926 резултата
Не съм вълшебник... Нямам този дар
на приказния чародей - герой.
Но мога да опитам с нежна жар,
на словото, да съм приятел твой.
Тъга и самота не са покой, ...
на приказния чародей - герой.
Но мога да опитам с нежна жар,
на словото, да съм приятел твой.
Тъга и самота не са покой, ...
797
7
18
ЕДНА ПРАШИНКА НАДЕЖДА
Златна плесен покрива града,
зазорява и още е тихо.
Тъмни облаци слънцето скриха
и издишаха кръпки ръжда. ...
Златна плесен покрива града,
зазорява и още е тихо.
Тъмни облаци слънцето скриха
и издишаха кръпки ръжда. ...
473
3
9
ТОВА, КОЕТО ПРЕМЪЛЧАВАМ
Самотата е щит за отбрана –
от досадните хорски сплетни.
Не за показ е моята рана
и тъгата на вкус не сладни. ...
Самотата е щит за отбрана –
от досадните хорски сплетни.
Не за показ е моята рана
и тъгата на вкус не сладни. ...
665
8
8
ЕСЕННО С ПРЕОБЛАДАВАЩА ОБЛАЧНОСТ
Не знам кога жетварят прекоси
полето – като щорм, и го съблече,
ръкойките разпускаха коси –
и чезнеха сред падащата вечер. ...
Не знам кога жетварят прекоси
полето – като щорм, и го съблече,
ръкойките разпускаха коси –
и чезнеха сред падащата вечер. ...
208
4
5
ДРАСКУЛКА ВЪРХУ ЛИСТ ОТ ЯВОР
Сега ще се обичаме до край.
Излъга здрачът ловко сетивата.
Представям си, че вън е още май
и липов дъх разбрида тишината. ...
Сега ще се обичаме до край.
Излъга здрачът ловко сетивата.
Представям си, че вън е още май
и липов дъх разбрида тишината. ...
228
2
4
И не остана моят ангел с мене,
от людската наивност изморен
окапваха перата ден след ден.
Крилата закърняха от вървене.
Дори поетът – от жена роден, ...
от людската наивност изморен
окапваха перата ден след ден.
Крилата закърняха от вървене.
Дори поетът – от жена роден, ...
282
9
11
"Или другата първо ще жалиш с цветя,
кислорода ѝ сам щом изключиш?"
Пепа Петрунова
Щом стряхата прокапа, като сито
и вече да си тръгнеш си готов, ...
кислорода ѝ сам щом изключиш?"
Пепа Петрунова
Щом стряхата прокапа, като сито
и вече да си тръгнеш си готов, ...
243
4
8
ПРИЮТ ЗА САМОТАТА
Стените станаха дебели.
Душата ми – до дъно празна.
След много слънчеви недели
накрая слънцето угасна. ...
Стените станаха дебели.
Душата ми – до дъно празна.
След много слънчеви недели
накрая слънцето угасна. ...
245
3
6
Дали преди да тръгна съм изгубил
и пътят ми е път в миражи цветни?
Не мисля, че напразно съм се влюбил
и чувства ще са с чувства безответни.
Септември наближава, дните летни ...
и пътят ми е път в миражи цветни?
Не мисля, че напразно съм се влюбил
и чувства ще са с чувства безответни.
Септември наближава, дните летни ...
634
2
4
ИЗТЛЯВАНЕ В МЪГЛАТА
Животът се обръща отведнъж –
преследвал си и име, и богатство.
А ето че разюзданият дъжд
костюма ти намачква и злорадства. ...
Животът се обръща отведнъж –
преследвал си и име, и богатство.
А ето че разюзданият дъжд
костюма ти намачква и злорадства. ...
398
1
6
КРИПТИРАН КОД ЗА ВЕЧНОСТТА
Намирам здрача за чаровник,
покоя – нежен и всесилен.
Но знам, че къта зли осили
тревата в цветната си рокля ...
Намирам здрача за чаровник,
покоя – нежен и всесилен.
Но знам, че къта зли осили
тревата в цветната си рокля ...
253
2
3
На есен ми мирише, но е рано
и август с пеперудите лети,
и в зрели дини лятото остана,
морето до колене е почти.
Не влизам надълбоко сред вълните, ...
и август с пеперудите лети,
и в зрели дини лятото остана,
морето до колене е почти.
Не влизам надълбоко сред вълните, ...
247
1
5
КОНТУРИТЕ НА ИДЕЩАТА ЗИМА
Най-късните пътеки на октомври
се давят в жълта шума и слана
и утрото със спуканите стомни
е тръгнало към другата страна, ...
