19 957 резултата
Почивката на поета
Поел по пътя, прихнал в рими,
поетът се разля и стихна.
Реши, че време за почивка
настанало е в морна зима. ...
  496 
Като отворена книга,
с избелели листи,
от сълзи неизплакани,
с теб разговарям без думи.
Като детектор на лъжата, ...
  966 
Еднакви ли сме? Да, ще пием бира.
Различни ли сме? Да, ще пием още.
А мразиш ли се? Аз пък ще умирам.
Умирай. Аз все още помня снощи.
Аз мразя хиени. Те са носталгични. ...
  1376  10 
Душата ми заспиваше
навън... на плочника,
на две крачки от вратата,
а вътре в топла стая
се протягаше, безочливо, ...
  525 
Ден пореден, пулсът времеви спира,
човек все нещо търси, щом търси ще намира,
времето е мъртво, но всички ни ще надживее,
снимай го в спомен, от лентата на живота не ще избледнее.
И този ден спомен не ще остави, ...
  588 
Нямам време за войни –
животът отвън чака ме
да загърбя ужасното „преди”,
разказва колко плакал е
за пропиляното щастие ...
  561 
Прашинка съм в безкрая на вселената.
И име нямах, когато влезе в моя дом.
От никъде съм. Някъде в системата...
Божествен дар си ми и дишаме в синхрон.
Невидимо съм видима. Не всякога. ...
  1147  31 
Гората на надеждата е тъжна,
че капят пожълтелите листа
и чувства се прокудена, ненужна,
забравена зад тежката врата.
Секат дървари тежките и клони ...
  1065  13 
Тиктака някъде някаква истина
и стенният часовник я отчита...
Стрелките се движат в кръг.
Също като времето.
Изостанат ли, ...
  641 
Във тоалетната Мишо се затвори,
че Талантът в него шумно заговори.
Всички чудим се какво ли ще напише,
на Шедьовър вече почна да мирише.
  967  13 
Класически свободните самотници
разпалено си търсят половините.
Не са ги срещнали, а вече ги отхвърлят,
егоцентрично сраснати с годините си.
Внезапните самотници привикват ...
  656  11 
Герой
Спечелих поредната битка,
но ще изгубя войната,
че веднага - друга му пониква,
когато на змея отсичам главата. ...
  633  10 
Календарът ме скуби ден подир ден,
че с млечните зъби захапал съм времето
и тъй остава плешиво във мен
нещо равно и гладко, досущ като темето.
Но аз смуча от сокът на времето често, ...
  390 
Обичам демон
Обичам демон. Със душа.
Различен е. Почти с крила...
Докосва ме... Със сто лица...
За миг е мой... И пак с нощта... ...
  732  19 
На минимума максимума вземам
и стават зимите горещи!
И чужди недостатъци приемам,
не е болезнено усещане.
От котешкото мъркане извличам ...
  673  13 
Железни врати
Не заключвай вратата, живот!
Не заключвай!
Искам въздух. Сега!
Дай ми въздух... ...
  806  14 
Трудно е да бъдеш щастлив,
когато можеш да бъдеш тъжен.
Трудно е да почувстваш любов,
когато можеш да мразиш.
Но най-трудно е да го признаеш, ...
  678 
Точки навсякъде.
В началото
и в края.
Перце
във ръката ми. ...
  1022  14 
Животът наш, тъй кратък
в сравнение със вечността,
все някога ще свърши.
Съдбата всеки е дарила
със отредения ни дял ...
  541 
Защото...
Защото са събраните илюзии
в рамки
на
полу-слънца... ...
  752  25 
Единение 2
Съзерцавам святостта Ти
и снагата ми настръхва,
наблюдавам любовта Ти
и душата ми изпръхва. ...
  384 
Паяци плетат паяжини
преди проверката на времето!
Запустяха къщите преди
да си отидат новите поколения!
Ценности се сменят с други, ...
  739 
Казват славата е като сокола,
лети на далеко и на високо,
безмълвен стоиш долу, на скалата,
следиш на полета му красотата.
Зове те към славата суетата, ...
  840  19 
Тишината не ми е присъща.
Искам шум, глъчка, музика, врява.
Тишина – празна гробница съща.
Аз изчезвам, тя, горда, остава.
Аз я моля, тя гузно въздиша. ...
  886 
Давам ви цялата свобода.
Ваша е сцената, мили актьори.
Играйте се. Лейте слова.
Вдигнах завесата. Готови!?!
Няма място за страх. ...
  567 
Душата ми е гола... като истина,
съблечена във пътища и висини,
и беззащитно скитаща в просторите,
крещи безгласно, търси се в следи.
Във дните бяга, в нощите се връща, ...
  889 
Стъпвам на пръсти
и чакам момента...
чакам... и паля цигара,
тя изгаря,
но аз още стоя; ...
  647 
Спомени отварят пак душата,
безсилна тя кърви,
а на вратата
черен кръст виси.
Хей, ти, усмихни се и не тъжи, ...
  772 
Точно тук...
е нещото,
забравено и мило
спряло пак дъха ми,
точно тук... ...
  591  10 
Очите на бездомния са пусти,
вглъбени във глада на всеки ден,
мирише на обречност и денонощие,
не помни щастие, а само светлосенки.
Яде бездомният трохите на съдбата си, ...
  441 
Песен
... когато пеят, чучулигите са безсмъртни.
народно предание
Палещо лято с миризма на жито.
Примамлива небесна синева. ...
  594 
Не зная
накъде вървят нещата,
нито откъде са тръгнали.
Всичко прекалено
загуби формата си. ...
  563 
Стихийно в мен
се разливат съмнения,
търся себе си
в стъклено кълбо...
Съборена е крепостта ...
  747 
Опънати въжета... за обесване,
пресичат пътя ми, завързана тълпа,
лица невиждащи... наместващи,
последните ми чувства... тишина.
Открито бягство... за прераждане, ...
  722 
Единение
Благославям Те
и покланям се,
прославям Те
и отдавам се! ...
  393 
В дълбините на мрачното ми сиво,
корабът потънал е заспал,
а миналото сякаш е покрито
с дантелен, веещ се воал.
По пътеките на бъдещето светло, ...
  669 
[Backstage][Intro][Mezzo Piano]
Кларинетно звуча нейде из мрака,
барабан сякаш имам в свойто сърце.
Тъмна идея в ума ми пак трака,
мелодично протягам към ада ръце. ...
  510 
Непожеланите - единствено различни
от всички други, с липса на желания...
По десет пръстчета на малките ръчички
протягат се към майчината сянка...
Непожеланите - във техните въпроси ...
  1049  28 
Там всичко беше тихо,
убийствено и безразлично,
там всички ни раниха,
за да забравим да обичаме...
Ей така ни казваха ...
  698 
Защо
Боже мили...
така си ни създал
от плът...
крехка ...
  1236  58 
Предложения
: ??:??