Харесва ли ти? Продължаваш ли да грабиш?
Можеш и да довършиш, нищо не остана.
Създаде рани, океани, направи си пътечка,
за теб доводите са ти, че съм просто пречка.
Твърдиш, че си без грешки, че си перфектния човек, ...
Между лятото и есента
Залязва слънцето, а с него и денят,
в спомен светлината бавно се превръща.
От вятъра, дошъл ненадейно, листата звънят,
прибират се хора, всеки в своята къща. ...
Не бойте се, децата ще ви съдят,
от памтивек е ставало така.
Ще искате ли като вас да бъдат
или ще им дадете свобода?
Не се чудете, ако ви намразят, ...
Когато капчица по капка се изтича
животът ми и става черно-бяла лента,
а музиката в хоризонта тихне -
усмихвам се, на спомените верна.
На бялото, останало във мрака, ...
Разсипах думите. Гнева ми ги премаза.
Обида мисълта ми вкамени.
Зад порти от ръждясало желязо
мълчанието прага ми обви.
И с черен плащ загърнал тишината ...
“Обичам те” не се научих да казвам.
Не мога, изгаря ме сякаш със плам.
Не ми е вродено, уви и боли ме, че начини
да го показвам не знам.
А как ми се иска със всичките сили; ...
Сякаш съм на двадесет и пет.
Куцукат дните бавно към прибоя.
Психически ли? Още съм наред.
Съдбата си не давам. Тя е моя!
Мълча на глас със пътя подир мен. ...
Днес успах се, чичото пак ме изпревари.
Покачен на покрива, в осем го заварих
и, да си призная, досрамя ме даже.
Че съм поспаланко може да си каже,
а на помощта ми искам да разчита. ...
За жената отварям пак слово -
Тази вечна химера, загадка,
тази порция сладка отрова,
и капан за мъжете... накратко...
Но какво ли да кажа? Не зная?... ...
Сладко от дюли. Чушки изпечени.
Грозде надуто наднича от щайгите.
Обедно- юли е. Октомври пък вечер е.
Есенно грачат даже и гаргите.
Сламени плитки заплитат върбите, ...
(защото любовта е по-силна от смъртта)
Дали ще превъзмогнеш някой ден
на черен гълъб - вестоносец зъл - писмото,
че, с късче мрамор станал по-студен,
ще омалее в твоите гърди животът. ...
Септември пременен във охра слиза. Ветрее се годежната му риза. Косите му, виж, греят листопадни. Очите му за хубости са жадни. И кошница със плодове ни носи. Задава неочаквани въпроси. А пътят му е ясен и е лесен. Очаква годеницата си Есен. А тя нехае, все танго танцува. На хладна, недостъпна се пр ...
Съмнение домашни чехли тътри,
пижамата му - цялата лекьосана.
И с четката - с бодличките, навътре,
търпението реши, нескопосано.
Едно ми е такова...Не Овенско ...