Довереница (Дочка Василева) - Works

Да ми свети, докато те чакам... 🇧🇬

Стръмно утро - небръснато, сънено.
Със канела и чай във дъха си.
Пак отпивам на глътки раздялата,
а сълзите ми в гърлото парят.
Не говоря с очи. Нито с реплики. ...

Довереница

Poetry » Other

2008-01-11T13:32:34+02:00 1.1K 36

Дори и само в нечия молитва... 🇧🇬

Понякога в съня ми идват мъртвите.
Присядат до леглото ми. Разпитват
за всичко и за всички. Многоъглово
душата ми погалват и разплитат.
А утрото прибира в чекмеджето си ...

Довереница

Poetry » Other

2008-01-07T16:19:04+02:00 1.1K 35

Колко дълго са живи цветята във вазата? 🇧🇬

Павел се протегна, поразкърши се и тръгна на обиколка. Поляната винаги му изглеждаше безкрайна. Като огромно светлозелено море, но без вълни. В далечината се виждаше гора в сивосребрист цвят, гора, в която нямаше вятър, нито птици, нито листа по дърветата. Обвита в мъгла, недружелюбна, не му позволя ...

Довереница

Prose » Short stories

2008-01-05T02:33:41+02:00 2K 19

Очакване 🇧🇬

Вали...
В сърцето пусто като в църква
ще дойдеш ли и този път? Не знам.
Разделям спомена на късове...
Тук бях щастлива. Там - не бях. ...

Довереница

Poetry » Other

2008-01-04T11:03:58+02:00 970 1 26

Новогодишно 🇧🇬

Дано приятели, дано да е такава,
каквато от години си мечтаем.
И с всяка следваща си пожелаваме
надежди, сбъднати мечти и здраве.
Дано приятели, да ни отмине лошото. ...

Довереница

Poetry » Other

2007-12-30T09:54:01+02:00 1K 26

Оцеляване в цвят маскировъчен... 🇧🇬

Бяла магия. Бяла въздишка.
Бяла душа като сняг.
За бяла принцеса бяла приказка,
пръснала бяло добро по света.
Бяла нежност във бели одежди. ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2007-12-28T11:42:26+02:00 1.3K 1 35

Терасата 🇧🇬

Колко ли удоволствия може да си позволи една жена, попрехвърлила четиридесетте, поувехнала и ангажирана с грижите за две деца и съпруг така, че да не пострада семейния бюджет.
За нея то си беше едно - терасата. Можеше да си виси там с часове и да наблюдава човеците - мравки, които пъплят по улицата ...

Довереница

Prose » Short stories

2007-12-24T00:23:32+02:00 1.4K 14

Идва Коледа 🇧🇬

Идва Коледа! Милост за живите,
останали само с едното достойнство.
Идва Коледа! Търсят ли милост
онези, които нямат нищо. И злоба
дори не вирее във техните сънища. ...

Довереница

Poetry » Other

2007-12-21T06:54:45+02:00 1.3K 28

Тръгвам пак да те търся 🇧🇬

на Рая
Знам, че те няма - търсих те.
Сто пъти ходих до извора пеш.
Живата вода беше свършила...
В храма запалих последната свещ. ...

Довереница

Poetry » Other

2007-12-15T22:46:08+02:00 1K 25

Дегустация 🇧🇬

Есента, когато работата на полето подвиеше опашка и вятърът подгонеше трънаци и сухи листа по калните улички, силната половина на селцето видимо живваше и ставаше по-разговорлива и весела.
Обикновено седмица след Димитровден идваше ред на мъжкия празник - дегустиране на виното от новата реколта. Пра ...

Довереница

Prose » Short stories

2007-12-13T07:49:21+02:00 1.8K 14

Превъзпитание с любов 🇧🇬

Една погрешна стъпка и за миг -
животът се превръща във лавина.
И думата насрещна е фитил,
от който лумва пламък ненавистен.
И някак лесно е - надолу всичко слиза. ...

Довереница

Poetry » Other

2007-12-09T09:15:55+02:00 2.2K 36

С една мелодия в сърцето си... 🇧🇬

До уличния музикант, на тротоара
едно момче приседна и засвири.
Любимата ми песен зазвуча...
Под пръстите му плачеше китарата.
И улицата грейна, запулсира ...

