Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Замяната

Замяната
Догарящото Слънце пръсна жа́ра
люлеещи вълни се разгоряха –
отсреща сякаш викаше ми фара,
че идва буря и е нужна стряха... ...

jollyroger

Поезия » Пейзажна

758 2

Вълци и овце

Без път вървим напред,
на кой въобще му дреме,
че нещо тук не е наред -
ей туй, уви, е проблема!
Време вълчешко, зло, хищно - ...

hcs

Поезия » Гражданска

792

Болка

Изтънелият ден се препъва на двора в лехите,
няма кой да го вдигне с мазолести, прашни ръце.
Ято малки надежди са са свили гнезда под стрехите,
а щурците от ноти пришиват в тревите сърце.
Почерняла земята, зажадняла за нечии длани ...

ДИС

Поезия

809 7 18

Повярвана илюзия

Отдавна те превърнах във планета.
Във остров и във Ноево спасение.
Преплувах от сълзите си - морета
и дадох ти за всяка опрощение...
Прегръщах теб и тъжните ти дни. ...

diesto

Поезия » Любовна

754 2 4

Когда я жила на Марсе 🌐

Когда я жила на Марсе,
И лист был бумаги красным,
Писала стихи о самом
Зелёном в душе и… опасном.
Белели мои ладони ...

Сенилга

Поезия » Свободен стих

2.7K 4 24

Дъждовен апостроф

ДЪЖДОВЕН АПОСТРОФ
Така се изваля, че се продъни.
Душата ми притихва – парцалива.
Мълча. Тежи короната от тръни.
И юни равнодушен си отива. ...

yotovava

Поезия » Друга

752 4 11

Вълшебна бяла магия

Погледнеш ли ме с влюбени очи,
ледът на облака намръщен се топи,
погледнеш ли ме с усмихнати очи,
в сърцето ми пролет сбъдната цъфти.
Погледнеш ли ме с влюбени очи, ...

Rimoza

Поезия » Любовна

703

Сърдечен калиграф

Когато се моля, очите си вдигам нагоре,
очаквам да зърна лицето Ти в облачна вис.
Дори не шептя. Ти знаеш езика на хората,
неказани думи щом виждаш през погледа чист.
Тъй рядко заставам аз в храма пред твоя икона. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

1.6K 9 33

Вечер, когато...

Вечер,
когато вятърът налива бавно
облачните чаши
с пенливото вино
на залеза, ...

veesii70

Поезия » Любовна

1.8K 4 6

Когато ми поддаде дюшемето...

Когато ми поддаде дюшемето,
май се превърнах в дървен философ.
Дрънкало и досадник, общо взето,
за всякакви полемики готов.
Задминах в рицарството дон Кихота, ...

Patrizzia

Поезия » Хумористична, Гражданска, Друга

794 7 16

18+ В изповедалнята- 10

ТЯ: Не издържам повече, не мога!
Ах, съдбата е така жестока!
СВЕЩЕНИКЪТ: По- спокойно, миличка! Крещиш!
В стаичка за изповед седиш!
ТЯ: Отче мой, простете! Без да искам, ...

agferdousi65

Поезия » Еротична, Хумористична

2.1K 4 19

От теб любов неземна чувам

Без твоите слова е трудно...
Когато замълчиш, тъгувам.
Ти приказки разказваш чудно
и в свят вълшебен с теб пътувам...
Гласа ти нежен аз жадувам, ...

agferdousi65

Поезия » Любовна

1.3K 1 6

Самотен гроб

Твоят гроб ще бъде много самотен,
а над него синева, синева,
покрай него тревата зелена,
минзухарът е клюмнал глава.
Твоят живот ще бъде само поука, ...

Мастъра

Поезия » Философска, Друга

745 2

Моя Любов

Не остаряваш моя любов, моя мечта,
в гърдите ми тупти едно младо сърце.
Душата ми тръпне когато срещне жена,
първа среща сякаш между момиче и момче.
Не остаряваш моя Любов, моя любима, ...

valcanyon

Поезия » Любовна

810 1

Само слънчогледи да бера…

Търкулна се животът – сребърна паричка.
По камъни подскача, в пропасти летя.
Понякога подрънква в просяшка паничка,
после, в полята дъхави цветя ми бра.
И все така търкаля се, по пътя си върви. ...

Скитницa

Поезия » Друга

751 4 21

За последно

Опърпан просяк, нажален –
поредно утро – дъждовито.
За слънчице петимен ден,
из локвите унило скита.
Уж лято, а заесеня, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна, Друга

771 5 14

За създаването на едно питие

(по действителен случай:)

ВескоВарна

Поезия » Хумористична

1.1K 9

С усмихнат цвят на оранжада

Сандали, бриз и пясък, изгрев,
море, вълни, криле на лято -
пораства, плува, пее, стига,
остава в мен с морето слято.
Уютно, сладко, сочно, вкусно ...

zelenaradost

Поезия

485 1 6

Предизборно

Предизборно
Живи сме! Все още нас ни има
във този винаги забравян край!
Прекрасен в пролет, лято , есен, зима!
Превърнахте го в Ад, а беше Рай! ...

gogata622

Поезия » Гражданска

730

Непонятно

В дома на твоите възходи и зенити,
в пристанището на всички обещания,
под платното на донесени мълчания,
там, където не си излишен на света,
няма да догорят тъканите истории ...

vitality2

Поезия » Свободен стих

1.3K 1

Прикрита външност

Зеленико зелена,
в Странджа родена,
хубав цвят имаш ти
галещ моите очи.
Изправен, красив, ...

