Стихове и поезия от съвременни български автори
Конкурентка
Ще ти бъде като сянка тя.
Ще е в твоя сън и във мечтите.
Ще досажда и в реалността.
Ти не ще да я прогониш. Тя е ...
Откровение
под сянката на старата асма,
където всяко камъче, тревичка, цвете
е ценен спомен от дома.
Преди да тръгна взех си още ...
Някои ангелски правила
които го създават.
Останалите хем го чакат,
хем… в него се съмняват.
Щастието е при тези, ...
Ти искаш да вярваш
очакваш Спасител и просиш за милост,
но в теб не изгрява надежда – светлик,
очите ти виждат житейската гнилост!
А тя е безкрайна. Зловонната смрад ...
Предизборно
прегръдката й ласкаволенива
успива в летаргичен сън.
Течението влачи и тела за никъде.
Вибрират струните от жажда, ...
Любов
после любовта отричаш.
Купища мечти напразни
и сърцата оставени сами,
проклинат този ден в който ...
Покой
тя иска да се слее с хоризонта прашен,
да отлети там някъде в далечния юг,
да напусне този ад, мъчен и страшен.
Очите ми не искат да виждат бетонна земя, ...
Изпий ме
по кръвта ти разливам се лудо.
Щом изпиеш ме - в теб ще избухна
и ще страдаш по мене люто!
Очите ми пълни са чаши - ...
Ние като спомен
досущ като видение!
И казват от Сахара
прах като дъжд ще ни вали
ще ни затрупа в невидение! ...
***
Нямам тема, за която да се хвана,
от яд дори, аз счупих си калема,
по цял ден ме облъчват от екрана,
освен Ковид, друга тема – не́ма. ...
* * *
зад стъклената преграда на времето.
Дланите ми
не се доближиха до лицето ти.
Аз изтичам като река край теб.
Не съм дошъл при тебе, тук, за кратко
при тебе се завръщам. Нося дар.
За тебе този път аз многократно
ще извървя с неугасима жар.
Примигващо лицето ми поглеждаш, ...
Вечно на Върха
гибел самотна, подвиг за вечността,
Еверест само най-достойни признава,
и прибра го, а на нас остави скръбта!
Какво се случи горе в мрака недостъпен, ...
Когато любовта в сърцето е...
особено когато любовта в сърцето е.
Думата любов - как да я забравиш...?
Най-много тя тежи в сърцето, да…
Но душата ти свободна е като птица. ...
Герой на нашето време
с оранжев елек,
усърдно работещ, във студ и във пек,
леко прегърбен, с поглед в земята вглъбен,
тротоарен участък между два сфетофара, ...
Нож, забит в сърцето
кръвта изпива със стоманен, див копнеж.
Гори от болка то във алени парчета
и плаче, сякаш капки стичат се по свещ.
Предателство и обвинение, присъда! ...
От любов ли е... ще е изкуство
Какви са тези ненаситни сили?
И тялото е винаги готово,
опънало до крайност всички жили.
И всеки нерв загрява, ускори ли ...
Някогашната роза
на Градишката могила
бе сбърчил чело
с поглед към долината.
Някога крепост - днес сипей, ...