Дядо какво ли би казал за случката?
Скоро не е посещавал той внука си.
Знам преди седмица, че се прибраха
двамата с Мери. На бани ли бяха
или на някаква хижа във Рила. ...
Здравей, незабравимо мое мече,
ще бъда ли пак герой в твоя свят,
приказка с безброй несполуки,
но свят, в който липсват немилости.
Детски спомен мил, оставен на тавана, ...
Танцуват мислите ни в синьото на здрача,
рисуват йероглифи и мълчат,
а в тишината им, нощта отново плаче,
от тайните сълзите и болят.
Но танцът е омаен и не спира, ...
Облякох пижамата с цвят резеда –
прозрачно жарсе от коприна, с дантели.
Дали си я спомняш?... Отвръщаш ми: „Да.”
Признавам си – пазех я само за тебе!
О, толкова лесно се свличаше тя, ...
("Ноч, улица, фонарь, аптека...")
Престъпност, кризи, вот просрочен –
все тоз убийствен маскарад,
с въртеж безсмислен в кръг порочен
и без надежда за обрат. ...
Лунапаркът агонизира.
Не се завърта огромното виенско колело.
И бляскавите светлини ги няма.
Оглеждам се в счупено стъкло.
Заключен е смехът ми в залата за ужаси. ...
Накрай света, там където морските вълни намират тих покой,
там, където вятърът дори забравя изморен за своя вой,
Там, където Слънцето голямо блести без топлите лъчи,
Там се бе изправил, чакащ края на славните си дни..
Вперил поглед в океана за миг пак прекоси Сан Бернар, Кайро и Москва ...
Днес някак момчето е кротко и тъжно –
искрица игрива в очите не свети.
Подава му братчето топката: Дръж! Но,
поглежда го баткото с болка в сърцето.
Иванчо е малък, дори не разбира, ...
Студено е, ръцете ми треперят...
Не ме предпазва тънкият чаршаф,
но по-възможно бе да ме намерят,
ако се скриех в някой празен шкаф.
Балконът е високо. Три етажа. ...
Узрели нощи в дланите ми спят.
И тръгвам. Бързам да догоня,
останали парчета от изгубен свят…
Сглобявам пъзел. Изковавам броня.
Пречиствам се. Сълзи валят. ...
Това бе толкова отдавна…
Бях млада - още вярвах в чудеса.
Сега една невидима преграда
разделя мен от младостта.
Сега се вглеждам в стиховете си лирични ...
Кожа като сняг. Силует изящен.
Косите диви. Пищен абанос...
а огледалото е мъж пристрастен,
в това е целият проклет въпрос!
По дяволите що не съм блондинка?! :) ...
В различни посоки, животът все ме води
отклонен от пътя си… душата ми се трови.
Въпрос след въпрос, мислите връхлитат...
укротявам в мене пориви, а времето отлита
Къде е твоето място!? Къде са твоите мечти!? ...
Всеки импулс ми напомня, че ти си
моето нежно кокиче от вчера.
Празните думи, момиче, спестѝ си!
Ти завладяваш любовните склери!
Сутрин, когато кафето горчи ми, ...
Докато ти се заиграваше с гълъбите,
аз подреждах прането по цвят.
Трохите замислено падаха от ръцете ти-
очевидно не ти беше до тях.
Съвсем очевидни бяха и намеренията ти, ...
Стреми се да не пускаш младостта
да отлети с угасваща химера,
задръж се като масло над вода,
очаквай и мигът ще те намери.
Открий надеждни нови сетива, ...
И не от любопитство, не насила,
за тебе всичко искам да узная.
Каквото ми дариш това е, мила,
мъничко съкровище от Рая.
И няма да те лъжа, ще призная ...
Луната се рони в леда на брокат и на блясъци.
Вятърът хлъзга се бавно, отрекъл посоките,
стига до мен и обръща снега ми на пясъци.
Стига до теб и към моето бъдеще води те.
Вляво тупти на Вселената вена забързана ...
Флиртуваш с мен. Едва ли е случайно.
Забиваш поглед в моя ти без свян.
Намигваш ми с око (от всички тайно)
и в мене полудява барабан.
Не е за първи път - и устни свиваш, ...
Докога, питам аз, ще спиш човече?
Крадат те, лъжат те, а ти не спираш вече
да вярваш на вълци от алчност преяли,
гледаш ги, любуваш им се като на звездни плеяди.
Никой за нищо не ти е длъжен, ...
Не се мъчи, не ме кани да вляза,
учтивост хладна не ми топли сетивата.
Или пусни ме - нищо че съм рана,
или тръшни завинаги вратата.
Не се мъчи, недей ми има вяра, ...
Градът е вторачил очи огледални
в разголено тяло на лъскав афиш.
А вятърът дръзко и някак нахално
полите превръща в: Ела и ни виж!
Къде ли са, граде, онези девойки, ...
Скри снегът настръхналите рани,
грешките, възторзите, тъгите.
Същият е - ласкав както лани.
Все вали. Не чака. И не пита.
Нежен. Кротък. Като малко чудо. ...
Обичам да гледам те, докато спиш,
потънал в безвремието на нощта.
Обичам да слушам те как дишаш,
с глава положена на гърдите ти от мекота.
Лицето ти спокойно, почти безизразно, ...
Отключих храма си за теб. Ела!
Защо стоиш сама отвън все още?
Очаквах те аз дълги дни и нощи.
Сега си тук и влез... Добре дошла!
Не ми ли вярваш?... И ключа ще счупя ...