argonyk
333 results
Това, че пиша стихове, не значи,
че не се напивам и не псувам...
И аз, когато ми е тъжно, плaча.
И себе си със хулиган римувам.
Със боб и люти до болка чушлета ...
  763  11 
Вечерта е брюнетка със звездни очи.
С къдри небрежни от облаци черни.
Пълнолунно в прозореца взряна мълчи -
ние със нея до гроб сме си верни.
Тя не пита с досада дали я обичам. ...
  803  12 
Разбридания ден поръбвам с рими.
И всеки бод отляво ме пробожда.
Нощта е блудница с очи незрими,
която с лунните лъчи прохожда.
Със груб канап закърпих всички рани, ...
  888  12 
- Една голяма гроздова, гарсон.
За пържоли не стигат парите.
Зъзнат мечтите в износен балтон.
И безвремие дните изплитат.
И завързвали мигове лични, ...
  1035  12 
Ако само за миг ме напусне
тази усмихната мисъл за теб,
Луната с юзди изпуснати
ще утъпка небесната дреб.
Ако само за миг си помисля, ...
  1291 
Вкаменени лица.
Нрави прекроени.
Вледенени сърца.
Спомен без корени.
Без обич и вяра ...
  630 
Колко много любов разпиляна
в този град с окадèно небе.
Само месецът плътската пяна
с ведрото си звездно гребе.
Като къртици слепи копаем ...
  1121 
Балканът днес почервеня.
Такова лицемерие...
Тълпата в речи се разля
от разни намерения...
По Рождество се молим Богу, ...
  724  11 
Наясно съм със ситуацията сложна,
но светъл смисъл в твоите очи открих.
И всеки ден ме гони жажда неотложна,
по тебе мислите си да превърна в стих.
Понеже няма как до мен да се събудиш, ...
  1167  14 
Розаво, розаво, та чак бозаво.
Свири без пръсти на китара без струни.
Ръкопляска безръка тълпа - браво.
Закичи се със медал от кратуни.
Порасна. На токове стъпил - висок. ...
  902 
Размазани звуци от нощно пиано.
Луната е златна пара без покритие.
Вехто одеяло - небето раздрано -
из облачни дупки сънят ми се скита.
Всички посоки са вече износени. ...
  1256  17 
С колко много любов лицето ти свети.
Като цяла вселена си с къдри небрежни.
И горят две малки и живи комети
върху образа мил с очертания нежни.
И те вплитам със трепет в тихи куплети. ...
  778 
Разплиташе коси в прозореца Аврора,
пробола със усмивка светла тънките пердета.
Кафето беше с вкус на нощната умора,
която от съня безсъниците не разплете.
Денят повлече крак по мръсните павета, ...
  1201  24 
Random works
: ??:??