Поезия

253,1 резултата

Нарисувай свят по- нов

Нарисувай свят по...нов,
от душа, да грее живо.
Вдъхновено и красиво -
събуди деня с любов.
Времето е с лик суров, ...
910

Гара

Ако някога обикнеш тишината,
може би ще чуеш сърчицето
на нещата. Може би ще видиш
светлината на душата ми.
Може би ще искаш да подишаш ...
1K 7 8

Есента...

Есента...
Тя, Есента, си идва без да пита
със пориви на ветрове внезапни,
душите ни с емоции оплита –
тъй често от Страстта неадекватни... ...
452

Носталгия...

Носталгия...
Тъмните си образи оглеждат
облаци във сребърна вода,
а над тях в сподавена надежда
гледа плахо пълната Луна... ...
378

Зайко

Край от медна пита гризна -
жилна я пчеличка.
Писна есента, капризно,
дъх стаиха всички.
Тичат животинки разни, ...
429 3 7

Частица

протѝв душевна
вкаменелост иска се
частица смелост
530 1

Бостан - държава

Да имаш казват тиквена глава,
налагало го времето, жестоко.
Душа ли? За какво ти е това?
Със сит търбух, не се лети високо.
И сам се изживяваш, като цар, ...
432 1 9

Писмо II

Tъркулна се почти една година
а ние сме си все така.
Търкулна се, и времето подмина
встрани да бутне общите неща.
Как си ти, денят ти как минава, ...
923 2 1

Песен

Ще опитам да ти се представя.
Да се клиширам обаче не мога.
Душата ми, знай, не танцува
на всяка една чута мелодия.
Слухтим ние за Песента, ...
809 2

Промяна

От както се помня предпочитам мира пред войната.
Бог ми е свидетел – всеки път
изливам в стиховете си душата.
и те отиват точно там , където има нужда, да дам.
наречи го както искаш, но ...
705

На тръгване

Ръката ми не ще ти помаха,
само с очи теб ще изпратя.
Те единствени тебе видяха,
когато за обич сърцето заплака.
Устата за сбогом не ще проговори, ...
519 1 6

Песента ми

Изпях, най-хубавата песен на живота!
Да създам живот и после втори.
Да звучи кристално всяка нота,
всеки тон, пространството да пори.
А после, текстът търпеливо да дописвам, ...
1.3K 3 13

Дневникът на един млад беладжия - 21

Ходихме до гарата да изпратим мама.
Аз не се разплаках. Домъчня ми само
и разбрах - след седмица връщаме се вече.
Лятната ваканция бързичко изтече,
но пък бе от другите толкова различна! ...
906 5 21

Липата се запарва само с шепот

Подозирам от нашето заедно
всеки нещо различно ще помни.
Но липата в червения чайник,
преседи ли, ще бъде отровна...
Затова, щом запарим цветчетата ...
538 10 5

Иде буря...

Иде буря...
Днес Слънцето на дъжд припи́ча –
не е валяло дни наред...
И вятърът е спрял... Наднича
зад облаци в разбъркан ред... ...
430 1

Възпоменание

...
5 години...
Лицата ни застива в мраморния зид.
Боли ни...
Раната незаздравяла връща споменът изтрит. ...
428

Прочети ме любов

Когато слънцето усмихнато изгрее,
с безброй красиви танцуващи лъчи,
аз сякаш виждам в слънчева картина,
прегръдката на влюбените ти очи.
Запяват в мене весели капчуци, ...
841

Четвърти октомври

Неусетно отново пристигна
на октомври четвъртия ден,
светлината духа ти повдигна,
и го прави за тебе свещен!
Аз не зная добре ли живееш ...
1.5K 9 19

Какво сънува есента?

