Отмива утрото дъжда, денят разцепва
с дълбоки, непохватно груби фрески
и хвърлят плащ върху земята набраздена
бездомни облаци като в роман на Достоевски.
Процежда кал, разстрелян тротоара. ...
Живеем живот, на пауза поставен.
На някаква междинна гара е спрял.
Насреща - червено. Отдавна забравен
е на семафора зеленият сигнал.
И пасажерите чакат. Сякаш в капан. ...
Не знам какво да кажа тоя път.
За моята жена съм казал всичко!
От нея, чак ребрата ме болят,
когато с мен реши да се сборичка!
Тя знае да поставя борцов ключ, ...
Преди да си разголил тишината
и сам да ѝ свалиш безмълвно ципа,
една жена ще прекоси душата
и жаждата ти мъжка ще изхлипа.
Съдбата поривисто ще налее ...
При Вас ме пращат, Ваше лицемерие,
грижливо пътя ми показват даже те.
Душата крих, но злобата намери я,
от тук нататък ще е както кажете.
Да, ваша Низост, пращат ме – с проблемите, ...
Времето е относително!?
За мен времето отдавна е спряло,
живея в други "подобни" измерения?
Духовенството години, така е оцеляло,
имали са представи в "други" оношения!? ...
Запазих деня, в който те имаше,
скрих го на светло. Беше, и толкова.
Да не сивее под открито небе -
да е у мен, сърдечно и стоплено.
Попитай, навярно забравил си този - ...
В този свят пропит със хорска завист и греховна лъст
господар алчността е и в нейно име брат - брата убива,
свят, който дори своя Спасител разпнал е на кръст,
свят, загърбил своята вяра, която сред равни въздига
И дали има изцеление за тази сган от неверници, ...
Добро Небето, толкова добро.
Бях чувал, но не вярвах, да ви кажа.
Подпря се на отсрещното дърво
и не се порути да ме смаже.
Добра Земята, толкова добра, ...
Зимата е нежна, бяла, чиста...
снежинки леки раждат се в нощта.
Внимателно в прегръдка тя притиска
сълзите бистри на дъжда.
От мъката на облака дъждовен ...
Прелиствам календара на живота си..
Прелиствам го и търся дните,...
в коитo истински била съм жива
и истински била съм Аз!
Прелиствам лист след лист ...
За последен път съм в тази стая -
пуста, като моята душа.
Празен е домът, но аз ридая -
оставям в него толкова неща...
В миг се събраха двайсет години. ...
Трева съм… в земния ти път.
Минавайки по мен да ти е меко.
Снишена и окастрена до смърт
не избуявам, за да виждаш надалеко.
Вода съм… в земния ти път. ...
Най обичам сутрин като стана,
защото знам, че ти ще си до мен.
Момичето красиво,
за което моето сърце мечтае всеки ден.
Да ти кажа, мило, колко те обичам ...
За Рума войвода, българка смела
живяла по турско, без правила,
песни се пеят, легенди споделят
силни и прями хайдушки слова̀.
Родила се в село планинско Румяна, ...
Жертви на системата са тези деца,
и те имат от грижи нужда,
за да имат усмихнати лица,
но за тях държавата е чужда.
Но тази несправедливост ще спре ...
Такава нощ - опушена. Мъглива.
От тези, във които не вали.
И слънцето, когато се е скрило,
дъждът прибрал е в моите очи...
И после eсента си ляга с мене. ...
Първият миг на срещата
беше като удар от светкавица.
Не че знам как е удар от светкавица,
но съм сигурна, че е точно така.
Блясък и всичко в мен се размести. ...
Пристъпваше бавно мъж силен и храбър
край морския бряг каменист под небето и
поглед отправил далече, кълнеше морето,
което в час късен ехтеше гръмовно,
вилнееше буря, мълнии, светкавици ярки ...
Вързвам си косата– край на всички грижи.
Ластичка премятам за късмет до трижди.
Ред е на бретона, късо да подстрижа.
Хвърлям през балкона кичурчета рижи.
Котката стъписах рано на съседа, ...
" I surrender to your heart Babe, *
do anyting that you wand me to do.
Please be tender.
I' m in your heands, girl.
This is a feeling I never knew... " ...
Набрала съм къпини за изпът.
Наляла съм вода. И глътка вино.
Сърцето е един самотен кът –
ще го изпълня с хората любими.
Отивам си. Разплаквам се, почти! ...
На едно много прилично ниво се сресвам пред огледалото и връзвам косите си.
Тръгвам за хляб, купувам зюмбюли и шоколад,
и се връщам без това,
за което съм се засилила.
На едно съвсем сносно ниво ...
Роди се ти на таз земя прекрасна,
с болест грозна, мъчителна, ужасна,
създателите си да тормозиш до сетния им край
и да ги лишиш от така жадувания рай.
Ах, с каква нестихваща надежда чакаха своето дете ...
Изпя ли и последната си болка
от предателство, когато си обичал?
Подреди ли за последно този спомен
и, като спомен само го обичай!?
Замълчаха ли думите горчиви, ...
Отдавна към себе си нямам въпроси
и пътят до бъдното стана по-равен,
мъглите стопиха се в облачно розово -
там, дето вярата пие за здраве.
А нейде в далечната бяла прегръдка ...