Стихове и поезия от съвременни български автори
Попътен вятър
и някак си усмихнато човечни,
но зная, че издигам планини
от моите илюзии далечни.
Боли, че сме оставени сами, ...
Огънят ще догори
било ли е, какво ли е било.
Изминало е много, много време,
но викало ни огънче едно.
Аз исках да го угася - кажи ми, ...
Жажда за любов
Помня как с нея ме обърка!
Помня как сърцето ми разклати,
И помня откъде всичко тръгна!
Леки комплименти и жестове мили, ...
Застоях се
натежах ѝ от страх, грехове
и препатих безброй патила
и прегазих неволи - море.
Над доброто и кротко дете, ...
Из "Дневникът на Арти"- А ла клю-клю нотки 2
Баба Хала пак се развилняла -
всьо врати отваря,
бута, праска, като подивяла,
не знае ли - с движение на дръжка се затварят?! ...
Обет без обещания...
и без това всяка капка е в очите ти.
Повей ме, сърцето ми отнеси с теб
и без това импулса във вятъра си ти.
Студен или топъл, повявай ме пак. ...
На ръба
празна и гола,
с прозорец за въздуха тесен,
имаха
роля ...
Нея - Не!
Ако се плисна, ей тъй – като набрало виме на самичка първескиня –
всичкото небе ще аленее. И от кърви… сто лета ще се отмива.
А как, как ми се синее, Боже! Ала синилото ти, при таквизи не дохожда.
И таз Душа, у мен се мята. И немее, а ръмжи ù се… та чак… сама се глозга. ...
И рече ти
"Хей, момче, пораснал си голям!
Нещата приеми и не ме търси!
За мене просто не мисли!"
Но защо, зарад какво? ...
На моята сестра
Мама ми я подари,
Каза ми че струва повече от всякакви пари.
Аз затова от острия си език я пазя,
Да не я сгазя. ...
Червясал сън 😉
Лекуват ме, обаче съм умрял.
В ковчег - от мен каквото е останало
и ей ме, проснат, на савана бял.
Ех, викам си, уж мерките ги спазвах! ...
Хвърчило, детско – на рогата си го нося
и нося в джобчето щурец, а вън е зима.
Инатът ми, рога запънал – не умира,
ни студ усеща, ни заплаха невидѝма.
Привикнах вече май със стръмните наклони - ...
Код: Аналитично
по песни съживявах
грешния рефрен.
Много пъти те изписвах,
но никога до край ...
Секунди
Секунди
Спокоен, спокоен, спокоен ...
Като утро, сменило нощта
на живот от прокоба разстроен ...
Мечтата на мухата
реши да се превърне в пеперуда...
Бе с чисти дрехи и гримирана, и спретната,
за нов живот изпълнена с възбуда.
Та тръгна да лети тя по цветата, ...
Почивка
тръгваме към Сточна гара
с пояси, с торби с екипи
всякакви и скъпи дрипи.
Цялото семейство, баба и деца ...
Цвете
Без всякакво чувство...
Съвсем безучастно...
И съвсем целенасочено,
се плъзгаш в живота на хората... ...
Любов
усетих аромат на магнолия,
носещ в себе си женственост и красота,
мирис, вдишан един път,
който не може да забравиш. ...
Кажи ми нещо...
Да чуя любовта отново,
да шепнат устните любими...
Кажи ми нещо с мило слово!
Кажи ми нещо! Не мълчи! ...
Дарба
и в миг за мене стана той велик!
И нежност, и топлота в мен се появи.
Перото свежо най-дълбоко ме плени!
Отвори се душата за сонет. ...
Кръчма
В червено и бяло,
Тук-там прогорена,
Тук-там пожълтяла.
Пепелник, пълен с фасове. ...
Вълшебни пространства
долита от вълшебните
пространства...
Докосва те с нежност -
и с трепет изпълва се сърцето ...
Снежна човечност
търкаля се в краката и ме гали,
снежинките по миглите ме решат,
а той протяга лапата си бяла
с невинна, детска, искрена усмивка - ...
Вярвай в себе си
пътеката към доброто не е лека,
но повтаряй си, че ще успееш,
вярата отделя звяра от човека.
Не се отчайвай при среща със зло - ...
БЕгай
Знам, не се събират сродните души.
Ще пълзя, ще плача и ще се погубя,
ще си отрежа дългите коси.
Сипвам трето! От обед пия! ...
По пътя ти вървя
Исках да надникна във душата ти
и мисля, че донякъде успях.
Мила моя, тръгнала нанякъде,
до тебе, все по пътя ти вървя. ...
Поетична душа
Не съм чак толкова добра.
Знам, мисията на поетите е свише
да правят по - красив света!
Ала нощем се промъквам тайно ...
Мързел
Бръмчат мухите в зноен летен ден.
Несръчна, добродушна дебелана
пошляпва с плажни чехли покрай мен.
Тя от пазара иде с пълни чанти – ...
Жена
Трябва да търпиш критика постоянно.
Обиждат те без да е честно.
И го мислят за нормално.
Жена? Не, обект. ...