Стихове и поезия от съвременни български автори
Дневникът на (НЕ!)беладжията - 3
Мислех. И чувствах се като откъснат
есенен лист, полетял към земята.
Радост ли, смут ли вилнее в душата,
отговор търся, но нямам представа. ...
Ушите отпуши им
със топла вана и лютив сапун!
Пуловерът ще кара двеста зими
и няма да си правят там катун...
... Молци́те не обичат да четат – ...
Луд за връзване
и по ризка се съблече!
Ще изляза - в махалата,
с жълто, пухено елече.
Вдъхновен, по къси гащи, ...
Душата знае
денем се мярват в съня ми. Сестри.
Аз ли съм или те са - героини незрими,
първи ме виждат, замитат следи.
Всяка една на смени ме следва, ...
Преслав Велики
О, Преслав единствен за България си ти
Наследството ти винаги над нас ще грее
Отминалата слава твоят дух ще възроди
Симеон Велики пръв владетел славен ...
Червената шапчица. Монологът на ловеца
в поредния сюжет да съм ловец,
а никой даже пет пари не дава,
че по изкуства бойни аз съм спец,
дока́т не го загазих здраво, 'начи - ...
I don't know you 🇬🇧
but I know too well,
Your habit of not locking the door, and walking shoeless on the cold floor
Your worn pijama with small spots on it
Your messy hair which can almost always be seen in the air ...
Януарско лято
снежни човеци...
И ти ми подари лято
в две шепи...
*** ...
Сянка
Да сме сенки...
Да даваме и даваме!
По цели нощи да не спим...
Сълзи да роним и да бдим! ...
За седмица само...
и " Сбогом " ми каза, и пак се завърна...
и пак се разсърди... и ме обгърна
болка огромна сред тишина.
За седмица само... само една - ...
С твоя огън ме докосна ти
с твоя огън ме докосна ти.
Без да искаш, може би, но нежно
днес душата ми за теб пламти.
И все повече, от час на час, ...
Няма да разреждам
в уискито... не, няма да разреждам.
Надвисналата лудост е жена,
гримирала лицето си с надежда,
да срещне обещания жених ...
Да се изгубя в теб
като в мистериозен град!
С хиляди улици непознати
и всички различни.
Едни - мрачни и тъжни, ...
Щастлива, макар и сама
като мене е бяла с износени весла.
Не плувам в океана с другите хора,
в луксозни яхти място не деля.
Хич не ми пука, че сама си пътувам - ...
Бон вояж
си пускал котва непоискан,
защото в срещите си с мен
подири път, не търси пристан.
И бон вояж ти пожелах, ...
Утопия на любовта...
някога била ли съм едно с пясъка и морето.
Някога съзерцавала ли съм звездите,
отразени в дъното на морето.
Някога виждала ли съм слънчевите лъчи, ...
Канелени горски
в която яза събира водата си.
Чаша, отдавна вече пълна
с напудрени канели в цвят на земя.
Лековитата вода
да срещна моите майка и баща.
Да видя усмивките им от пътната врата,
да усетя уюта на семейството, на дома.
Тук в селцето сгушено в планина, ...
Непонятно!
или пък хората кат времето -
ту топло, ту пък хлад -
до студ, буря, сняг.
Зима е! ...