Стихове и поезия от съвременни български автори
Остани тази нощ
в непознати ливади, осеяни с бели цветя.
Там, където по своето тяло ще чувстваме мрака.
Дето в кладенци с лепкава влага щурците не спят.
Остани тази нощ! Подари миг от своето време! ...
Нося те в себе си
В раменете, в косите,
в малкото си пръстче,
в очите...
Искам да те задържа- ...
Ще бъдеш вечната жена
Ще бъдеш вечната жена.
Ти с красотата пъстроцветна
не ще си първа, ни последна.
Чрез теб душата ми прогледна, ...
Разказът на гадателката
подаде ми днес своята ръка
Усмихна се и каза...
Кажи ми,
какво ме чака... ...
Нощна картина
на звезди, не - златисти цветя
или черно лале, нежно вплело
аромат сред тревите в мечта.
Не е нощ, а изящно пиано ...
Как да се спасим
падаме,
пропадаме...
Бягаме -
От дивотията. ...
Кръговрати – VII. Душата
Знаех, че тази любов е нетрайна...
Чувства, емоции – пазеше в тайна.
Жертва на щедрите му обещания –
извор на всички сърдечни терзания. ...
Кирил и Методий
Ако сте над нас вий братя Кирил и Методий,
в нашите дни тежки, изпълнени с мъка и тъга.
Да, вашето слово и преди и днес нас води,
но има жалост и мъка понякога в нашите слова. ...
24 май
пръска с радост празнични лъчи.
Благоомайно българското слово
в поезия и с музика звучи.
Камбаните от всеки храм звънят ...
Някога
пусти прозорци - без цвете.
Пейки отпреде самотни се мръщят,
чакат някой на тях да поседне.
Никой по пътя сега не минава, ...
Нощ по сенокосно време
Еле́но мо́ме,Еле́но
не га́зи се́но зеле́но...
Народна песен
Косачите се връщат уморени – ...
Hаследство
до шиник жито, но с пелин е смляно.
И все не сте си с ориста ти квит,
защото си деветото коляно,
което тежка клетва поразѝ. ...
И след нас
гнезда да свият, челяд да завъдят,
денят в зората ще възкръсва след нощта,
а залезите ще горят с предчувствие за страст.
Ще доузряват лете ниви житозлатни, ...
Приказки празни
Не ще слушат там* нито празнословие,
нито подбуда към грях,
а само словото: „Мир! Мир!“.
Коран (56: 25–26) ...
24 май
братята Методи и Кирил!
И през робствата дори
този чуден дар ни е крепил!
Родната виталност и духовност ...
Море
и милост в бурята не знае –
ни котва в дъното ще спре,
ни бряг ще приюти в безкрая,
а корабът – въртящ се в кръг, ...
...
въздишка плахо се отрони
в пулсиращите сенки на нощта,
последен лъч с усмивка мислите прогони
в проправена от нежност тишина. ...
Морско утро
успокоени вълните галят брега.
Слънчев лъч се плъзга по морската шир,
а аз сам съм на плажа, изпаднал в
мой, вътрешен мир. ...
Светлинна корона
роса като ветрило по глухарчето.
И тази красота без целофан,
светлинното вълшебство като зарчета
към мен подхвърли, да събуди пак ...
Цветни таралежи
пее и лети,
радостно открило
вятър от мечти.
Слънцето бележи ...
Зелено утро
Вероятно се умори
вече седмица да капризничи…
Сълзици проронваше,
после със синя усмивка ...