danigallery
388 results
Май съм трудна за тежки анализи,
щом, когато най- много боли
раждам най- пощурелите залези…
И нали съм от тези жени,
дето могат страстта да даряват ...
  807 
Път пътувах, досущ като птиците.
И летях…Все по чужди мечти.
Палех огън по тъмно в зениците
на вторачени в мене очи…
И рисувах във бяло керваните, ...
  893  13 
Може би във едно догоряло безвремие
някой моето връщане чака…
И съблича нощта, щом е дал, без да вземе
скрита жажда за пристан и стряха…
А навярно защото е пазил тъгата си ...
  644 
Спомените тихо отболяват
или парят в нощи без звезди.
Щом Земята снежно се кръщава
някога от спомени боли…
И вали едно различно време ...
  686 
Ако искаш вземи този миг тишина,
после дълго ме нямай във здрача си…
И сънувай звезди, и будувай луна,
дето зимно за лятото плаче…
Нямам време да бъда безкрайно добра, ...
  974  10 
Не убивай у мен онзи миг свобода,
който врича мечтите ми в стихове…
Аз съм твоя със всяка изтрита сълза,
щом без теб в мен е дяволски тихо.
И безмълвно…Почти като свършил живот… ...
  811 
Обичаш ме, защото съм различна.
По нощите, когато всички спят
две шепи синева в съня ти вричам
реша ли, че към тебе ще летя…
И паля тъмнината в две зеници ...
  929 
Морето е докоснало безкрая си
със мъдрост, по- различна от преди…
Днес вятър по вълните му гадае
дали след още хиляди луни
Земята ще го чака недокосната ...
  773 
Нарисувай ми облак със цвят на море
и във този замръзнал ноември
го накарай в очите ми южно да спре
и да върне смехът ми по тебе…
Подари ми дъга посред сивият ден. ...
  931 
Гласът на хиляди забравени предци
догаря във очи, до лудост тъжни…
И сякаш тишината се рои.
И бавно се процежда в неми пръсти,
които палят утрото във свещ. ...
  697 
Измислих си една различна приказка
в която всички феи бяха смешни…
Не плачеха захласнато по принцове,
не хранеха напудрени надежди…
Не ходеха нагиздени по кладенци ...
  596 
Този вятър със всичките свои приумици
днес съвсем ми прилича на теб.
Дръзко идва… За малко… А после се влюбва…
И в съня ми взривява небе
по- безкрайно от морската песен на гларуси. ...
  665 
Земята се събуди недолюбена,
от жажда черноземът се напука…
А вятърът безкрайно срича блудното
и отлетя в безпътици към Юга.
Земята се събуди непогалена ...
  629 
Сто земи да пребродя на Изток,
сто луни да оставя зад гръб,
сто реки от любов да пречистя,
с бури сто пак да тръгвам на път…
Ей така си завихрям живота ...
  1146  15 
След лазурната лудост на лятото
още тлеят в очите стърнища…
Не успях да отлитна със ятото,
тук останах да търся огнище.
А и вятърът дълго ми пееше ...
  676 
Тази нощ не затваряй вратата,
малка свещ остави да гори,
та когато безпътна луната
до усмивка на сърп се смали
с тихи стъпки до теб да се сгуша ...
  737  11 
И пак е гроздобер…
Като зачатие
на нов живот във стари, тежки бъчви…
Една мечта възкръсва след разпятие,
една надежда сплита мойте пръсти ...
  683 
Някак блудно се голят дърветата
и среднощно събличат греха…
Обосели гнезда тихо шепнат
и безмълвни сънуват страстта.
Тази нощ вън е вятърно хладно, ...
  898 
От среднощна песен на щурци
си нарекох тайно заклинание.
Почне ли нощта ми да боли
и да ражда спомен от предания,
и луната висне ли сама ...
  790  10 
Навярно тишината омагьосва
или магия срича във нощта
най-дръзките, неказани въпроси –
защо, къде, дали и докога?...
