От този свят несъвършен, ще могa
едиинствено във стих дa те опaзя.
Дaли по дяволa или зa Богa,
не се нaучих сaмо нa омрaзa.
Не се нaучих дa рaзлюбвaм шумно ...
Не стоплих твоя ден забързан с ласка,
а ти пестеше всяка топла дума.
Събрала снеговете на Аляска,
все чаках като огън в мен да лумнеш.
До сиво пепелище да изтлея, ...
на Мая и Стайо - с цялата ми любов!
По-жив от от живите до днес, и аз съм смъртен.
Изтече детството по медените жици,
а този калпав свят, за седем дни скалъпен,
все още вярва в чудеса и на девици. ...
на Ирена Панкева
Като козе мляко, прясно издоено,
в калайдисано котле от февруари,
зимата е в бяла рокля пременена -
време за легенди, вино и другари. ...
Живота си не разчертах на дати
и нито ден не сложих на кантара.
Добрият Бог хабер не ми изпрати,
та кротко крак да сгъна пред олтара.
Пилях се в кръчми, строфи и строежи ...
Добрите дни така и не дойдоха.
Останаха посоките без пътници.
И аз не жаля своята епоха,
която къртеше брутално кътници.
За русото момиче не зажалих, ...
Едно отричане в ключалката ми щракна,
преди ръжда по мен да сипне залез риж.
Ще си допивам чашата, подпрян на лакти
и може би в случаен стих ще прокървиш...
Като спасение последно в римска баня ...
Тъгата ми предпразнично е високосна
и дремят в календара празни дати.
Чорапите от бяла прежда доизносвам,
които лани мама ми изпрати.
Как топлят само тези плетени чорапи! ...
Как по Дарвин да бъда различен,
щом по Фройд си ми толкова близка -
ти си същото светло момиче,
аз - момчето с разгърдена ризка.
Този свят е понякога клисав ...
Те с ангелски криле сега летят,
но аз ги нося в своите зеници:
сече дърва на двора моя брат,
а майка ми замесва за мекици.
Белеят некролози. Гроб до гроб. ...
Цитат от Шекспиров сонет любовен,
или пък кадър мил от Бертолучи -
с походката си пъстроцветен спомен
у немощните старци ще отключи.
Завършена е в облите си форми ...
Не зная сам какво да ти разкажа,
но няма нищичко сега да скрия -
цигарите не мога да откажа
и не замръквам вкъщи без ракия.
Понякога подреждам думи прости, ...
Натириха последните пазачи.
Бръшлян обви стените на метоха.
Девицата краката си разкрачи
под стария и похотлив пройдоха.
Живее в църквата ни кукумявка. ...
на Стайо Гарноев
С тази рижа прическа и поглед мъглив,
Есента е красива и зряла жена.
Не разпъвай, художнико, своя статив -
малко тесни за нея са твойте платна. ...
В съмнения - дантелената нощ
разпъваме с псувни и със закани,
с една непрекипяла дива мощ,
която помнят селските казани.
Какви казани бяха! - чист бакър ...
За стадото не мога нищо да направя
и с вино мрака покрай мен разреждам...
Отива ми пиянството в което давя,
последните остатъци надежда.
Светът ме гледа ококорен и се чуди, ...
Надявам се, че в мир почиваш, мамо,
загърбила житейските угрози.
Небето както виждам, е голямо,
дали и там насади брат ми лозе?
В мен мъката не спира и ме пари, ...
До мен поканите за празници не стигат -
не ви отивам вероятно на паркета...
И моя глас като магарешка талига,
разлайва зад дувара вързаните псета.
Но вързаните псета на синджир не хапят - ...
По-красива е, брат, от русалка!
От принцеса на снежна пързалка...
... по-красива от всичките феи,
дето в приказки стари живеят...
... и ти казвам, човече, не лъжа, ...
Стягат битието сто въпроса.
Черна врана в клоните ще кресне.
Ти дори не знаеш, светлокоса,
че поет не се обича лесно.
Надникни в душата му дълбока, ...
"Да имаш къща, а да нямаш дом..." Д. Тонев
По-дяволите всяко скучно постоянство
и всеки лицемерен жест на чуждо тяло.
Оглеждайте се дълго в моето пиянство,
като в матирано и криво огледало. ...
Любовта е мълчано и дълго отсъствие.
За сълзата по мъжките скули - причина.
Любовта е на Ева по нежните пръсти
и в узрели далече от Рая смокини.
Любовта носи скъсани стари чорапи ...
Не е порок метричната система
в която е прието да се пише,
че трудно се чете една поема,
започне ли нащърбено да диша...
- За броя строг на сричките проклети, ...
Нито аз съм Исус, нито ти - Магдалена.
Нямаш белег от камъни, аз пък от бича.
Само тихата нежност, в очите стаена,
е библейският знак, че и в грях се обича.
Но грехът е мерило от смешни бъртвежи, ...
По-голяма беля съм от Денис, да знаеш,
и за триста магарешки тръни - бодлив.
Зная скришно, че с поглед сега ме гадаеш
и се питаш смутено дали съм щастлив.
Не от щастие, мила, са тези гравюри, ...
Изтичат се през календара дните,
навярно някъде отвъд Корея...
На къдрите ти меки до вълните
желал бих някога да остарея.
Но ти сега ела, докато мога, ...
Едно такова ми е - доживотно,
щом с поглед срещна погледа маслинен
и ще ми се във него да се кротна -
до всяка клетка влюбен и безсилен...
Ръката ми да стоплиш с малки длани, ...
Тази пролет е в бяло облечена булка
и ухае на млада трева и живот.
От лъчите погалено, свири с гъдулка
медогласно щурчето под синия свод.
Тази бяла невеста с усмивка разнищи ...
Леден вятър навънка се киска:
хорските думи крият измама...
Прошка, простете, вече не искам,
прошка съм искал само от мама.
Знам, Неделя е днес, Сиропустна, ...
