argonyk
344 results
  533 
Онази нощ, преди да си замина,
изправени пред прага на безкрая,
вечеряхме любов и малко вино
в уюта на една хотелска стая.
Богатството на дните ми бе скрито ...
  528 
Есента е любов пъстроока
и ръждясват на мрежата вените.
Прекипява на гроздето сока,
за да стихне в две чаши червени.
Няма скръб по любимата моя ...
  419 
Безкрайна морска шир – очите на дете.
Такова синьо в стих не се описва.
Вълнà по пясъка синджирчета плете
и времето с безвремие ме плиска.
Септември щедро сипе слънце върху мен – ...
  617  15  13 
Изплакани са всичките раздели
и всяка мъст за мен е непозната.
Щом къдри август облаците бели,
не е сезон за ярост и разплата.
Задраскал съм предишните обиди, ...
  492 
На липсите по гърбавия хребет
съдбата ми ще става по-нелесна
и аз перифразирам стих и песен:
какво е, всъщност, лятото без тебе?
На Юли след сланата подранила, ...
  576 
През юли е особено жестоко!
Смъртта е завишила свойта квота.
Тя взе момичето ми пъстрооко,
което беше влюбено в живота.
Без лятното момиче в синя рокля, ...
  718  11 
Под облак градоносен и цигарен дим,
от Херкулес по-силен и до ужас слаб,
логически – реален, но необясним,
живял съм без море, без тебе и без хляб.
Обрулен, като стара мачта без платна, ...
  603 
Лустросани портрети по поръчка?
Боичките, уви, не са помада.
Аз искам да се вижда всяка бръчка
и всеки белег от пиянски свади.
Отива ми живот с неясни криви, ...
  659  14 
На беса не прогонихме чумите.
До липите пчела не припари.
И от пълния кошер на думите,
само восък изважда пчеларят.
Пак припламват езици прокажно, ...
  595  10 
Без празници, без делници и без любима,
небръснат и невчесан по стандарта,
на босо през просòто, на босо по килима –
поетът е отдавна "бита карта".
Той може като свещ от овча лой да гасне, ...
  417 
Познавам го от петдесет години вече
и толкова години с него остро споря.
Преди във Господ да повярва – Го отрече
и всеки земен грях до днес му бе опора.
Налиташе да пие и да люби смело, ...
  1067 
Под вишната отпивам от мавруда –
за късната ми смърт да е предплата.
Тъгата ми две котки ще прокудят,
синигерът говори с тишината.
Подреждам пъзела на мойто детство ...
  553  15 
Не руският ботуш от свинска кожа,
не острият ханджар за мъст изваден –
щом липсата на хляб го разтревожи –
народът сменя с бунтове парадите!
По Чинтулов, по Ботев и по Вазов, ...
  423 
Побирам се в смалената окръжност,
която календарът ми чертае.
Любимата в очите ще ме лъже,
а попът за смъртта ми ще нехае.
Отприщените страсти ще завират ...
  1145 
  624  12 
на Т.
Има думи за ялови сватби
сред шумà от роднински капризи.
За живота, живота ограбил
и за църкви, в които не влизам. ...
  631 
В този дом от години така е прието:
от среднощна тъга ли почукаш прегърбен –
не заяжда на дворната порта резето
нито пантите скърцат с ръждясали зъби.
Чаша вино за чуждата скръб ще намеря ...
  541  14 
Обич доживотна, след живота – също!
Спомен като ласка – в мрака ми светулка.
Мама от небето пак ли ме прегръща
в родното ми село – моя първа люлка.
Грапавите длани и петите боси – ...
  974  20  34 
Тук няма вече плетени огради
окичени със спукани гърнета,
но още крякат жаби покрай вадата,
щурчета пеят и светулки светят.
Не чувам дядо Вълко как с десница, ...
  1138 
Пак родопските гайди минорно звучат,
композирали мъката наша.
Нека хищници дебнат под път и над път –
вдигам с Крум за победите чаша!
Глътка спомен от тъмното робство отпил, ...
  592 
Тази циганска твоя душа, необятна!
Самодивска вода ли под бряста си пила?
