В този свят безумен, хаотичен... човек
разбира че в онзи миг когато е обичал
в забързаният ни живот, без ценностния век,
наистина живял е, в любов се е вричал.
Обич за децата с душичките малки красиви, ...
Понякога безкрайно всичко ти се види,
очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.
Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.
Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.
Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със св ...
Ще застана до теб мълчалива
и в лика променен ще се взирам.
Не очаквай прегръдка сълзлива,
ревността ми се самосезира.
Любопитство дори ме измъчва, ...
Аз съм сложен, дори невъзможен,
нарисувах небето със пръст.
Неразбран, на гръб разположен
и бунтар, само метър на ръст.
Аз съм ням и дори толкоз сам ...
Тази година, толкова гласа ми взеха,
че пред елхата на Коледа сигурно аз ще шептя.
Пуснаха звяра и сложиха в клетки Човека.
Търсеха личното, криха се от дълга.
Глас във пустиня, удавен от пясъчни бури... ...
От твоя глас се раждаха вселени,
любови се разпалваха до жар.
Изстиналите трепети – студени,
възкръсваха нестихващо в пожар.
Морето пази спомени за теб, ...
Светът е скромно подреден: да имаш хляб, да имаш маса,
да срещнеш утрешния ден с любимо чайче на тераса.
Да бъдеш смел – и много див! – любов на всеки да раздаваш,
да преживееш нервен срив, да можеш благо да прощаваш.
Да имаш син и дъщеря. С жена, която те Обича, ...
В петък разпети - най-тъжен в годината -
помня, че мама на път след градината
винаги с цвете и сълзи в душата,
стиснала с вяра и болка ръката,
влизаше с мене в кварталната църква. ...
И някак си е хубаво, когато
ме изненадваш с шоколад и ягоди.
Когато ме прегръщаш като лято
и смееш се над дребните ми ядове.
Когато за вечерята забравям, ...
Красив ли е човекът, може би ще се запиташ?
Защо ли толкова е важна таз изкрица в същността?
Хората човечни са, понякога и зли, но всички си приличат, защото имат си мечти.
Човек е той човек със всеки. Но защо му трябва на човек да бъде всеки?
Личността е резултат от човешко възпитание или огледало ...
В планината висока погубена е топла мома.
Стои тя в малка захлупена къща, омаяна от своите мисли и топлина, гледа към една малка искра, тъкмо, изгряваща от дупката на единствената кристална стена.
Всяка искрица отразява се в ъглите на тази стена и омагьосва нейната крехка, самозабравила се , свита , ...
Ти кротко ни гледаш – незримо Око.
Нали сътвори ни от пръст, но свободни.
Не разумът чист, суетата ни води.
Дали не сгреши генетичния код?
Но знам, ще замахнеш – последен откос. ...
Той беше войн със сила надарен,
от млад покрит със подвизи и слава.
До генерал младежът рано се издигна,
че като него мъдрост кой да притежава.
Но тайна носеше във своето сърце, ...
Аз знам, че щеше да заплачеш,
ако в душата ми чернилката разровиш,
ако всяка болка и тъга изровиш
аз знам, че щеше да заплачеш!
И знам, че щеше да си тъжна, ...
В парка беше седнала старица,
на пейка сред цветя... и там,
с трепереща ръка, хранеше ранена птица...
от близкия параклис, тихо чуваше се псалм.
Подминаваха я разни хора, ...
Между нас прозвуча едно име.
Две срички, слети във безсмислен звук.
Аз няма да забравя тази зима.
Уж бяхме двамата, но Тя бе тук.
Загледан си във моите очи, ...
/Песента, която Вергилий написа за концерта на Хайредин, защото Мирабела е глупава /според него/ и не може да пише поезия/
Към бряг желан, в омара, вечерта
почти невидимо се спуска.
Прокарва тънка, огнена черта
над планината андалуска. ...
Мъжко хоро
Навън е студена зима и сняг заваля
а юнаци сбират се край старата река.
Облечени в ризи, стара носия от някога,
за празника, обичая български, за почитта. ...
Свободната душа - тя весела не спира да върви,
тя винаги е толкова омайна и щастлива,
тя никога глава не клони.
Тя се рее из полета и нивя и разсейва тя старите жътвари - със приказки омайни на мъдрец,
избавя от беди и от неволи. ...