Отворих тайно батковата раница.
Била пълна с вълшебства безброй.
А в нея тетрадки и ... книжка със страници
с рисунки на цифри, като войници във строй!
Маршируват в колона подредени. ...
Любов на заем ти не можеш да дадеш.
Защото сърцето твое е едно и не можеш него да го продадеш.
Любовта ти твоя можеш да я подариш,но на точният човек който ти решиш.
Едно едничко ти е на света и недей ранявай го помни.
Пази го радвай му се,но внимавай,че опасност има от измама и от това се ти пази. ...
Обичам те през пролетта, когато
ухаеш сладко на дъжд и липи,
а сърцето ти на съдби богато,
пулсира шеметно и страстно кипи.
Обичам те, когато жарко лято ...
В този век на маските бронирани,
технологии, компютри, вируси,
имам си три чипа имплантирани,
лудост, радост и любов, разбира се.
И макар рода на изкопаеми, ...
Със олио намазах Юпитер,
поръсих го със звезден лют пипер,
от Млечния път чаша мляко си сипах,
на слънцето го стоплих и опитах.
Не беше сладко, сложих няколко астероида, ...
Без книга в чантата си никога не тръгвам -
настолна библия и суеверен жест.
Тъй както пътник събеседника
във влака не избира,
така посягам в купчината - ...
Улични лампи пред прозорците светят,
зад стъклата срамежливо надничат.
И щом уют в нечий дом усетят,
разбират, че двама там се обичат.
И дори лампите навън да треперят, ...
Да те изпратя в три през нощта
и самотно в кухнята да приседна.
Да си направя кафе след това
и към мрака вън да погледна.
Да размишлявам върху тази съдба ...
ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ
Защото те обичам, ли си тръгваш?
Не е логично, нито е почтено.
По-страшно е, че вече си излъгал.
Душата си отключих – за да влезеш. ...
Къщата на чичо баба бързо спретна.
И перденца сложи да е по-кокетна.
Старите пътеки поднови със нови.
Той картина своя някаква изрови
и доволна Мери бе от резултата. ...
От кой момент започваш ти?
Самият ти си или само съществуване,
поредност от животи или миг,
душата ти във който се разплаква.
Посоката една е в този свят. ...
Кумири нямам. Нито суеверия
и пътят ми напред не криволичи.
Високите вълни са ме намерили,
а пяната им ми е огърлица.
Сега си спомням цветните моливчета, ...
Обкичвам се, бе(з)силно слово,
с клупа на думите ти, вечно бедни -
на тоя свят, разбрах отново,
еднакво с тебе сме му непотребни.
Намирам се, унили мисли, ...
Ето те отново тук на снимката пред мен.
За миг си близо,но всъщност толкова далеч.
Как да спра да мисля все за теб,когато моето сърце откраднала си ти?
Нима е сън случващо се за момент,или пък реално е случващото се на мен?
Открадна сънищата ми дори,дано със теб се случва същото нали? ...