Деница
99 results
На 18-ти февруари, 1873-та година Васил Левски очаква изпълнението на присъдата си в центъра на днешна София. В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на града – отец Тодор Митов.
Според Михаил Буботинов – български просветен деец и общественик, основател на Народната библиоте ...
  833 
Ревнувам те от виното пенливо,
което с жар целува твойте устни,
което като обич те опива,
с блаженство от усмивката ти вкусва.
Ревнувам те от виното червено, ...
  667 
Една самотна въртележка, осъмнала на морски бряг,
изскърца с стари колелета и нескопосан конски впряг.
А кончетата – еднорози, с очи изтрити от праха
примигват тъжно и очакват усмихнатите си деца.
Изтръпнал пясъкът се моли и пари с нейната тъга. ...
  485 
Стене тъмната сцена във стария градски театър.
А дъските-клавиши се разпяват от нечии стъпки.
Две завеси въздишат, разлюлени от спомен и вятър.
Тя ще влезе сега.
Както винаги смайваща. ...
  1142  11 
Мълчи ми се, така ми се мълчи,
когато любовта ме подминава.
Не ми се слушат повече лъжи,
а само те след тебе ми остават.
Покой ми носят само тишини, ...
  679 
Понякога отново съм дете,
събуждам се с разрошени къдрици
след сън, във който скитах се в небе
със вятъра и литналите птици.
На двора чака прашно колело, ...
  664  12 
Не само ме роди, а ме създаде.
И знам, че аз съм в твоето сърце
откакто топлината си ми даде,
откакто ме понесе на ръце,
дори преди очите ми да видиш, ...
  581 
Защото ти си
моя половина.
И пулсът на душата ми
си ти.
А всеки ден без тебе е корида, ...
  800  14 
Когато те видя ли?
Случва се нещо…
В очите звездички щастливи искрят.
В ума ми е хаос
и ми става горещо, ...
  558 
Как искам...
да съм на края на света –
сама със своята харизма,
с ината си,
с небрежността, ...
  706  12 
Обичам те
Обичах и обричах се до дъното
на всяка чаша пълна със отрова,
и всяка нощ, заспала непрегърната,
отпивах пак – отново, и отново. ...
  509 
Аз може и безславна
да умра,
и ничия навеки
да не бъда.
Но мога ледове да разтопя ...
  510  11 
Аз не спрях
да горя.
Аз не спрях.
Като огън бенгалски искряща...
Непристойна ...
  386  10 
Ухае ми на щастие...
Къде си?
Една светулка смела ме поведе
в тъмата на среднощните пътеки.
В полетата безкрайни боса бродя... ...
  650  11 
И тази нощ ще дойдеш в моя сън.
Ще милваш изнуреното ми тяло.
Ще блъска и крещи дъждът навън.
Сърцето ми ще бие побесняло.
Горещите ти устни ще шептят ...
  1261  10 
Докога ли по теб ще вървя,
моя прашна, трънлива пътеко…
Ти се виеш по стръмна скала,
а върхът стене нейде далеко…
Парят моите боси нозе, ...
  3370  25  40 
Нарисувай ме с пръсти изкусни –
с потъмнели от лудост очи,
и с червени треперещи устни,
с разпилени от шепот коси.
Нарисувай ме, моля те, днес и ...
  511  13 
***
Забърках ти вълшебната отвара:
откъснато крилце от пеперуда,
разполовена снимката ни стара,
две чаши със лъжи и три заблуда.
Разреждам я с достатъчно сълзи ...
  391 
Тя е къщичка вехта
в непроходна гора,
с посивели пердета,
с изподрана врата.
В нея няма камина, ...
  476  19 
На морето
Ти приличаш безумно на мен –
мълчаливо в просторите кротки,
ала литне ли вятър студен,
преобръщаш рибарските лодки. ...
  2533  13  24 
О, аз съм скитник
в твоите очи...
във бездните
на твоите зеници...
където денем ...
  461  10 
А беше празник.
Аз вървях.
И стиховете ми тежаха.
Но посред глъч и хорски смях
прекрасни звуци долетяха. ...
  1816  13  17 
Прощална песен
Запей ми, майко, прощална песен,
със глас на ангел,
със глас небесен.
Да си припомня дните ми детски - ...
  780  10 
Пресъхнаха ми устните
... за тебе...
Все пия, а все жадна си оставам.
Един копнеж безкраен,
непогребан. ...
  1147  31 
Разпенени са дните ми, обич –
тихи стъпки, изтрити от тебе.
Слънчев залез, безмълвно изпросен
от посърнали облаци слепи.
Разболява ме твоята нежност... ...
  413  10 
Aз съм кaпчицa живa водa.
Лъч пронизaл нощтa непокорнa.
Тихa песен нa роснa тревa.
И глухaрче-перце във просторa.
Aз съм толковa мъничкa днес... ...
  511  11 
Ако имаше цвят любовта,
би разцъфнала в бяла премяна.
И под светлата пълна луна
тя за дявола би се венчала,
за да кацне със бели криле ...
  435  17 
Аз бях Червена шапчица, ти - бе вълкът,
отказал ме от правилния път...
Аз скитах по пътеките трънливи,
незнаеща въобще къде отивам.
Ти чакаше на края на гората, ...
  360 
Храним с вятър душите си тежки.
Не политаме.
Само слабеем.
Като грубо издялкани пешки
на дъски черно-бели ...
  373 
Какво оставяме след себе си
Стоян махал с ръка на жена си и невръстните си деца, докато влакът се отдалечавал от перона. Командировали го. Отново. Този път в Петрич. Дали тъгувал ли? Не. Цели четири месеца бил прекарал със семейството си у дома и му било дотегнало. Стоян бил все още по детски любопи ...
  1430 
Разпилени парчета дъга
по разплакани тъжни площади.
Дълго вика по мене дъжда.
Аз пък дълго мълчах
… безпощадна. ...
  2887  29  36 
Ако ти ме погледнеш сега
ще изтръпна...
Вълнение лудо
ще танцува,
ще пали кръвта ...
  590 
Ние сме стенещи в огнен ад.
Ние сме Хитрино.
Ние – удавници в калния град.
Ние сме Мизия.
Ние сме Яна, ...
  516 
Гладен Вълчо слязъл чак в полето
и какво да види под небето –
конче бяло хапва си тревичка:
„Ммм, ще се нахраня ей сегичка!
Три дни вече бродя гладен, сам. ...
  692 
Във черна рокля идва вечерта
и сяда бавно в скута на Земята.
Тя пали с факла бедната луна.
Звездите като луди се премятат -
разбиват се в изстинала плът ...
  636  20 
За мене думите ми – те са всичко –
с тях мразя и неистово обичам.
Разказвам на нощта за своя ден,
чета на глас писмата и до мен.
С тях свалям от гърба си всяка грижа. ...
  376 
И прилепнали -
тяло до тяло -
ти и аз,
и нощта засияла...
Как искам да съм сладко уморена ...
  336 
А подаряваме звезди.
Все безнадеждни.
Луни, които в празни чаши се оглеждат
ни жалят от небето си високо.
Пълнете своите чаши с ром и болка! ...
  404 
Колко струват сълзите ни, Господи...
Едно сбогуване.
С някого.
С себе си.
С всичко. ...
  339 
Обичам аромата ти на пролет
и песента на ранобудните пчели.
Обичам твоя лястовичи полет
преди дъждецът тих да завали.
Обичам на морето ти прибоя, ...
  461 
Random works
: ??:??