Поезия

253,1 резултата

Душа, без плът

С постоянство ме препъва,
блудният, разгулен век.
Грешници на кръст разпъват,
странник - уж богочовек.
И ожулена, до рана, ...
524 2 7

Заслон под сърцето

Крилата ми тънички,
рисувани в сънища,
усети да пърхат ти.
Заслон от ръцете си,
най-дружески сплетени, ...
588 2 6

.

По принцип, се връщам към тебе,
на думи,
на чувства, на погледи,
- мислени друми.
Навярно, е свършено, ...
721 4

Неканени гостенчета

В гънките на главният ми мозък,
червейчета малки се нагнездили,
пир си правят, дори се веселят,
хранят се от моите фантазии.
Понякога главата ми гъмжи, ...
1.5K 1 1

Има любови

Имах любови...имах мечти!?
Имах надежди и водих воини.
Надявах се,плаках ,отчяно молех
да бъда разбран...но някак останах сиротен и сам.Безлюден е днес моят адрес
и никой не иска с мен да дружи ...
661 1

Радост

Къде си радост? Нали тука бе?
Къде си младо, синьо небе?
Къде сте, мои звездни сестри?
Помните ли, къде сте били?
Да! Тук! В мойта душа! ...
726 2 3

Обичам - думите са нацъфтели

на В. Фр.
Обичам, но защо ли ми се струва,
че изгрева и той ли го целува,
шуми море, в краката му се гали,
и слънцето лъчите в него пали. ...
454

…пак е септември…

Отново е утро… и пак е септември…
аромат ми наливаш в чаша кафе.
Ръцете ти топли и толкова верни…
Чуваш ли? Още пее лятно щурче.
А вече е есен, дори във очите ни… ...
758 4 13

Почти...

Умът обърква поривите на сърцето...
Сърцето пък отрича неговите доводи...
И вместо да се движиш гордо и напето,
ти си стегната в много здрави окови!
Почти доволна или пък почти щастлива... ...
619 1

Зеленият гълъб

Исках... да имам приятел -
кученце, котка, прасе...
Дълго го търсих в полята,
а той от небето дойде:
Гълъбче, кацна на двора. ...
1.4K 5 20

Тъжният есенен дъжд

ТЪЖНИЯТ ЕСЕНЕН ДЪЖД
(по Николай Лилиев)
Тъжният есенен дъжд
плаче над моята стряха,
с тъжния есенен дъжд ...
585 1 2

Очи в очи

Невидими са птиците ми топли
и ласката им също е невидима...
Статичното небе и храм, и гроб е,
но ехото е винаги раздвижено.
Тревогата на питомните облаци ...
605 7 4

Далеч, далеч от земните затвори

Далеч, далеч от земните затвори
и много по-високо от небето
очите ти божествени говорят,
събрали до прашинка световете.
Кълбото се върти във две зеници ...
588 3 13

Xризантемово утро

Прекипи ли ширата и младото вино запее,
чиста обич във дъбови бъчви - с кораво сърце,
край пламтящия огън две чаши дали ще налее,
капки есенна кръв северняк - със студени ръце?
Ще поседна под шала си тихо, по котешки свита, ...
441 5 8

Щипка щастие

Понякога отлитат думите
в небето ми, така високо,
с очакване при пълнолуние
сърцето да им е посока.
И после стават звездопади. ...
695 6 16

Новите ни (хомо) нрави

Някой си нормалната любов оноди я
и ни зове към нови, хомо, нрави.
Звучи, като начало на пародия,
но всеки тук прочел.... сам изводи да прави...
Не трябвало да се делим по пол, ...
686 21

Думата любов

Всички думи залиняха.
Само ти си жива тук.
И със теб под мойта стряха
гушим се един във друг.
Ти си в мене непрестанно- ...
947 1 5

Есенни контрасти

Умореното слънце зенита не може да стигне,
като примка се свива кръгът му в извечния ход.
Тишината изгуби онези кресливи авлиги,
пак последвали другаде своя номадски живот.
Есента залюля недодялано тънките клони ...
1.3K 9 13

Ангелче Красиво

От небето ангел спусна се и никой не разбра.
Живее тя сред хората и от тях ранена беше.
Сега различно е това което случи се със нея. Намери любовта и аз намерих нея.
Тя за мен е мойто ангелче красиво, и за нея давам всичко,защото тя е мойто мило.
Ангелче със ангелска душа, и от всичко друго на света ...
436

