Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Аскетизъм на душата

Как да забравя душата си?
Ти каза „Обичам те.“ и си представих
дома, всяка нощ и децата ни.
Всеки ден беше слънчев, забавен.
Как да приема съпругата? ...
909 4 5

Оставям си човек докрай аз просто

Чета ви, о, отлично ви чета,
и виждам, как портрети си рисувате,
в които сте дарени със крила
и ангели в небето си целувате.
И питам се, бе имам ли проблем - ...
505 2 8

Тримата братя и златната ябълка - 14

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЧАСТ
ЮНАКЪТ СЕ БИЕ С ЛАМЯТА
Във царството на Патаран,
чешмата бе със чучур спрян,
върху желязна запушалка, ...
1.1K 2 3

Слепи и кратки

Отрекохме се от всичко,
но пък ни бе хубаво.
Аз без малко да литна,
ти - да се влюбиш.
Къщата беше сламена, ...
862 6 7

По-студена

по-студена от
абсолютната нула
е омразата
433 3

Идвай

безлюбовие —
светът в окови е — о —
идвай — Божи съд
419

....

"Търпението не бе силната й страна.
Никак, дори. Но търпеше. Чакаше и чакаше.
Минаваха часове, дни, месеци.
Ноември бе към своя край.
Отговор нямаше. ...
809 1

Защо си го причиних?

Когато си мисля за теб,
всичко онова резонира в съня ми.
Ако си отидеш, няма да съм щастлив,
защото не съм сигурен,
че ще се родя отново без да мога да те обичам. ...
429

Пътека

Ако тръгнеш по утъпкана вече пътека,
от някой, пред теб доскоро вървял.
Ти няма как да стигнеш човека,
който в храсти, ръцете си голи одрал.
И невидими камъни, краката му ритали, ...
547 1 1

Зов за закрила

Боже, станах нощна птица!
И не зная що е сън в нощта...
Приюти ме в Твоята зеница!
За да видя благ света!
За да срещна с Твоя поглед ...
628 7 18

Мечтанието на една "Блондинка"

Най-накрая съм във автобуса –
взех си всичко важно за града.
Време е сега и аз да вкуся
от неоновата светлина!
Ще замятам русата си грива – ...
740 4 11

В очите ми расте елха

Как само заслепяват листопадите!
Усмихва се дървото вътрешно
с всичките си кръгове – свидетели
на бавното загниване на цветовете.
Кората му единствено набръчкана ...
596 1 5

Послание

Участвам в този карнавал,
единствено, защото съм успешен,
и всеки чул, но не разбрал,
изказа се, че бил съм смешен.
И моля ви, кажете на жената, ...
917 1

Просто, ясно и честно

Откъде си перце? Ангелско ли крило?
Ти изписа в душата магически руни –
от орисници три – светъл дар и тегло –
стигма – дето съдбата челото целуна.
Пърхаш тихо в съня и рисуваш ми план ...
465 6 6

Усещане за доброта

Виждали ли сте очите на бездомник
когато му подхвърлят залък хляб?
Без сълзи, трескаво горят!
Цял в дрипи, до живот заложник,
дели трохите с гълъбите пак… ...
649 1 2

Художник

Да бъда художник е лесно,
дори и да нямам талант,
това е така интересно,
досущ като глупав курсант.
Да гледам отсреща жената, ...
893 1

Хумор и забрава

Стари сме вече, много сме стари...,
обаждат се често различни болежки,
но пием и псуваме с наш'те другари
и бутаме още живота човешки!
Гледаш го: побелял, но седнал в бара! ...
1K 2 4

Откровение...

