Простакът винаги за себе си е прав,
но иска всеки друг да е съгласен.
Освен това не е и благ по нрав,
и фен е пръв на разговора празен.
Опиянява се от своя собствен глас ...
Направих си дръвче от клонки сухи
и вазата във вкъщи украсих.
Прекрасно е, макар и с вени кухи,
аз с бели лампички го осветих.
И сякаш вдъхнах му живот, то грейна, ...
Слънцето напичаше силно. Жегата натежаваше и ставаше трудно да се диша. Летовниците бързаха да се прибират по къщите и хотелите под сянка. Божо седеше под чардака на старата си къща в Созопол и гледаше хотелите и ресторантите пред него. Вълни на гордост изпълваха потното му тяло.
-И всичко това е за ...
Не се учудвам. Все ми е едно -
че пясъкът под мене студенее.
Че чайките ме мяркат под око.
И съм на плажа свита дълго време.
Обхванала по детски колене, ...
… Така… Сега финт, отдясно… Подмина го като влак малка гара… Ето – вижда съотборника си на фланга. Но там има двама съперници… А от другата страна е мярна крилото. Сега ако литне напред… Пас! Ухааа…
Чу се свирка. Играчите свалиха шлемовете и се спогледаха. От малката стаичка с компютъра излезе водещ ...
Повярвах си, че мога да обгърна,
Земята да обхвана със ръце.
На всеки удар исках да отвърна.
Морето беше ми до колене.
Но времето летеше безвъзвратно. ...
По поляните на дъхави желания
свирят нежно спомени- щурци
в гъстите треви на неизказани признания,
до разцъфналите шарени мечти...
Ветровете мисли пак се търсят ...
Родени да бягат, веднъж като две деца
с детски чиста вяра, с надежда в новия
ден, с утеха в сърцата си, те препускат с
вятъра.
Родени да бягат, като влюбени юноши ...
Мълча. Пред мен седят прострени -
вестник стар и ноти разпилени...
Кафето горчиво сковава главата
и всякаш търси от мен отплата.
Думите глъхнат в мрака себичен, ...
Моята баба, по майчина линия, имаше най-хубавите очи, с цвят на грах, в зрялост, когато шушулката потъмнее и е готова за откъсване. Дядо, докато почина, не се раздели с бозинявите си потури, най-дълбоките, които някога съм виждала.
Двамата живееха в старата къща, в задния двор и това беше най-интере ...
Хората са интересни създания. Всеки човек е различен сам по себе си и всеки вярва в нещо.
В какво вярвам аз ли?
Вярвам в много неща... В музиката (пеенето), в писането на стихове, в рисуването и изобщо във всичко, свързано с творчество. Защо вярвам в тези неща?
Защото всяко едно носи своята неповтор ...
Докоснах залеза с душата си.
А тя жадувала за светлина,
окъпа се във кървави отблясъци,
от болка огнена в мен запищя.
Защо не завали пороен летен дъжд... ...
Ти помниш ли? Ти помниш ли нощта,
когато любихме се до полуда?
Бе пролет и ухаеха цветя.
Бях луд по теб! Ти бе по мене луда!
Целувките изгаряха плътта! ...
Когато преминаваш през деня,
край тебе сякаш всичко се усмихва,
от стъпките ти - будят се цветя,
а слънцето - в очите ти притихва.
Събуждат се - най-нежните души, ...