Най-късните пътеки на октомври
се давят в жълта шума и слана
и утрото със спуканите стомни
е тръгнало към другата страна, ...
286
4
3
Жасминът в своя сън сега цъфти,
долавят само луди аромата
и с болка в ляво сладка и позната,
сред тези луди си щастлив и ти.
И още миг и с нас ще се прости ...
долавят само луди аромата
и с болка в ляво сладка и позната,
сред тези луди си щастлив и ти.
И още миг и с нас ще се прости ...
253
3
11
ПРЕНАПИСВАНЕ НА ЕСЕНТА
Гледичията пуска дълги нокти,
сънливо мърка късният следобед.
Дали е време вече да си ходят –
и лято, и светулки златооки? ...
Гледичията пуска дълги нокти,
сънливо мърка късният следобед.
Дали е време вече да си ходят –
и лято, и светулки златооки? ...
276
2
НЕИЗВЕСТНАТА АКСИОМА НА ЩАСТИЕТО
Като филия с мед и масълце
е сладка утринта и с вкус на мляко.
Замръкнах в непознатото селце,
септември ме застигна неочакван. ...
Като филия с мед и масълце
е сладка утринта и с вкус на мляко.
Замръкнах в непознатото селце,
септември ме застигна неочакван. ...
281
6
5
ТРИ ОКТАВИ МЪЛЧАНИЕ
Отвъд зида – разлята тишина.
Безмълвието на покоя е лирично.
Аз мога отдалече да обичам –
без думичка дори да спомена. ...
Отвъд зида – разлята тишина.
Безмълвието на покоя е лирично.
Аз мога отдалече да обичам –
без думичка дори да спомена. ...
269
3
5
ЧЕРНОВИ ВЪРХУ ПЯСЪКА
Светът по здрач е много син.
(Метафора навярно е това.)
Притискам уморената глава
до моя непораснал син. ...
Светът по здрач е много син.
(Метафора навярно е това.)
Притискам уморената глава
до моя непораснал син. ...
802
4
7
ЛЕЕНЕ НА КУРШУМ ЗА ЛЮБОВ
Да залъжем глада на очите.
И глада за любов да залъжем.
Уморих се безкрайно да скитам –
само вятър в комините стърже. ...
Да залъжем глада на очите.
И глада за любов да залъжем.
Уморих се безкрайно да скитам –
само вятър в комините стърже. ...
284
4
5
I
Все си мислех...
Все си мислех, че е лесно,
с труд да стига апогея
и че всичко е известно, ...
Все си мислех...
Все си мислех, че е лесно,
с труд да стига апогея
и че всичко е известно, ...
441
8
9
СВЕТЛИ МИСЛИ В МРАЧЕН ДЕН
От мене – знам – че не зависи.
Не ми е длъжен този свят.
Дали е зъл, или е хрисим –
не прави бедния богат. ...
От мене – знам – че не зависи.
Не ми е длъжен този свят.
Дали е зъл, или е хрисим –
не прави бедния богат. ...
256
4
9
Не забравяй, че твоя любим,
не е тя, а рожденото тяло,
дето дал Съм ти в свят обозрим –
то е вечно за обич копняло.
Не подлагай, без нужда, на съд, ...
не е тя, а рожденото тяло,
дето дал Съм ти в свят обозрим –
то е вечно за обич копняло.
Не подлагай, без нужда, на съд, ...
412
7
10
От теглото си сам се спасих,
за да са ми спокойни и дните.
И молитва на Бог посветих,
че ме пази от страх и злините,
че ме води по пътя напред, ...
за да са ми спокойни и дните.
И молитва на Бог посветих,
че ме пази от страх и злините,
че ме води по пътя напред, ...
450
6
11
НЕБЕСЕН ХАЗАРТ
Само няколко преки нагоре –
под бръшляна – в прохладните сенки,
е приклещено бяло къщенце –
със мушкато на своя прозорец. ...
Само няколко преки нагоре –
под бръшляна – в прохладните сенки,
е приклещено бяло къщенце –
със мушкато на своя прозорец. ...
207
1
Предвождани от шайка от дебили,
набиват делниците в строя крак,
душите си в юмрук от страх са свили,
различните кълват ги – няма как,
че някак на живот се осмелили, ...
набиват делниците в строя крак,
душите си в юмрук от страх са свили,
различните кълват ги – няма как,
че някак на живот се осмелили, ...
799
3
9
ТАЙНОПИС
Последната трева е закъсняла.
Реката чака златната вода.
С целувката си – смъртоносно бяла,
ноември бързо слиза над града. ...
Последната трева е закъсняла.
Реката чака златната вода.