Довереница

Poetry » Other

2007-12-06T11:07:44+02:00 2.4K 26

Сбогуване 🇧🇬

в памет на Доньо Донев
Сбогуваме ли се? Дойде ли времето?
То време за това не се предвижда.
Но ти си тръгна преждевременно,
а тримата глупаци се усмихват... ...

Довереница

Poetry » Civic

2007-12-02T13:43:50+02:00 1.2K 26

А вятърът рови в капчука с ръка... 🇧🇬

Мъглата се спуска и пъпли в нощта.
Вятър в капчука провира ръка.
Маска луната тържествена слага.
До пръсване горда е - и ритуална.
Звездите хихикат зловещо и чакат ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2007-12-01T20:15:57+02:00 1.1K 22

Едно дете рисува птици 🇧🇬

Едно дете рисува птици
по изпотеното прозоречно стъкло.
На минувачите помахва със ръчица.
Заключеният в стаята живот
сивее сред пъстротата на играчките. ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2007-11-26T17:26:26+02:00 1.7K 27

Стая за обесване 🇧🇬

- Утре денят ще бъде хубав - така каза снощи танте Елфриде. Клаус вървеше бавно по дългия коридор към трапезарията и разсъждаваше какво ли означаваха нейните думи.
Тук дните винаги бяха еднакви като близнаци. Ставане в шест, закуска в осем. Учебни занятия от десет до дванайсет, обед точно в дванайсе ...

Довереница

Prose » Short stories

2007-11-24T14:34:27+02:00 1.6K 21

Концерт 🇧🇬

Тишина във броени минути.
Минути, отделящи началото.
В очакване да грейне чудото,
притаили са дъх всички в залата.
Диригентът протяга ръка. ...

Довереница

Poetry » Other

2007-11-22T10:35:22+02:00 944 18

Кални стъпки 🇧🇬

Кални стъпки. Посока - отиване.
Накъде? И листата не знаят.
Мълчаливо и тихо прикриват
на гнездото опразнено тайните.
Под дъжда сухотата на спомена ...

Довереница

Poetry

2007-11-19T18:14:35+02:00 1.2K 29

Няма нищо по-хубаво от лошото време 🇧🇬

Вали. Студено е. Вятър камшичен
превръща дъждовните капки във сняг.
И зъзнат под стрехите хора и птици,
неемигрирали на юг или на запад...
Как беше онзи виц? Хладилника отварям - ...

Довереница

Poetry » Civic

2007-11-10T17:23:35+02:00 3.2K 20

Кръгла годишнина 🇧🇬

Полумракът подсмърча във мен
с тази дата, обратна на празник...
Пак запалих свещи - точно десет.
По една на стъпало изгасям...
Бавно слизам по стълбата мислено ...

Довереница

Poetry » Other

2007-11-06T23:43:12+02:00 4.2K 27

Усмивка 🇧🇬

Една усмивка, като утринна роса,
стопила се от слънчево докосване.
Полюшващо се кичурче коса,
донесено от вятъра на спомена.
Една усмивка, като слънчев лъч, ...

Довереница

Poetry » Love

2007-11-05T19:32:23+02:00 3.2K 26

Упрек за оправданието 🇧🇬

За оправдание -
бил пътят влажен - много хлъзгав.
За упрек -
бил шофьорът малко пил.
За оправдание - ...

Довереница

Poetry » Civic

2007-10-31T22:22:33+02:00 1.2K 22

Eдна безкрайна синя доброта 🇧🇬

На Маги
Реката мълчаливо бързаше
да срещне идващата нощ.
Последните отблясъци на слънцето
понесла върху мокрия си гръб. ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2007-10-29T09:00:04+02:00 1.2K 23

ПОЛУПРАЗНИЧНО 🇧🇬

Петък вечер - тополите гаснат.
През прозореца свети луната.
Еднозначни сме заедно с чашата
в полупразника на самотата...
Безпричинно забързана събота ...

Довереница

Poetry

2007-10-21T23:24:59+03:00 1K 26

Грешно те учих 🇧🇬

Грешно те учих, дъще,
да си мила, да си внимателна.
Да не обиждаш, да не отвръщаш
и да си пазиш приятелите.
Грешно те учих, щерко, ...

Довереница

Poetry

2007-10-18T23:48:43+03:00 1.1K 28

Анатемосах те 🇧🇬

Анатемосах те, любов, когато някога
прошумоля край мен забързано.
Защото някой някъде те чакал,
(а аз ти бях във кърпа вързана...)
Отмина ме, не спря, не ме видя. ...