Грозна гротеска

Грозна гротеска, тъй грозна съдба
Грозно сърце го е догонила смъртта
Груби ръце и болнаво тъй студено
Грозно лице, бледо, болно, наранено
Рамката сграпчил, той я не пуска ...
798

Звяр

Искаш кръв ,искаш смърт.
Искаш разруха и гибел..
Миризма на утроба,
Преждевременно гнила
Нищо родила... ...
882 2 2

Есенно настроение

Над Витоша се стелеше мъгла
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...
847 3

Мъката на гората

Горо ле, Горо зелена,
имаш ли сянка дебела,
имаш ли вода студена,
телата да си разхладим,
жаждата да си утолим? ...
886

Изкуствуто е вечно, нема страшно

Един пуйет извади си молива
и каза "Най-гулем е моя..."
съблече ризата кирлива
и написа десет метрова балада.
Прибави още сто миниатюри ...
679 10

Tочно затова

В главата ми нощуват ветровете,
Луната връзва люлка - за разкош
и учи лудостта ми, как да свети,
дано светът забрави, че е лош.
В потайни ъгли малките щурчета, ...
2K 18 41

Есенно проникване

Вътре в мен е вече есенно,
Дъждовно, ветровито....
Както наоколо сега...
Въртят се ветрове,
напира да се пролее дъжд.... ...
797

Миг

И мойто утро тихичко премина,
не беше слънчево и топло.
Валя, гърмя, посмя се, даже честичко боля.
И мина...
Сега е ден и някак си препича, ...
772 1 6

Всепобедна вяра

Страхът е главорез, но е в опасност,
от вярата – добра и чиста, бяла,
без глас трепери, в риска си натясно,
с безславие да си скрои провала.
Защото крайно са несъвместими: ...
3.4K 18 45

Безпилотен

Опитвам да се надскоча
Да летя без посока, без крила
Да съм това, което другите не искат
Да правя това, което не им стиска
Знам кое е право и кое е грешно ...
776

Главоболие

В главата си открих акордеон.
Внимателно го бутнах настрани.
Изхърка като стар шансон
и млъкна, сякаш го боли.
В главата ми звучи акордеон. ...
1.6K 2 15

Самотен Демон

Все на теб се моля, готова да ти падна в ръцете,
сили нямам да спра влиянието ти върху мен...
Ала не ще нося повече това бреме върху раменете,
ще дойде ден, когато ще ми паднеш в плен...
Из улиците, в мрак, самотен ще се луташ посред нощ, ...
594 2

Нощ в Андалуси́я...

Нощ в Андалуси́я...
Денят се скри зад хоризонта
потъна в мрак Андалуси́я –
безброй красавици страхотни
нощта изпълват със магия... ...
485

Есенно капричио... (диптих)

Есенно капричио...
(диптих)
1 . Есенно капричио...
Вятърът все още весел,
още аз и Мисълта - ...
420

Из градовете

из градовете
птички не цвърчат — че ги
страхът помете
979 1 1

Предчувствие за Есен...

Предчувствие за Есен...
Гората е с духа на развигора
и в нея бродят летни чудеса...
... но-о Вятърът върти сега нагоре
оранжево-червените листа́... ...
503 1

Алея с номер 20 - 08

Алеята е двайсет, нула, осем.
(тук всички те са набори по тръгване).
Тя, като всякоя година високосна,
с едната даваше, а с другата измъкваше…
Теренът прогресивно запустява… ...
634 4 7

В съня ти ще се връщам някой път

В съня ти ще се връщам някой път
и нежно за ръката ще те хващам.
Ще бъда здрава от стомана връв,
когато бездна пътя ти прегражда.
В съня ти ще се връщам някой път, ...
452 6 7

Белоградчик

Студено е.
Студено от мъгли,
излезли
от прегръдките на вятъра.
Големи обли червенеещи скали ...
431

Прибиране в къшлата

Пак звъннаха наблизо, не бе сън.
Погледнах към върха - прибираше се стадото.
Пастирът беше гневен, псуваше наред,
бях омагьосана от песента на чанове.
Навярно той е прав - денят бе окъсял, ...
540 2

Тишина Безкрайна

Ти навярно си сега миг от тишина безкрайна.
Не усещаш ли това, прекрасна моя ти омайна.
Разделени, аз и ти от спомени болезнено изречени.
Разделени, аз и ти от спомени, но съдбите ни остават си предречени.
Нима не чувстваш, мило мое, същото и ти? ...
648 1