Като жар, разгоряна за танц нестинарски,
като път пред каруцата с пъстро чергило.
Някой бие дайрето на август под зноя ...
  985  12  12 
С теб няма как да сме от рохка глина
щом носим белези под свойте кожи.
Безсънният ноември си замина
раздялата поне за век отложил.
Под къдравата сянка на липите – ...
  1233  16  10 
На Т.
Сега цъфтят липи и цвят се рони
под облаци от нежност бяла,
и восъчните пити ще напомнят,
че нашата любов е цяла. ...
  1663 
Ти няма да минеш до мен под венчило,
аз няма до теб да се будя щастлив.
Разлюбван до ерес – днес с дяволска сила
за теб оцелявам и още съм жив...
... и още ти пиша любовни сонети ...
  1345  24  17 
Насън, или наяве, мила моя –
в разхвърляни дилеми, в тих въпрос –
ти вечно ще разплиташ на покоя
косите дълги с цвят на абанос.
Ще си причина в стих да се усмихна, ...
  1052  15  12 
В живота ми забързан – знак крайпътен –
по мене жълто куче ли пролайва?
Любов далечна погледа ли мъти,
или пък стърже в лепкав мрак трамваят?
Такъв ли – медна круша, плод обрулен, ...
  807 
Лудостта на петлите пропя в моя стих.
Бледа сянка се мярна, изчезна, и мръкна.
Аз мостове след себе си с бяс не горих,
но живота си глупав към нищото мъкна.
На критѝка с излъскан до блясък чепик – ...
  1132  14  15 
Полегна хлад над мъртви и над живи.
Небето сиво рони едри капки.
Един обичан син сега отива
в друг клас да пише своите тетрадки.
Различен клас, по-близо до звездите, ...
  1091  13  13 
Преди от кървав облак да отпия,
преди ликът ми вълчи да ви стресне –
ще трябва глас над всичко да извия,
че някак си наум е неуместно.
Брутално горд до съхнещия корен ...
  888  10 
Светът е полудял по лесна слава,
по евтини жени и скъпо вино.
Сред хаос лют без нежност оцелява –
забързан е, себичен е, раним е.
Разрошеният делник галопира, ...
  1095  12  10 
Не съм те търсил в нощните локали
на този град, от пошлост вече сринат.
Сама дойде, очите ми запали –
преди съвсем от горест да изстина.
И с две ръце, като криле на лебед – ...
  1082  15  12 
на М.Н.
Бяла лястовица - обич преболяла -
всеки сам побива кръст на свойта църква.
Сам заслон си прави, стигне ли го хала.
И камбана връзва под гнездо на щъркел. ...
  1111 
на Камелия Кондова
Къде ли ветрове не ме пиляха,
преди като дирек да се оголя.
На твоя дом под чамовата стряха,
седни да поговорим, мила моя. ...
  1223  12  11 
Жилав по жътва, прашен и потен,
с прана кошуля вечер на двора –
зная си още селския корен,
пръст плодородна с плуга да поря.
Думите зная – прелетно ято – ...
  1069  10 
Отдавна няма в селото ми поп
и църквата отколе се руши.
Тук изгревът – малинов гъст сироп –
с мълчание над мъртвите крещи.
Под бели преспи сняг лозята спят ...
  2617  20  12 
Не може в клуп конопен да го впримчи
на времето нетрайната заблуда –
езически тотем и кръст пиринчен –
изкуството е храм за шепа луди.
Те стих ще ви напишат в късна доба, ...
  1032  13 
Дата е - сол в календара.
Твоята дата, светице!
Кой липов чай за попара
днес ще ми сипе в паницата?
Мъка е. Мъка стоглава. ...
  3681  38  24 
Верен на себе си - вечен неверник,
ходеща сянка из мъртви полета -
кашлям по съмнало,
сричам си бенките...
Стрелям от упор! ...
  1515  49 
Без да жаля за дните прахосани,
всеки мрак вдън душа ще потуля.
Вече зная, че просто съм гостенин –
по терлици и бяла кошуля.
На челото ми – тънки браздулици, ...
  2390  22  20 
Random works
: ??:??