Покорно от свистене на камшици,
присвива плахо кучето уши,
а кучката не става за вълчица,
щом кротко до стопанина лежи.
Не носят те от вълчата омая ...
"Каква жена, каква камбанария..."
възкликна преди време бай Евтим.
Познавам я и няма да го крия -
жена-камбана с чар неустоим!
Жена - по всички точки на естета ...
Жена, в очите си побрала необята,
дали за мен ще се намери кътче мило(ст),
или с онази болка, свита под ребрата,
ще те докосвам само с пръсти от мастило.
Дали в дълбокото зелено ще потъна ...
Всички смешни твърдения тъжно разбрал,
вярвам само във този живот.
Вярвам, че никога никой не е вървял
по водата дълбока без брод.
За какво ми е вяра от кръст разкован ...
"Жени варят ракия на казана
с надежда някой ден да бъдат чути..."
Галена Воротинцева
Тук всеки мъж пристъпва като в храм!
С тържественост, достойна за парад, ...
Едва си спомням черните къдрици,
които мама сресваше за кратко,
че твърде млада станала вдовица,
не сваляше проклетата забрадка.
Когато избеля съвсем платното ...
В мастилено-безлунна тиха нощ,
по-черна и от чашата с мавруд,
във пазвата си скътал остър нож,
до мен ще спре навярно моя Брут.
Ще бъде с образ на приятел стар, ...
На разсъмване още денят се размъти.
Стана мрачно, почти като в ад.
Махмурлукът е стиснал със клещи умът ми
и не сещам умора и глад.
Не проклинам ракията снощи изпита ...
Не съм магъосник мил, ни вещер с криви пръсти
и в чуждо щастие не мога да надничам,
но даже Дявола смирен ще се прекръсти,
узнае ли, любима, колко те обичам.
Ще ококори изумрудени зеници ...
Преди да ме разпънете на кръста си словесен
или на някой клон да висна, от погледи обесен;
преди във гръб да ме застреляте със хулни думи,
а те убиват, вярвайте, досущ като куршуми;
преди да изплете дантелата си черна здрача ...
... не са поети, брат, а манекени –
светкавици и лъскави премени...
И много шум за нищо, брат, реклама,
поезия, уви, изобщо няма...
На егото си, брат, слуги смирени – ...
Кой ли не хапа до кокал от твърдата българска плът!
Кой ли до днеска не я поруга!
Стреляха в упор в челото и в голата кърмеща гръд -
крак да подгъне, да стане слуга...
Беше майка, любима и кротка във черно вдовица! ...
Аз съм малкия брат на порока,
и общувам със "Джак" и "Смирноф".
Но съм влюбен в жена звездоока
и ви казвам: това е любов...
Тя със градус от мен е по-силна, ...
на Ники Комедвенска
Нямам броня, захвърлих си шлема,
мечът в ъгъла кротко ръждяса...
Всички битки са в минало време –
вече даже не помня врага си... ...
Каква прекрасна среща само, допир лек,
а сякаш, че до твойто рамо бил съм век.
Една изтънчена целувка - дълъг миг,
и вечерта над мен се спуска с твоя лик.
Симфония от летни птици, поглед мил - ...
Труден бе пътят, а мястото — скришно.
Дълго към него вървях без да спирам.
Стигнал накрая до голото нищо,
с длани насечени, спомени сбирам...
Ето, редя икебана от странности — ...
Не гледайте с укор банален чудака –
когато заключвате вечер вратата,
той тръгва към своята вечна Итака,
през рамо преметнал торба на мечтател.
Не чакайте гузно среднощ да потропа - ...
На Дявола не станах адвокат,
тъй както и на Бог не съм ратай.
Живея в синора на този свят,
където се пресичат ад и рай.
На дните си хомота тегля сам ...
Нямам майка по име Мария,
затова все я карам през пръсти...
И баща ми не беше светия,
та поглеждам с насмешка към кръста.
Но пък кръста си – грешен и кален, ...
Аз нямам нищичко, какво да губя...
Без теб светът ми няма да е бял.
След хиляди провали оцелял,
все някога във мене ще те влюбя.
От скучните си дни със прежда груба, ...
Да бъдеш влюбен, без да си обичан,
и ласки да раздаваш с шепи пълни...
И в този свят на чувства сеизмични
една любов до край да те погълне...
Да бъдеш влюбен, а пък сто въпроса ...
Като светкавица в очите ми проблесна,
макар че аз не бях планувал да те срещна...
Светкавица... и то каква?! - от тези дето,
след ярък плам раздират сякаш с гръм небето
и ехото не ще да глъхне със години ...
(НЕ)ОПРАВДАНО...
-----------------------------------------
Димитър Никифоров - argonyk
----------------------------------------
Едва ли има някакво значение ...
Когато сърцето утихне самотно
на своята участ във тънката мрежа,
приело да бъде сърце доживотно
на някакъв глупав и влюбен невежа...
Тогава на разума тънките нишки, ...
