BlackWizard
94 results
Стоте години самота не са достатъчни за да ме върнат
обратно в руслото на така наречения мой живот.
Дори със сетни сили света с крака на горе да обърна,
не бих могъл отново да почувствам истински любов.
Дорде тече реката на живота и хвърля пръски в оня водопад, ...
  116 
Една-единствена сълзичка ми остана
ще си я пазя чак до сетния дъх.
Да ми напомня вечно за да не забравя
океанът от сълзи който по тебе излях.
Капка солена вода превърната в камък, ...
  141 
Застинал и заспал е днес градът,
в морето от тревоги аз се гмуркам,
опитвайки по всички пътища отвъд,
да стигна до покоя, но не мога.
Застанал на скалата на скръбта, ...
  482  14 
Не съм забавен вече, знам това,
превърнах се в прокажен, скучен тип.
Не мога върху себе си да прикова,
вниманието ти дори за кратък миг.
Затова дойде моментът да се спра, ...
  193 
Ден пореден и чувства крадени.
а аз не казах нито дума, нищо.
Останаха въпроси незададени
заровени във нашето бунище.
При все, че пак така стоят нещата, ...
  152 
Късно е вече, не идвай при мен,
върви по своя път и не ме търси,
Огънят, който горя, сега тлее студен.
Името, номера, всичко за мен забрави.
Знам че пак е дошъл момента да жънеш, ...
  128 
Ти беше тук и ме видя, но си тръгна,
обърна гърба си и закрачи напред.
Времето ако можех, щях да го върна
за да може отново всичко да е наред.
Стоя и прелиствам празните страници ...
  118 
Три след полунощ е – спряло е времето сякаш.
Не тиктака часовникът както го правеше вчера.
Все още съм буден и никакъв сън не ме хваща,
спи целият град, а за мен сънят е химера.
Ден подир ден и нощ след нощ се изнизват ...
  162 
Играта свърши, простих се с всичко и поех
по същия трънлив и кален път на който бях преди.
Последно сбогом и довиждане от теб не взех,
каквото беше – помниш, затова не ме съди.
Със себе си не взех ни куфар, ни багаж, ...
  175 
Mина време, откакто писах последно,
търкаляха се дните – дъждът ги отми.
Последните акорди се лееха с надежда,
че музика отново тук ще звучи.
Ушите ми в очакване тръпнат, ...
  101 
Гори ме огънят, и ме сломи,
в купчина пепел ме превърна.
От пепелта стихиен феникс се роди,
понечи той крилете да разгърне.
Ти бе насред тълпата и видя, ...
  190 
Не ти ли дадох всичко, което можех?
Каквото носех в себе си бе все за теб.
Потъват в тъмното днес думите нищожни
и все съм тъй от Господ Бог проклет.
Откъснах ти парченца от душата си ...
  144 
Представих си теб
душата ти бе червена, съзнанието - синьо
И съдбата озари творението ми.
Тази моя мечта пороби страстта ми,
реалността бе винаги толкова далечна ...
  625 
Не е честно да ме храниш с надежда,
когато над деня се стеле нощта.
И не, не това ми съдбата отрежда,
да изживявам лъжа след лъжа.
Не си мисли, че щом нощем заспя ...
  166 
Когато думите не стигат,
нашите души умират
сами на края на света.
...и кръста си сами ще носят,
от своят господ прошка просят ...
  142 
Тук почивам аз, измиха ми косите дъждовете,
а костите ми бели... ги разпиляха ветровете.
Под камъка, на хладна сянка спя.
Главата ми е там, където слагате цветя.
Свещта, която днес гори, ми дава топлина. ...
  188 
Знаеш ли, всяка твоя дума
ме пали като огнена клада.
В тези твои очи аз потъвам
и не желая ни капка пощада.
Знаеш ли, всяка дяволска нощ ...
  136 
Върви, не се обръщай за сбогом дори.
Напред по своят път искам да крачиш.
И нека вятърът роши онези меки коси,
които те помня с ръка как отмяташ.
Върви и нека духът ми да бъде със теб, ...
  150 
Липсваш ми дори когато съм с теб,
когато прошепвам "до утре"
Когато те няма се чувствам отнет
от деня в който ти ме превзе.
Всеки път щом затворя очи, ...
  201 
Исках да ти напиша нещо красиво,
но излизат само думи от лъст.
Раздиран отвътре от желание диво,
очаквам отново да настъпи часът.
Искам да чуя онзи сладък гласец, ...
