41 756 резултата
Сънувам рок,
в душата ми басИ гърмят,
разкъсват цялата ми същност.
Не знам дали съм аз,
дали е истински сънят, ...
  742  18 
Замръзвах. Отново сред пустинята.
А пареше до страшна болка пясъкът.
Задъхах се. Но пак отпих от синьото,
не замълчах на свободата крясъка.
Изгубвах. Сляп не стигаш до миража. ...
  940  38 
Слънце, пек, жар, море -
там да си сега е най-добре.
Бира, скара, сладолед
и всичко ще ти е наред.
Мацки разголени, мъже загорели, ...
  942 
Зимен хлад повя
над гори, поля -
зимата пристига,
облак снежен вдига.
Рой звънчета с меден звън ...
  595 
Стихотворението е отправено към библиотечния екип на читалище "Съгласие" гр. Каварна и към всички онези, които ми помогнаха в събирането на средства за издаването на втората ми книга "Откровение".
Една усмивка подари на ближен,
една усмивка – светъл храм.
Една усмивка даже е красива,
дариш ли я от о ...
  3938  12 
По коментар на меланхолик (Йордан Серафимов) : 7-12-2008г. 01:30
току-що в леглото си, облят в сълзи, потънал в тъгата си и лудостта си, блъскайки се в стени от неразбиране за света, осъзнах, че... думите са илюзия. не могат да обяснят болката, нито света, нито нищо. нищо не подлежи на обяснение и р ...
  1071 
Както снегът вали,
така снежно бели капят и нейните сълзи,
очите и цвят на кафе,
днес по-горещи гледат те от кадифе
и усмивка топла те краде, ...
  523 
Пред мен са същите картини от дома,
далечни спомени от мойто детство,
опитаха се лесно да сломят
духа ми всички бедствия,
но времето не може да ограби ...
  1070  24 
Хората са като гъбите.
На едно място растат
и вярващи, и невярващи;
и щастливи, и нещастни;
и добри, и зли; ...
  816  10 
Платна над хоризонта реят
на кораб странници залисани.
Да живеят със звездите
те от съдбата са орисани.
От мълнии не се страхуват, ...
  481 
Нежно
слънцето принася
утрото на
днешния ми ден,
фини ...
  982  15 
Луната на тънкия облак седи.
Пътуваме някъде, братко.
В каруцата звездна до мене си ти,
с маска от минал спектакъл.
Ще минем нощта и големият цирк ...
  707 
Лунна птица
Сълза като отронена снежинка -
сама в нощта сега е моята душа.
Искри от пламък зъл прогарят
този миг червен от моята дъга. ...
  810 
баща ми
сънува:
всичките ми страхове
под формата
на мандарини за Коледа, ...
  632 
Звън камбанен вятърът помете.
Аз - обрана коледна елха -
се опитвам да спася късмета.
Дрян за здраве, берекет редя...
А когато коминочистачът ...
  618 
Нямах криле, за да летя из света...
Нямах магически сили,
за да направя каквото желая.
Нямах слушател,
за да изслуша мъките ми... ...
  808 
Животът сложи край на още една песен,
не го е грижа дали някой ще страда,
всички знаем, че пътят до тук не е лесен,
катерим стъпала и после всеки бавно пада!
След всеки край идва ново начало, ...
  536 
Кошмар наяве
Клетка от мисли, от чувства, от страст.
Клетка от болка, тъга и обиди.
В ледените решетки се блъскаш, крещиш,
а огън изгаря плътта, зъзнеща в плам. ...
  531 
НОВОГОДИШНО УБИЙСТВО
Всяка година в чест на благополучното
завъртане около Слънцето, на уж цивили-
зованата планета Земя, няколко милиона
души убиват няколко милиона Елхи, като ...
  791 
Звънко пееха светли китари.
По лицето ми плъзнаха сенки.
Отмини ме, любов. Замълчи.
Утре дните ще бъдат отново начало.
