Насред огромната тълпа, решила мен, че ще ме няма,
работя, любя и творя. Света обичам – млада дама.
Мълча, когато ми е зле, и не разбирам кръговрата –
да имаш празно портмоне и да живееш за заплата...
Творя, прегърбен от тъга, лица жестоки и обиди. ...
О, колко е грозно и черно небето,
о, колко е тъжна и зла песента
на вълните, по сивия бряг на морето,
озверили се сякаш към мойта душа!
Тихо плаче сърцето човешко, ...
"В твоя памет"
Нима е истина, че теб те няма?
Казват времето лекува, но дали?
Животът рано или късно все отваря рана,
но не знам кога ще спре да ме боли?! ...
Leave a scar
It's not like I made myself a list
Of new and different ways of murdering your heart
I'm just a painting that's still wet
If you touch me I'll be smeared, you'll be stained ...
ДЕТЕЛИНАТА
"Махни се от поляната ни! Само я грозиш!
Такава си неугледна, неправилна и жалка!
Сега пък цивриш! Я да млъкваш! По-добре се виж!
Да порастеш такава - ти си просто откачалка! ...
Жената, която всичко прощава
е жената, която те чака на прага.
Жената, която всичко прощава
е жената, която до тебе си ляга.
Тази, която кафето ти прави ...
Два месеца в два листа:
Това, което бях, е било това, което съм искала да бъда. Човек е устроен така, че да подчинява подсъзнанието си на съзнателната си мисъл и контролиран от кората да храни подкорието със своята реалност.
Сега не знам какво искам да бъда, следователно не съм.
Научих се да приема ...
Един човек живееше край нас,
невидим за невиждащите хора.
Говореше с дъжда с пресипнал глас,
прегърбен от безкрая на умората.
Един човек събираше мечти ...
Минава отново остарелият влак,
по същите релси, през същата гара.
И същите хора ще спрат тука пак -
във същия град, на същата гара.
Ще погледне всеки познатото място ...
Ли спеше в памучните си чаршафи на цветя и сънуваше... бъдещето .
3017 година, никой не остаряваше и не умираше
вече , всички сгради бяхд огромни почти до небето , сиви и обвити в мъгла. Нямаше градове , само огромни пространства , огромни сгради и мъгла. От цялото й семейство Ли беше останала сама ...
...Вдъхновена от теб...
О, скъпи мой, любими, моята голяма, уникална любов...
благодаря, ти че ме караш да се чувствам така изпълнена
със лъчи - светлина, звезди - топлина, въпреки мрака и студа
толкова щастлива и тъй безкрайно вдъхновена да живея за теб... ...
ШЕСТА ЧАСТ
I
Ивана
Ивана пусна душа с пълна сила и притвори очи под него. Не помнеше да е правила това преди. Бойлерът не беше малък, 80 литра , но като минеше Марето през банята, за тях с Илия оставаше вода колкото да си хвърлят набързо по един хладък душ. Марето замина, след това-Илия, но навикът ...