  239 
Мина час, а тебe те няма
"в един ще съм там" ми каза без глас
Какво ли се случи, дали не избяга?
Аз чакам все още, посърнал у нас.
След още час аз се отказах, ...
  131 
Години минаха, откакто те видях последно,
изтрих ти номера, адреса ти не помня вече.
Гордостта и спомените избледняха с времето,
да продължа и да не се обръщам се зарекох.
Изтече половин живот и ето, днес ме търсиш, ...
  202 
Жив докато бях,
оставяхте ме все самин.
И нейде щом умрях
сте с мене до един.
Смъртта на моя дом ...
  259 
Обзе ме гняв, първичен, див. Отново
преплете пръсти Дявола и щрак, готово.
Спокоен съм отвън, а вътре всичко ври,
душата ми, сърцето ми, умът и той кипи.
Утехата си тръгна сутринта самичка, ...
  114 
Приятелството е нещо повече от чувство,
крепи те точно то, когато днес си сам.
Това е нещото, което бавно те отпуска
назад като погледнеш пътя извървян.
То няма вкус, ни цвят, ни мирис, братко. ...
  294 
II
И за капак да си отворя
устата за последен път,
като врата който никой не затваря,
акълът в частност в мене пък е кът. ...
  168 
Очите ти – горещи въглени,
изгарят ме те с пламъци зелени.
Душата ми от чувства уморена е.
От погледа ти как да се спася?
Не мога и не искам да избягам, ...
  402 
За два-три дни ми каза, че отиваш
далеч на изток, нейде край морето.
Улавям се да мисля, че разкриваш
как от синьото по-синьо е небето.
Как тюркоазена водата е край тебе, ...
  215 
Изгради ме отново, но много различна,
разруши разгневен тези проклети стени
Изпипай ми всеки детайл отлично...
а отломките ми... надалеч преместù.
Ако трябва чак гредите махни ми, ...
  283 
Помниш ли как преди време,
когато бяхме само деца,
бяхме аз и ти неразделни,
и всичко беше просто игра.
Спомняш ли си пак за тогава, ...
  173 
IV
"Последна дума, да кажеш имаш",
чух как палачът шепне ми в ухото.
Сред множеството, голи посред зима,
видях бедняци в дрипи да ме зяпат. ...
  115 
Искате от мен да бъда овца,
да пиша стихчета леки и плоски.
Искате да пиша за любовта
и думите нека да бъдат по-прости.
Да бръкнете в душата ми искате лесно ...
  339 
Аз ще си нося кръста, а ти носи своя.
Отговорността, която търсиш не е моя.
Напред. Напред само, напред и нагоре –
всъщност дълбаем в дъното и само говорим.
На шести в шестък, с две думи, тъй да се каже, ...
  181 
Бях погребан в гробището на Маунт Плезънт, Самичък, без церемонии
...погребан в гробище Маунт Плезънт, когато живота ми бе отнет.
Дървото ни плодно и зелено - трябваше да го пусна.
Тъгата - твърде непоносима за да живея сам с нея.
Слънцето - толкова горещо, не можех да заспя. ...
  384 
Ако не вярваш, че всичко ще става по-добре,
тогава какъв е смисълът от всичко?
Хубав въпрос се намери някой да ми зададе,
отговорът на който ми убягна трагично.
Трагичното в трагичността се тайно крие. ...
  144 
Тук черна е нощта и тиха,
гневът във вените кипи.
Характерът ми, по натура сприхав
не може разума да утеши.
Контрол ли бе, да го опиша, ...
  831  12 
Свиреп е океанът, в битка със съдбата.
Прибира се, отдръпва се и пак, и пак бучи.
Не спира в опита да вземе късче от земята,
да я превърне в пясък иска, да я разруши.
Водата с плясък шумно се разбива ...
  167 
Спи ми се
така, че чак не искам да се будя.
Така, че чак не искам да те помня.
Така, че чак гласът ти да не чуя -
нахален спомен който да прогоня. ...
  185 
В чужди обувки не може просто така да ходиш.
Не ходи там, където стъпвал е друг,
че нещастие и мъка може теб да споходи
и в миг озоваваш се в магически кръг.
Изправяш главата си, тръгваш напред, ...
  198 
Липсваш ми от цяла вечност,
а сякаш вчера си отиде.
Стопи се споменът трагично,
а аз от гордост го заринах.
Далеч замина и не се обърна, ...
  209 
Random works
: ??:??