Дали сънува пролет есента?
В разрошените огнени къдрици
как свиват най-любимите гнезда
онези отлетели вече птици?
А може би сънува теб и мен ...
624 4 18

Раздяла

Опитах се,
сбърках ли - не знам.
Но виждам, пътят ни разделя се.
Ръката ти отпуснах аз едвам и
сякаш с нож - разрязах се. ...
438 1

Опитомяване на опърничавите

Някога била е хубавица,
преди половин живот човешки.
Младост споделила с ученици,
правила и още прави грешки.
Интригуван, пъхам телефона ...
1.2K 4 17

Един копнеж като море

Един копнеж като море
събира дланите ни в мида,
седефа грее, без да спре
и през мечтата ще го видим
като очакван, слънчев миг ...
862 4 12

Бягство

компютърът — уж
бягство от тъгата и
от самотата
318

Cънят, преди да си отиде

Загребах спомен с мрежа сънна,
от паметта - вода, мълчана.
Извила гръб в небе бездънно,
Луната жълта котка стана.
Погали я дъждецът, мило ...
429 5 9

Обичам те завинаги

Получих от съдбата подарък най голям.
Момичето мечта за да не остана сам самичък на света.
Тя си ми е мойто малко сладко пухи и за мен си е единствената на света.
Когато я погледнах, времето внезапно спря.
От тогава си мечтая живота си със нейния да споделя. ...
479

Есенни чудеса

Есенни чудеса
Октомври е, и чакам пак дъжда
да измие намръщените спомени,
да се усмихна след като се наваля,
а те да отлетят с есента отронени. ...
535 2

Спомен за миналото

Когато си живеехме добре,
човек с човека беше си приятел
и ходихме през лято на море,
това не бе химера за мечтател.
Намирахме какво да поделим: ...
429 2 6

Нарисувай ме

Нарисувай ме със думи!
Опиши ме с тишина!
Сладка радост достави ми,
изваяй ме във светлина!
Ще остана за теб безмълвна, ...
804

Песен за красива и жива душа

Животът си минава ей така –
и сякаш ни оставя нощем нещо:
поставена на рамото ръка
и поглед на любим човек насреща.
Душата ми е паднала звезда, ...
490 2 8

Падане

Точно както в дванайсет часа полунощ
този ден ще си иде по правило.
Точно като един недочакан живот
вързал края съвсем във началото
аз вися на конец над притихнал вулкан ...
532 7 13

* * *

Квадратно небе
с полегати лъчи...
и пътека самотна от мисли.
Бог полузвездно мълчи,
няма спомен от мен, ...
809 14 12

Пътят без теб

Пътят без тебе е дълъг,
криволичи в завои
и е целият в прах.
Трудно вървя, но не спирам,
отдавна изгубих от самотата си страх. ...
538 1 10

Кралица на нощта

Тази нощ луната, ах, луната,
видяхме как кралицата преброди,
измитото кадифе на небето -
от изток до запад, нощ на
тържествуваща луна ...
543 2 1

На Димчо Дебелянов

Далеч от бащината къща,
в която искаше да се завръщаш,
приключи земният път твой,
падна геройски в бой.
Съвестта силно те терзаеше, ...
527 1

Любима приказка от детството...

Любима приказка от детството...
(вариант за пораснали)
Във полунощ побягна Пепеляшка,
(тъй лесно със богатството се свиква!)
огледа се – пак в роклята бедняшка, ...
405 2 4

Зимен прозорец

ЗИМЕН ПРОЗОРЕЦ
И залезът застива – верен страж,
а слънцето се рони върху хълма.
Невписано във градския пейзаж –
едно врабче трощиците му клъвна. ...
1.1K 6 15

Cлучаен лъч - гаврошче да целуне.

А утрините тук са сини, много сини,
тревата - некосена е и мека.
По някой облак само, мине и замине
по своя път към слънцето, далеко.
А дните тук са пъстри, много, много пъстри, ...
456 2 11

Свършило е

От вчерашната обич не остана
в прегръдките и хладна празнота -
мълчалива, ранима и разплакана -
очите и са празни. И сама!
Под дъжда стои, и се сбогува. ...
457