Със сигурност, не беше принц на кон.
Не бе и роклята ми от коприна.
След трета чаша вино, даже кой
кого целуна, губи се с годините.
След тази вечер прашният ни град ...
Да устоиш и издухаш ветровете
да надвиеш и вледениш ледовете
огъня да разпалиш и изгориш
водата да удавиш и пустинята пресушиш.
Това се иска от теб, за да си пълноценно живял ...
Плача като гледам тъжната картина
как хора ровят в кофите за боклука
и бездомници от глад гинат,
но на вас явно не ви пука.
Плача, че не сме нормална държава ...
Знаеш ли, че като въздух си ми нужна
Последна глътка, тъй жадувана, копняна,
без която в миг живота ще загубя,
защото в дробовете друго не остана.
Знаеш ли, че ти караш сърцето ми да бие. ...
Пролетта е красива и под твоята стряха,
там сред блока панелен със сиви стени.
Снощи брат и сестра на дивана заспаха,
уморени от филми и с настолни игри.
Замириса на бухти, топла супа и пиле, ...
Нали затова бяхме на кино,
да се срещнем отблизо с ролите,
в които от време на време
влизаме, избрали своя образ на звезда.
Нарочно, или съвсем нехайно, ...
„... и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.“ :
сърцеобря̀зан
колчем е човек пред Бог —
е и помазан
Тополи
Вървя бавно покрай старата река,
към селото на тополите,Тополница.
Усещам мириса на лятото,една мечта,
сега е само пролет, очаквам го с усмивка. ...
Защо не спиш? И ти ли като мене
в нощта си буден, часове броиш?
А с мислите по-ведри денем
по пътища прекъснати вървиш…
Уж пролет иде, а пък е студено, ...
Аз не съм безгрешна да те съдя
и не съм човек за подражание.
Но отдавна си делим със тебе пътя
и не искам вече да живея в отрицание.
Половин живот затварям си очите, ...
Нося си годините със радост,
те са моя мъдрост и наследство;
те са буйната ми трудна младост,
те са шареното кратко детство.
Те са ножовете във гърба ми ...
Пролетта настъпва, но не иска
с нови нюанси зимата да смени...
А в душата топъл спомен се разплисква –
ледове стопява, прогонва лъжи...
И танцуват балеринки в тишината. ...
Бързи копита във утрото сиво
чаткат, прогонвайки злото.
Конски Великден и сплетени гриви -
празник за всички в селото.
Обредни хлябове с кръст и подкова ...
Този свят е с история къса.
Продължи все напред и наслука!
Колко пролетни рокли ще скъсаш?
Ей това днес на мене ми пука!
И дали имаш жълти сандали? ...
Болката, която ме раздира
отвън навътре като от шрапнел,
тъй често и светлинно ме издига
над хаоса, от мойта същност взела.
Завихрям се стихийно и внезапно, ...
Уморих се от този грозен свят.
Уморих се от алчността и фалша.
Уморих се да чакам спасител непознат.
Единственото, което остана да ме крепи, е вяра.
Уморих се да почитам идоли измислени. ...
Една усмивка, а зад нея океан от емоции скрити.
Докосване плахо, което не може да скрие сълзите.
И толкова думи, с които се вричаме в клетви.
И толкова погледи, които разбиват сърцето.
Искрица надежда, и после часове отчаяние. ...
Любов, разпалена от теб в мен бушува
С пламък ярък, буен и неугасим
Който всеки ден сърцето ми изгаря
И разпалва в мене глад неутолим
Глад за повече и повече от тебе ...