С целувката си – смъртоносно бяла,
ноември бързо слиза над града. ...
248
3
6
Когато в камък запечата
сърцето ти тъга една –
ще те открие светлината
от мене, с жадна топлина.
Сърцето ти тъга една ...
сърцето ти тъга една –
ще те открие светлината
от мене, с жадна топлина.
Сърцето ти тъга една ...
704
6
Прекършената ти мечта
с душата си споявам аз.
Да бъдеш жива красота
това желая всеки час.
С душата си споявам аз ...
с душата си споявам аз.
Да бъдеш жива красота
това желая всеки час.
С душата си споявам аз ...
709
5
9
ПЪТНИК В ГОРЕЩНИЦИ
На юли в морната обител
светулки въздуха жигосват,
раздипля месец омагьосан
драпериите на липите. ...
На юли в морната обител
светулки въздуха жигосват,
раздипля месец омагьосан
драпериите на липите. ...
321
4
9
НОЕМВРИЙСКИ СОНЕТ
Отива си надеждата последна –
след глътчицата въздух и издишък,
но нейният живец не е излишен,
ноември щом във мислите заседне. ...
Отива си надеждата последна –
след глътчицата въздух и издишък,
но нейният живец не е излишен,
ноември щом във мислите заседне. ...
618
6
6
Бълбука мъка... плаче ми се... питам
открито: днес къде ли са децата ни?
Защо е призрак българското село?
Велможи като гарванова свита
налитат над трохите от съдбата ни. ...
открито: днес къде ли са децата ни?
Защо е призрак българското село?
Велможи като гарванова свита
налитат над трохите от съдбата ни. ...
311
5
10
Не вярвам на усмихнати лица –
и вълци могат зъби да оголват.
Човекът над природното е цар,
предвождан от присъщата подмолност.
Надграждаме си чувствата до ползи ...
и вълци могат зъби да оголват.
Човекът над природното е цар,
предвождан от присъщата подмолност.
Надграждаме си чувствата до ползи ...
543
11
11
Уж всичко скритом премълчах –
държах езика си завързан.
Не ми е повече до смях.
И кал се трупа – много бързо.
Пленен сред сивата печал, ...
държах езика си завързан.
Не ми е повече до смях.
И кал се трупа – много бързо.
Пленен сред сивата печал, ...
574
7
16
Политам уж – а все съм карта бита
озъбва се загърбеният страх.
Край мен тълпа – за шута вярна свита.
Кралица на сърцата май не бях.
От думите – пелин горчива пита. ...
озъбва се загърбеният страх.
Край мен тълпа – за шута вярна свита.
Кралица на сърцата май не бях.
От думите – пелин горчива пита. ...
443
12
17
ИЗ ЛАБИРИНТИТЕ НА ПАМЕТТА
Светът е бил библиотека,
достъпен звездният атлас.
Отпил ли е един от вас
от мъдростта на вековете? ...
Светът е бил библиотека,
достъпен звездният атлас.
Отпил ли е един от вас
от мъдростта на вековете? ...
290
5
13
Навярно не разбирам любовта,
ако надеждата е сетен пристан.
Отглеждах дълго в себе си лисица,
в безсилен опит да опитомя.
И прага щом внезапно прекоси – ...
ако надеждата е сетен пристан.
Отглеждах дълго в себе си лисица,
в безсилен опит да опитомя.
И прага щом внезапно прекоси – ...
273
5
14
ОТВАРЯНЕ НА ХЛОПНАТИ ДВЕРИ
Все някога ще дойде лято
и в мрачната ми одая,
разпуснали коси от злато –
липите кротко ще валят. ...
Все някога ще дойде лято
и в мрачната ми одая,
разпуснали коси от злато –
липите кротко ще валят. ...
585
2
6
Влудяващ аромат на ръж и лято
луната лавандулова търкаля,
в жаравата на утрото догарят
светулките, подпалили житата.
Въздига се росата към небето, ...
луната лавандулова търкаля,
в жаравата на утрото догарят
светулките, подпалили житата.
Въздига се росата към небето, ...
322
5
8
ЗИМЕН СОНЕТ
Привикай лятото, нощта е
парад на сенки и желания
и нежните им очертания
тънеят мълком из безкрая – ...
Привикай лятото, нощта е
парад на сенки и желания
и нежните им очертания
тънеят мълком из безкрая – ...
312
4
6
Като шепот в дъжда,
Думите тихо се ронят
Като шепот в дъжда
Кой ли ме чува сега?
Искам да съм спокоен ...
Думите тихо се ронят
Като шепот в дъжда
Кой ли ме чува сега?
Искам да съм спокоен ...
334
1
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