20.11.2020
Откровение...
Бях дошла за снаха тук от малка провинция,
където се говореше на почти грозен диалект...
За промяната, без да имам ни грам интуиция, ...
719 6 22

Тя е вечната права лопата

Решила бе, че е родена съдница
и всеки сочеше, редеше етикети,
не виждайки във огледалото си блудница,
а дама със салонни табиети.
Със самочувствие... на гол тумбак... ...
605 1 6

Ден n-ти

Тя вървеше с бързи, отмерени стъпки .
Денят бе дълъг и уморителен.
Вървеше и мислеше за нещо.
След миг, нещото, вече не бе в ума й.
Нещото, бе пред очите й. ...
1.1K 1 4

Слънцето диня е жълточервена

Слънцето диня е жълто-червена,
мирис разнася навред,
плува сърцето сред морска вселена,
чувството пие шербет.
Синьо жребче е небето и тича, ...
534 8

Oт живота по-велики няма!

Откъснал и последното перо̀,
от мършавата гъска полужива,
поет реши да бъде – зло, добро,
на лист многострадален заизлива.
А музата се гърчеше, от срам ...
444 6 8

Убеденост...

Убеденост...
Не искам да скърбя
по минали неща.
Не бих се затъжил
по болка от любов. ...
490

Живот ли? Моето е песен

Моята жена е нежна, мила,
кръстил съм си я любовно, крокодила.
В очите й гори огромна страст
за надмощие над мъжкото ми аз.
Но не мислете, че съм мъж под чехъл, ...
789 1 16

Безсънните думи заспиват

Изпредох от мрака конец кадифен,
та пътя дано не забравя.
Повтаря ми сова, среднощен рефрен –
зове оголяла дъбрава.
Сред спящи дървета аз виждам светлик, ...
407 4 6

Ела

Загадка съм. Но ти ме разгадай.
Ела на пръсти - тихо под небето ми.
А то е смес от синьото на май
с магия от ноември. За да свети.
В света ми има толкова звезди. ...
872 9 21

Мракът изгрява от изток

Бързо свиквам да гледам в слънцето,
да го търся,
да го опитвам,
да си внушавам, че не поглъща
истории ...
871 5 7

Няма да те дам

Мой си от първия миг, в който те видях,
в който ръцете ни се докоснаха.
Усещам твоята безрезервна любов
и страстта, която ни изпълва.
На друга не искам да бъдеш ...
1.8K 2 2

Тримата братя и златната ябълка - 13

ТРИНАДЕСЕТА ЧАСТ
В МРАЧНИЯ ДВОРЕЦ НА ЛАМЯТА
Какво се случи в онзи тъжен ден -
ден за разлъка с майка отреден.
Златушка си стояла до чешмата ...
1.1K 3 3

Път, посипан с жълти листа от топола

Забравен релсов път,
затрупан с есенни листа,
които минувачите разритват със краката си.
Вървя към теб.
По тъжния изровен път. ...
522 1 1

Пости

А корените тук са още живи.
Макар че веят немилостиви бури.
Слънчева памет живее в нивите.
И соковете гроздови са още щури.
Небето е притъмнено и студено. ...
1K 5 14

Иконата

Иконата
Със златна рамка, с ореол,
свещи́, цветя, случаен дар,
далеч от Божия престол –
виси в черковния олтар... ...
778

***

Има ли нещо, което с лекота да облекчи мъката ми?
Никога няма да видя самотата криеща се зад лицето ми.
Ако можех да се изправя и да застана пред огледалото, дали щях да видя един повален човек?
Целуни болката за сбогом и ме остави сам.
никога не ще разбера какво е любовта.
530

В немилост

Изпаднах във немилост
пред моята жена:
Не ми подвиква - Милоо!
Не готви капама!
Не ме изпраща сутрин ...
786 7 21

Поглед, в който потъваш докрай

Слабостта те убива, признай.
Безсимптомно броиш карантина.
Поначало предвиждаше край.
Послеписът едва се размина.
Домошар се оказа страхът. ...
593 1 4

Паролата бе "Лунна светлина"

Венеция... Аз бях на карнавала.
Последна нощ... Утихнал е градът.
Защо ли идва време за раздяла?
А утро е... И сякаш нямам път.
"Не тръгвай!" казвам, ала тя отплава ...
1.1K 1