Qndov

Поезия » Философска

630

Буквите на Хефест

Колко трудна задача е да пазиш кълн
за съдбата на всичко видимо и познато
без да може реално да бъдеш знак
за притежание на буквите от олово.
Втълпени притчи, неопарили гръдта, ...

vitality2

Поезия » Строги форми

1.2K

Honey 🇬🇧

Honey, I'm а simple man
I don't have a lot of money
but U can still be "my buney" - a crown
that U'll bring with a proud,
but if U chasing man with a ca$h ...

ChoSan

Поезия » Любовна

1.3K 1

За жива вода

Далече, далече от тук,
през девет земи във десета
на всички закони напук
живее старица проклета.
Магьосница казват е тя, ...

Eipril

Поезия » Хумористична

824

Представа за десет щастливи деца

Ако няма детенце да тича
в моя дом, аз защо да градя?
Ако няма кого да обичам
до безкрай, за какво да творя?
Ако няма с кого да споделям ...

thedac

Поезия

646 1 9

Когато си отиде

Когато си отиде
( На моя приятел чичо Жоро)
Едва когато някой си отиде и го няма,
накрая когато с него тъжно се простиш.
Разбираш колко ти е нужен, мъка голяма, ...

valcanyon

Поезия » Философска, Гражданска

746

Едра тропоска с дъждовен конец

Подготвях се за есента.
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли – ...

yotovava

Поезия » Философска

609 6 12

Зограф

Ти изписа образа ми на стената.
Ореол над забрадката ми сложи.
А аз просто те чаках за вечеря.
Изстина гювечът недокоснат.
Ти ме увековечи за поколенията. ...

nevestulka

Поезия

806 1

Бъди

Бъди
Искам винаги да си щастлива,
със мен или без мен, но ти да си!
Усмивката ти, толкова красива
на устните ти вечно да цъфти! ...

gogata622

Поезия » Любовна

760

Сетната воля

Той бродеше в безкрайната степ.
Оцеляваше, макар и без сила.
Избягал от порочен вертеп,
с надежда в мисълта му се впила.
Той крачеше бавно в онази посока. ...

PaulvanDyk

Поезия

765

Меден юни

Дъждът валя, валя и спря
и пелената сива се загуби.
Небето слънце изора
и се събуди юни лятно влюбен.
Разпяват птици мокър ден ...

zelenaradost

Поезия

749 4

Вечерна сгледа

Радва се мома Елена –
вечерта ще е сгодена,
ще посрещнат годежари,
ще дарят ги с тежки дари.
Тоз Иван е страшна хала – ...

darko47

Поезия » Любовна

1K

Каручката на времето

Каручката на времето се спря –
магарето бодил да дегустира.
Лежа си в нея, може би умрял,
опят, простен, грижливо мазан с миро.
Ще съзерцавам синя далнина. ...

VladimirKostov

Поезия » Друга

725 2 1

Ще помня

Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше ...

Anita765

Поезия » Друга

2K 8 21

Култ към боклука

По тънката крива за лесен живот
живеем. Днес в култ е боклука!
Графити с гневно „Fuck off“,
бурени, сметища. На кой ли му пука?
Трупаме купища боклук отлежал. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

565

В търсене на Бог

Облак черен ме притисна
на светъл празник, свят.
Дъжд от мисли в мене плисна.
Една след друга из ведро валят.
Коя съм аз? И добра, и лоша, ...

ПетяБойчева

Поезия » Философска

1.1K

Имане

Снощи скрих се от жена ми Дуда,
па свърнах в оремака при Мавруда.
След мене влезе Колю – другари от деца;
някога от полозите крали сме яйца...
Вътре беше димно – като в селска баня, ...

breg

Поезия » Хумористична

1.1K 1

Ти знаеш ли

Ти знаеш ли, силна жена как се обича?
Ти знаеш ли колко обич в гърдите си носи?
Колко грижи всеки ден преоблича,
колко пъти мълчи... пред нелепи въпроси?
Ти знаеш ли, силна жена как се обича? ...

terita

Поезия » Философска

676 2 1

Задушница

Задушница е.
Задушно е от мъка
и само споменът витае.
Близките ни,
сякаш до вчера били са тука, ...

gali

Поезия

568

Светлина

„Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.“
„Бесове“, Достоевски
Бесовете се успокоиха. Демонът ми – бяга ужасен.
Най-накрая съм спасен и душата ми не стяга –
тъмнината огнестрелна тлее непонятно слаба ...

atanasyanev

Поезия » Философска

1.2K 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Замяната

Вълци и овце

Болка

Повярвана илюзия

Когда я жила на Марсе 🌐

Дъждовен апостроф

Вълшебна бяла магия

Сърдечен калиграф

Вечер, когато...

Когато ми поддаде дюшемето...

18+ В изповедалнята- 10

От теб любов неземна чувам

Самотен гроб

Моя Любов

Само слънчогледи да бера…

За последно

За създаването на едно питие

С усмихнат цвят на оранжада

Предизборно

Непонятно

Прикрита външност

Буквите на Хефест

Honey 🇬🇧

За жива вода

Представа за десет щастливи деца

Когато си отиде

Едра тропоска с дъждовен конец

Зограф

Бъди

Сетната воля

Меден юни

Вечерна сгледа

Каручката на времето

Ще помня

Култ към боклука

В търсене на Бог

Имане

Ти знаеш ли

Задушница

Светлина

Опашка