Защо си тръгна лятото от плажа ...
  748 
По бягащите стъпки на съня
една сълза римува тишината…
Отново в твойте мисли съм сама,
отново съм различната…Жената,
която до безкрайност те боли ...
  797  11 
Май не мога да бъда мечта,
че вися като камък на шия…
И горча…
Като жива вода
мога твоите болки да мия. ...
  853  10 
Тази вечер луната е синя.
Казват, рядко се случва това…
А от толкова много години
аз живея с лазурна луна.
И със нея се чувствам различна… ...
  1151  15 
Моя обич, не аз закъснях,
просто ти беше жаден за огън
и сънуваш най-нежния грях…
И тогава, когато в тревоги
твоят ден безпосочно тече ...
  972 
Днес малко се уплаших от мечтите си -
нахлуха като хали полудели…
Развихриха се, даже не попитаха
без тях как карах толкова недели.
И взеха, че нахално ми се случиха, ...
  934 
Завързвал ли си вятъра с въже?
Реката приютявал ли си в шепи?
А тези дни, по-диви от коне
май сам избра да бъдат твоя жребий,
когато ме покани в твоя свят ...
  803 
Една светулка плахо се провря
под клоните на нощните дървета.
И сякаш под воала на нощта
запали грешно огънче в сърцето.
И в дива страст, отричана преди, ...
  1066  21 
Едно бозуки пее във нощта
и от гласа му вечността замира…
А вятърът с очите на жена
най-южната посока пак намира.
И се стаява плахо на брега ...
  641 
Високо беше жаркото небе,
да го обходя време не намерих…
Онези, мойте, нощните криле
ми позволиха само да премеря
мечтите си с аршин на куп звезди… ...
  628 
Слънцето с разрошени лъчи
трудно ще запали ново утро,
ако сутрин в моите очи
не открие две искрици будни.
Вятърът стои със дъх стаен - ...
  798  11 
Като клетви от здрач, като тайни предания
под сурдинка изречени в глухия мрак,
бели птици, родени от неми желания,
на смълчания бряг тихо свличат деня…
И докоснали първите ласки на прилива ...
  1097 
Тази нощ чувах твойте сълзи,
някак мъжки затулени в здрача…
Твоят поглед до лудост боли
и прилича на клето сираче
ненамерило ласка и дом ...
  772 
Босонога си меря мерилото -
път без време и ден без посока…
Заприличах на пъстро чергило -
денем крача, а нощем високо
се отнасям…И лудо мечтая… ...
  852 
Цигани, огън, коне…
сън си запазих в душата.
Зилове, звън на дайре,
път, полудял в тишината…
После жарава, тъга – ...
  842 
Някога, в една случайна улица
бързащият ден подслон намери…
Уморен от глупави приумици,
жаден за откраднати недели
свлече топлината…като дрипа ...
  810 
По пясъчните стъпки на лятото горещо
днес моят стих се връща…И търси своя корен.
Един осъмнал спомен по пътя го повежда
и вятърът от вчера в душата му говори.
Събрал на шепи здрача от болки и раздели, ...
  722  12 
Всеки залез е много различен,
като песен на лятно момиче…
Щом реши да обича, обича
и по мръкнало с вятъра тича…
Щом реши да тъгува, събира ...
  901 
Като глътка откраднато щастие,
заплатено със тежка вина,
този ден се затули във залеза
и във дъжд от мечти заваля…
Две светулки тропосаха тъмното ...
  1277  18 
По тихи нощи будни стъпки
кръстосват моята душа…
От спомени, нахално-дръзки,
се ражда огнена мечта
и се стаява, там, от ляво… ...
  614 
Различна ли?!...Добре, така да бъде.
Решил си да ми слагаш етикети…
А аз си сплетох мислите на върви,
мегдан премерих с мъдрите поети…
И не, че го умея, но когато ...
  751 
Random works
: ??:??