Стихове и поезия от съвременни български автори
Оставям си човек докрай аз просто
и виждам, как портрети си рисувате,
в които сте дарени със крила
и ангели в небето си целувате.
И питам се, бе имам ли проблем - ...
Слепи и кратки
но пък ни бе хубаво.
Аз без малко да литна,
ти - да се влюбиш.
Къщата беше сламена, ...
....
Никак, дори. Но търпеше. Чакаше и чакаше.
Минаваха часове, дни, месеци.
Ноември бе към своя край.
Отговор нямаше. ...
Пътека
от някой, пред теб доскоро вървял.
Ти няма как да стигнеш човека,
който в храсти, ръцете си голи одрал.
И невидими камъни, краката му ритали, ...
Молитвено
Тихо се сипе съдбата
Вече забравихме лятото
Падна и първия сняг
Има я ...
В очите ми расте елха
Усмихва се дървото вътрешно
с всичките си кръгове – свидетели
на бавното загниване на цветовете.
Кората му единствено набръчкана ...
Послание
единствено, защото съм успешен,
и всеки чул, но не разбрал,
изказа се, че бил съм смешен.
И моля ви, кажете на жената, ...
Просто, ясно и честно
Ти изписа в душата магически руни –
от орисници три – светъл дар и тегло –
стигма – дето съдбата челото целуна.
Пърхаш тихо в съня и рисуваш ми план ...
Усещане за доброта
когато му подхвърлят залък хляб?
Без сълзи, трескаво горят!
Цял в дрипи, до живот заложник,
дели трохите с гълъбите пак… ...
Художник
дори и да нямам талант,
това е така интересно,
досущ като глупав курсант.
Да гледам отсреща жената, ...
Хумор и забрава
обаждат се често различни болежки,
но пием и псуваме с наш'те другари
и бутаме още живота човешки!
Гледаш го: побелял, но седнал в бара! ...
Гния
ние живеем сами,
ние умираме сами...
Орсън Уелс
За пореден ден седя, ...
Ще дойда тихо
Може би аз тази вечер
ще дойда тихо в твоя сън.
С плахи стъпки отдалече
макар че тъмно е навън. ...
Тя е вечната права лопата
и всеки сочеше, редеше етикети,
не виждайки във огледалото си блудница,
а дама със салонни табиети.
Със самочувствие... на гол тумбак... ...
Ден n-ти
Денят бе дълъг и уморителен.
Вървеше и мислеше за нещо.
След миг, нещото, вече не бе в ума й.
Нещото, бе пред очите й. ...
Слънцето диня е жълточервена
мирис разнася навред,
плува сърцето сред морска вселена,
чувството пие шербет.
Синьо жребче е небето и тича, ...
Убеденост...
Не искам да скърбя
по минали неща.
Не бих се затъжил
по болка от любов. ...
Огън в океана
мен прегръщай,
мен наричай своя ден.
Мен обичай,
мен прегръщай, ...
Мракът изгрява от изток
да го търся,
да го опитвам,
да си внушавам, че не поглъща
истории ...
Няма да те дам
в който ръцете ни се докоснаха.
Усещам твоята безрезервна любов
и страстта, която ни изпълва.
На друга не искам да бъдеш ...
Пости
Макар че веят немилостиви бури.
Слънчева памет живее в нивите.
И соковете гроздови са още щури.
Небето е притъмнено и студено. ...
Иконата
Със златна рамка, с ореол,
свещи́, цветя, случаен дар,
далеч от Божия престол –
виси в черковния олтар... ...
В немилост
пред моята жена:
Не ми подвиква - Милоо!
Не готви капама!
Не ме изпраща сутрин ...
Поглед, в който потъваш докрай
Безсимптомно броиш карантина.
Поначало предвиждаше край.
Послеписът едва се размина.
Домошар се оказа страхът. ...
Паролата бе "Лунна светлина"
Последна нощ... Утихнал е градът.
Защо ли идва време за раздяла?
А утро е... И сякаш нямам път.
"Не тръгвай!" казвам, ала тя отплава ...