от двете страни на Балкана, ...

MariaMustakerska

Поезия

588

Чудото за мен

Маминото в този свят
аз съм – осем педи чудо!
Потвърждавам:
Всички спят!
Кучето заспива трудно. ...

КрасимираЧакърова

Поезия » За деца

2.3K 5 24

Добре съм... Спокойно!

"Аз искам да пиша шедьоври!" —
бръмчи пак умът ми във рима.
"А аз предпочитам ордьоври" —
стомахът е гладен за трима.
Но устните с глас протестират: ...

daizy-crazy

Поезия » Хумористична

1.7K 4 13

Лунен страж

Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ù;
ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
Псалом 126
От синьо идва здрачът
и в тъмно си отива. ...

МарияДимитроваБел

Поезия » Пейзажна

762

Тръгвам

Аз си тръгвам с вълните на вятъра,
разпознал в хоризонта спасение.
Седем нощи валя във душата ми,
седем утрини търсих знамение.
Аз си тръгвам с вълните на прилива – ...

dansyto

Поезия

868 4 8

Шипка

На улица “ Шипка“ във малкия град
звъни телефонът на моя познат
Тук е Киев, жив ли си ти?
Да! Жив съм приятелю! А как си там ти?
Обажда се в линия и друг някакав глас ...

Соларе

Поезия

1.7K 2 11

Няма утеха

Няма утеха.
Празен е храма
И камбаната вече в казан за ракия проплаква.
Всичко ти взеха,
Чаша очаква ...

daik

Поезия » Гражданска

1.4K 2

Духа

Най страшна ми е самотата.
Без любов, без смисъл е света.
Загивам щом обръгне ми душата,
загивам щом я няма любовта.
А вятърът? Вятърът прецака всичко! ...

krvelkov

Поезия » Любовна

1.3K 1

Отворен финал

Заслужена почивка
или просторна самота?
Престорената усмивка
признак ли е на тъга?
Разходка без причина ...

К.П.

Поезия

1.2K 1 3

Червени Слънца

Пропукаха се червените слънца,
изпивайки утрото до дъно,
със своите непокълнали зрънца,
изпръхнали под облака безшумно.
Заплакали в скута на пролетта ...

Марколей

Поезия

1K

Скитник

В очите му спеше най-тъмното синьо
и куп ситни рачета крачеха в тях.
Аз даже не помня кога си замина...
Но с него си тръгна и детският смях.
От мрак разболяха се всички усмивки, ...

ЛуЛу

Поезия

1.4K 3 4

Не пролет, а любов си, април!

Хлапашки вятърът флиртува
в напъпилите ябълкови клони,
опил се от зеленина танцува
в сянката на стройните тополи.
Сякаш плуват в небесния вир ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Пейзажна

1.2K 3

Защо приемаме смъртта с трагичност

Защо приемаме смъртта с трагичност?
Нима покойникът не се е отървал,
сменил очаквания да е личност,
с крила на ангел – чист, красив и бял?
От хорско дребнотемие избягал, ...

Донята

Поезия » Философска

1.1K 1 10

*****

В утробата черна на нощта,
отпусна се тихо света.
Вървя сама по безлюдната улица.
Вятър прегръща моята снага.
Замръзнали листа сочат път към дома. ...

Alina_Ko

Поезия » Философска

1.1K

Авто чудо

Искам да стана шофьор
и като татко - монтьор.
Сам кола ще си направя,
много неща ще и поставя.
Ще я карам по шосето, ...

лидка

Поезия

2.2K 3

Теменужен знак

Косите на нощта ли побеляха,
че цъфнаха на сутринта дърветата?
Очите на небето се засмяха,
дочули детска врява от врабчетата.
А в слънчевата люлка на лъчите ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Пейзажна

1.6K 4 16

Ти си чао

К'во ми скачаш,
к'во набираш.
Как откачаш,
пак филмираш.
Влизаш в роля ...

Krisscho

Поезия » Авторска песен

1.7K

Летяла би – на лакти и колѐне

Мигрената се въси черногледо,
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

1.6K 6 15

Тези къщи

Ах, тези къщи, тези тихи църкви...
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща, ...

daizy-crazy

Поезия » Друга

2K 12 27

Потъвам в твоите очи

Потъвам в твоите очи
Потъвам в твоите очи
и светлината им за мен изгрява.
Докосват чувствата мечти
и всичко друго безразлично става. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

645 1

Залезът

Как угасва прекрасният залез,
като край на приказка вълшебна,
с дъга от слънчеви отблясъци -
пурпурно-златни, виолетови ...
След чудния залез идва нощта - ...

dorageorg

Поезия » Пейзажна

1.1K 2

Да кажем твърдо НЕ на войните

Моят малък син навън играе,
пролетно лицето му сияе,
златен лъч, през клоните зелени,
го гали ласкаво с очи засмени.
Рисуват детските ръчички, ...

Rimoza

Поезия » Гражданска

1K

Хроника

В подземието на човека
всички улици водят
към безпътица
и кръстопътищата ни
раняват с разминаването си, ...

Lilia_Anna

Поезия » Свободен стих

1.7K 1 2

По следите на вятъра

Във пространството се вихря и изчезвам – римен мъж.
Ако болката ми стихне, ще отлитна изведнъж.
Трупам тежки мелодрами и изливам ги във стих.
Мисля колко груби рани и измами аз простих.
Колко млади дами гоних по различни градове ...

thedac

Поезия

742 2 2

Друго време

Не го наричам неочаквано,
не беше, но и честно не е...
Не го наричам поучително,
не беше... и все още не е...
Ще го наричам - раздирателно, ...

DaniBo

Поезия » Друга

1.3K 1

В казиното

Веднъж в едно казино
съзрях една жена
с костюмче ярко синьо
и с гъвкава снага.
Харесвах униформи ...

Yuri

Поезия » Хумористична

921 3 10

Зомбиране

Измислена е тази светлина,
натрапена сигнално във очите.
Пресява светлосенки на вина
и мозъци зомбира непокрити.
Пробита, язовирната стена ...

svetlitschka

Поезия » Гражданска

1K 11

Стихове и поезия от съвременни български автори

Омагьосани

Някои неща

Понякога

Ледена бариера

Облачно

Трябва първо в себе си да се вгледаш

Река си ти...

Двойно с лед

Увисват залези, в края на небето!

Занаят

Да си човек

Жена

Чудеса навред, по три

България

Чудото за мен

Добре съм... Спокойно!

Лунен страж

Тръгвам

Шипка

Няма утеха

Духа

Отворен финал

Червени Слънца

Скитник

Не пролет, а любов си, април!

Защо приемаме смъртта с трагичност

*****

Авто чудо

Теменужен знак

Ти си чао

Летяла би – на лакти и колѐне

Тези къщи

Потъвам в твоите очи

Залезът

Да кажем твърдо НЕ на войните

Хроника

По следите на вятъра

Друго време

В казиното

Зомбиране

Опашка