Довереница

Poetry

2007-10-15T08:49:19+03:00 868 25

Ретроспекция 🇧🇬

Душата ми, прочетен вестник вчерашен
със остарели новини и спортни страници.
Със тъмни петънца от стари грешки.
И самочувствие, но полусмачкано.
Вече сама на себе си досаждам... ...

Довереница

Poetry

2007-10-10T19:45:49+03:00 873 1 20

Предупреждение 🇧🇬

Бял лист и кабарчета четири,
вкопани в сивата кора на кестена.
И надпис с букви разкривени:
„Внимание! Важно за вас съобщение!
Във парка вчера пръскахме с отрова. ...

Довереница

Poetry

2007-10-05T11:09:54+03:00 819 32

Господ просто раздава уроците... 🇧🇬

Като договор на юнашко доверие.
Като отговор на незададен въпрос.
Пак прелита ранено безвремие
с птичи крясък над чуждо гнездо.
Като кошница, пълна със вятър, ...

Довереница

Poetry

2007-10-03T23:39:55+03:00 854 1 27

Бих искала... 🇧🇬

Бих искала в една-едничка дума
да вложа смисъла на хиляди слова.
Бих искала дъха на сто парфюма
в едно-едничко цвете да сбера.
Бих искала в ръцете ти да сложа ...

Довереница

Poetry

2007-10-02T09:02:32+03:00 1.8K 26

Вчера, днес, утре... 🇧🇬

Не мислехме, просто живеехме.
Ден за ден, час по час, мимолетно.
Надбягахме времето с нощни коне.
И нежност, и страст - беше вчера...
Провираме се с лакти сред тълпата. ...

Довереница

Poetry

2007-09-27T08:05:29+03:00 1.3K 23

ИЗПОВЕД 🇧🇬

Не ме е страх от туй, че си отивам.
Аз, докторе, умирам от отдавна...
На трийсет бях, когато син роди ми се.
Жената не успяха да запазят...
Отгледах го самичък. За утеха ...

Довереница

Poetry

2007-09-24T16:28:01+03:00 1.1K 21

Ще се покаже слънцето 🇧🇬

Затишие...
И вятърът повярва даже,
че ще мълчи небето следобяд.
Че слънцето ще се покаже,
когато думите с изтръгнат хлад ...

Довереница

Poetry

2007-09-20T20:07:09+03:00 800 16

? ? ?... 🇧🇬

Във шкафа със въпросите без отговор,
прибавих нов, зададен шепнешком -
Защо успяват, Господи, все лошите?
Защо?
Защо лъжата винаги печели? ...

Довереница

Poetry

2007-09-19T11:07:31+03:00 784 19

Монолог на колела : ) 🇧🇬

- Къде ма, бабке, ръгна да пресичаш?
Що в къщи кокалите не държиш?
Ша та прегазя, после ей ни - виж ни -
и двамата на хладно ще лежим...
Ти к'во се ежиш, господине (с якето). ...

Довереница

Poetry

2007-09-15T20:00:22+03:00 958 18

ЗЛОБОДНЕВНО 🇧🇬

Учители стачкуват...
Ученици
се радват на свободни часове.
А обществото - спря да се вълнува.
Цената е достатъчно солена... ...

Довереница

Poetry

2007-09-15T19:59:12+03:00 768 14

ОМРАЗАТА... 🇧🇬

Замервах те със камъни,
обвити с думи.
Замервах те със мисли
неузрели.
Раняващи дълбоко и ...

Довереница

Poetry

2007-09-14T20:20:36+03:00 960 25

ЖИВОТ Е ТО... 🇧🇬

Пазарен ден - следобеден ленивец.
Похвали и подкани се надскачат.
Сред хора и сред багри се провирам.
Не слушайки, избирам ароматите...
Тогава я видях. На крайчеца ...

Довереница

Poetry

2007-09-09T22:28:58+03:00 1.1K 24

Авточеститка 🇧🇬

Авточеститка
На този ден преди години, Тато
приемаше награди и похвали
А аз сама, че моите приятели
по лятному се бяха разпиляли. ...

Довереница

Poetry

2007-09-08T11:10:05+03:00 889 21

Измислица 🇧🇬

Измислих те,
за да запълня липсата на спомени.
Години - лешоядни птици грешници
кълваха непоникналата обич.
Остана празното на мястото за нежност. ...

Довереница

Poetry

2007-09-06T13:22:01+03:00 876 21