Утре пак ще довяват трели ...
  747  21 
И както си вървях в дългите години
изгубена, сама
в небето шеметно, усмивка засия.
И срещнах се с прелестна звезда
преживяла не една съдба. ...
  605  11 
Искам бяла магия за мъж.
Да тежи като първата обич,
да е жаден за вярата кръст
и да топли дъха ти до гроба.
Той живее във мен без вина. ...
  1653  41 
Всички вие - оставилите отпечатък в моето сърце,
всички - живеещи под едно небе,
за вас пиша тези думи...
Всички съм обичала
и всички сте били специални, ...
  659 
Оплетени мисли.
В лабиринта на безброй въпроси...
Една неотключена врата.
Неизвестност!
Лента сив дим. ...
  513 
Плясък на птичи криле,
описващи кръг самота,
душата ми някой отне...
допир на чужда ръка.
Заспива моята вселена, ...
  446 
РОЗА ПРЕЗ ЗИМАТА
Зимна утрин... по кристална от сълза.
Вятърът ме гони, аз вървя съвсем сама
Страх... не усещам вече този трън.
Отдавна съм забравила усмивката вън. ...
  999 
Гори свещта, танцувайки игриво.
Тъмнината тихо шепне самота.
На бавни глътки пия виното горчиво,
тази течност ми носи лекота.
Звездичките усмихнати блестят свенливо... ...
  584 
Продължи ли - Къде? Пътят е черна алея.
Линия... тишина.
Тя почувства - Кое? Нищото или топлината на звездния миг.
Нов живот...
Ела, ела и виж, пеперудо, как се рея. ...
  479 
Дъжд в града.
Лъскав асфалт.
Стари сгради.
Жълта кал.
Вървя и мисля, ...
  629 
Като някое малко, гръцко островче, скрито,
феерично омайно, в сребърна печал обвито,
натъжаваш със тежест,
осветяваш с безбрежност,
вселенско олтарна, ...
  883  13 
Денят ми се подава зад завесите.
Притичва по разсънените покриви.
Загладил е косите си разресани.
Избръснат е. Оглежда се по локвите.
Подхлъзва се. Надолу по улука. ...
  2173  46 
Понякога искам да напиша нещо.
Пускам музика, опитвам се да се настроя.
Но вниманието ми изцяло се отвлича
и все към твоя образ тича.
Жалко... (Тебе все те няма) ...
  685 
Изходите колко ли са?...
Изказали се всички светила,
към Буда запътували следи,
Земята е родена с правила
и мисълта ни ребром я крепи!... ...
  751  30 
Защо ме будиш? Още ми е рано...
Насън стрелките даже се въртят,
аз да заспя не мога вече, от пиано
клавишите в душата ми туптят.
Вън нощ е, непрогледна, черна, ...
  962  12 
Беше тихо и безлюдно
и някак самотата зашумя.
Готвеше се слънце да разсъмне
а аз вървях, вървях сама!
И ходех бързо като вятъра, ...
  641 
Взе да пада мъгла,
взе да лъха на студ,
взе да глъхне светът
и гората взе своето листе да хвърля.
Младостта отлетя ...
  909 
Как искам да се скрия от живота,
спокойна нощем да заспя,
сънят като любовник нежен
да стопли моята Душа...
Обръщам гръб, през сълзи бягам, ...
  611 
Лежа на пода със окървавени мисли,
с убити без пощада мечти
във стая със червени пръски
по мътно-белите стени.
Рафтовете гледат със презрение, ...
  572 
Не знаеш ли,
че не умират никога мечтите!
Защото няма как
да угасиш звездите,
да спреш прибоя на вълните, ...
  593 
Все някога ще завали онзи дъжд...
Онзи дъжд на мълчанието. Все някога небето
ще разтвори сърцето си. И болката, събирана с години,
ще изчезне... за миг. Все някога... все някога...
  1091 
Предложения
: ??:??