Всичко започна откакто се родих.
До 20 го изкарах на полусъединител.
С триста диагнози се сдобих,
на туй живота ми, отказвам да съм зрител!
Да ви кажа, ама то за казване не е! ...
От тази любов дори стон не остана...
С всяко преглъщане от нея боли.
Мечтите които ни свързваха, вече ги няма
отвяха ги бури, а чувството се сниши
Плътската мощ взе си всичко дължимо. ...
Гори под краката на чужда земя,
дори да сънувам, че още ме помни.
На вяло глухарче живота крепя,
строя си подслона до псета бездомни.
Над къщите се влачат облаци, ...
Остана само чаша гъсто вино
в утайката на идващата вечер.
Небето натежа и ще се срине
навярно върху бляна ми за вечност.
Макар да си измислям, че си тук и ...
На моя син Преслав
Аз не знам добър баща ли бях?
След време може би ще ми го кажеш?
Старах се. Даже мисля, че успях!
Сгреших ли някъде, ще ми покажеш! ...
Пак си идвал във двора ми тих,
в полунощ си отключил звездите
и във тъмното светлия щрих
си нанесъл във цвят ненаситен.
Пак си милвал росата със длан ...
Подари ми щастието, нежността,
лудото желание за радост!
Искам този свят, изпълнен с красота –
светлото сияние и младост!
Песента и любовта да бъдат с мен, ...
Спомням си първите срещи... вечерни.
Споменът вае ръцете ни вплетени
Разкрива прегръдките, целувките нежни.
Остава без дъх сърцето ми... временно.
Когато се върне в Душата ми.... плача ...
За да се оближе сладоледа,
иска се финес, сърце, душа.
С топъл поглед трябва да се гледа,
да се топи преди докосване сместа.
Бавно, плавно всяка капка, ...
Като за спомен няма да говоря,
защото любовта е жива в мен.
Че те желая пак ще го повторя,
ще бъде светла обич всеки ден.
Щом зърна изгрев с първите лъчи, ...
Ще поема по онази пътека със спомени
оплешивяла от възраст, разрита от проломи.
Ще наметна своята есенно тъжна наметка
и помахам на ятото с поредната плетка
Ще послуша в мене детето, приказки чудни ...
Има нещо старо-има нещо ново.
Уж, че нещо правим, но не е готово.
Слънцето узряло, ведро е небето.
И куражът цял е,но пък е горещо!
Ето,че е време! Вик наддава някой. ...
Не съм принцеса - вещица съм.
И нямам нужда от спасяване.
Не изпадам в стогодишен сън
и не харесвам блудкавите балове.
Вместо тях в затънтени гори се рея, ...
Обичам те във време на раздяла,
когато никъде ме водят всички пътища.
Когато дишам теб, за да остана цяла,
и искам заедно да правим бъдеще.
Обичам те във всяка мисъл, ...
Любов не е това за ден, за два...
В синхрон за теб жадуват сетивата
и в радост, и в тъга благословя,
че днес поне те имам във мечтата.
Не чувстват и сърцето, и душата, ...
Даже утре да няма ни лято, ни пролет, ни есен,
от високо да паднем по гръб в оня пагубен ров,
ще превърна вика от тревога във вяра и песен
и ще легна на скута ти, моя безкрайна любов.
Даже утре да свърши водата и въздухът също, ...