Стихове и поезия от съвременни български автори
***
когато гледаш в мен.
Във нас.
Свенливо.
Светът е наш. ...
Рони
и няма шанс да спре да се върти.
Въртенето изглежда като смешка
която се поглъща със очи.
И тъкмо си помислиш, че това е, ...
Промяна
от хората всезнаещи,
изпълнени със злоба и със жлъч!
Готови да те хулят и нападат...
Плътта ти даже да дерат ...
Жестоки думи
думите свистят както куршуми,
любовите превръщат се във драми
и за молитвите ни глух е Бог.
Животът ме научи мъката си да отричам, ...
Написано с перо от Феникс
Достатъчно е хляб и сол да имам в своята къщурка,
в люлещия се ракитен стол да чакам залеза мъждукащ,
да вярвам, че нощта благни и раните ми ще превърже,
че идат по-щастливи дни – до ромола на някой бързей, ...
Под Крушата
На сянка под
зелените листа,
седиш си
и си погълнат ...
Жената сътворена е за любов
Съвършено ранима.
Не за гледане.
За имане сътворена.
Сътворена за любов! ...
Синхрон
Какъв синхрон животът ни поднася?
Боли ни едновременно нали?
Синхронно с тебе, онзи не понасяме.
Синхронно даже имаме мечти. ...
Дири
Животът остави миналото в нас...
И още ни буди в лунен час,
когато пролетта пристига тихо
в няколко съкровени сънни стиха... ...
Безсъние
Различни мисли прекосяват
съзнанието ми, сякаш девствен свят се промъква край мен.
Чувам стъпките на времето,
предпазливо докосващи мечтите, ...
Дневникът на (НЕ!)беладжията - 25
баба ми Койна не иска да чуе
ние на лекар да я заведеме.
- Имам настинка. Отива си хремата.
Чайчета пия, не скъпи лекарства. ...
Там, където...
Там, където птиците летят
и се гонят ветровете,
там, където облаци не спят
и се сливат цветовете, ...
Чисто
Налей ми вино в чаша тънкостенна...
Калин Донков, "Незабрава"
Налей ми в Чаша Светлина –
ти знаеш – чер ...
Победителка
Толкова дълго...
Урагани ме блъскаха,
давеха ме вълни солени...
Чужди устни ме пиха ...
Град като звездите
град божествен и чаровен.
Tи, Сандански, си ни рай
със слънчеви лъчи безкрай!
Ти с историята славна, ...
Мостът
И дълго се взирах оттатък.
Реката беше мътна и дълбока.
Мостът бе въжен и се клатеше.
От вълните ми прилошаваше. ...
Отново
в десетия български град...
Очите ти с радост погледнах...
и мигом към теб полетях...
През всичките тези години... ...
Глуха светлина
а глухотата топли небесата.
Подухва вятър. Пръскат се лъчи.
Покрива се с глухарчета, земята.
И глухотата почва да личи ...
Идеалният мъж
и е нейна единствена слабост.
Боготвори го. С любов го обгражда.
Благословия със знак за безкрайност.
Идеалният? Той скрито живее ...
Ти си
и без теб аз не мога,
ти си.ах, ти си ми и зов
любов си ми, която никога не стига.
Понякога се чудя що да сторя, ...
Помни.
Р ъка в ръка,
Е дно сърце.
Д ъга в очите непременно
А днес... ...
Сбогом, приятелю!
На Емо
Великден падна като гръм
и стаята се свлече
с метален телефонен вопъл – ...
Тайно
и моля се да не заплача
върху скъсаните си пантофи,
върху горчивата погача
А ти тагни се и споделяй ...
Покана за Вечността
на С...
Аз имам чуден малък Остров
там някъде в небето –
ела ми някога на гости, ...
Остров във Вечността
(поема)
;
Аз имам малък светъл остров
там нейде в Космоса безкраен... ...
Диптих: Едно време някъде в Пасифика
1. Утро
Все тая безтегловност на Душата,
с която тя над Утрото лети
и се разтваря тук, из необята ...
Щастие
Щастие сладичко,
Днес ти си до мен така незабележимо си.
Някак разбирам - тук си само за мен!
Гледам тъгуващи, търсят те - ...
Дърво за мост
а дотогава ще вали, вали, и ще събира водосборът паметно
капките, като пустинно злато в студена сутрин ...
Местата, които трябваше да останат само наши и водата, която тече, и бреговете срутва ...
Кое пречеше аз да градя, а ти да сти ...